РЕШЕНИЕ

№ 147 01.06.2015г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: Ж.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията нахд №141 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Д.Н.А. ***, срещу Наказателно постановление №37-0000032/06.02.20015г. на Главен инспектор РД «АА» гр. Разград, с което за нарушение на чл.15,§.3 първо тире от Регламент 3821/85 във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП и на основание чл.93в, ал.13 от същия закон на жалбоподателя е наложено наказание глоба от 200 лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание на РРС повереника на жалбоподателя поддържа жалбата.

За наказващия орган не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление №37-0000032/06.02.20015г. на Главен инспектор РД «АА» гр. Разград за нарушение на чл.15,§.3, първо тире от Регламент 3821/85 във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП и на основание чл.93в, ал.13 от същия закон на жалбоподателя е наложено наказание глоба от 200 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №201621/23.12.2014г. /22.07.2014г. съставен на жалбоподателя от инспектор към наказващия орган за това, че на 23.12.2014г. около 14,30 часа в област Разград, на път I-2, км. 61 КТП “Стария кладенец”, като водач на товарен автомобил “Мерцедес 1023” с рег. №****, извършващ превоз на товари /бяла техника/ за собствена сметка с поставена табела с надпис “Превоз за собствена сметка”, със Заповед №12/23.12.2014г., с отразен маршрут от гр. Хасково – Разград – Варна – Варна – Хасково, оборудван с аналогов тахограф “Kienzle 1318.27” със сериен №3416926 е установено, че: водачът А. не е осигурил съвпадение на часовото време върху тахографския лист за текущия ден, с официалното време в страната /Р. България/ на регистрация на превозното средство. Записът върху тахографския лист бил 02.30 ч., а в момента на проверката астрономическото време било 14,30ч. Така била отчетена разлика от 12. 00 часа.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Г.М., инспектор към наказващия орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в акта и НП. Сочи, че на процесната дата била извършена проверка на автомобила на жалбоподателя и било установено, че записът на тахографския лист не отразява точното астрономическо часово време. Вместо действителното часово време /14,30часа/, което било установено и със справка на тел. 02 180, записът върху тахографският лист сочел 2,30 часа. Спор относно тези обстоятелства не съществува и съдът приема, че фактическата обстановка по акта е установена по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно – съставено е от компетентен орган и при спазване на нормативните изисквания. Не са допуснати нарушения при административнонаказателното производство. В акта и НП в достатъчна пълнота са отразени обстоятелствата по случая. Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Жалбоподателят е извършвал превоз на товари за собствена сметка. Същият не се е съобразил с разпоредбата на чл.15,§.3 първо тире от Регламент 3821/85 на Съвета, която разпоредба, с оглед текста на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП е задължителна за водачите, извършващи превози. В случая разминаването с действителното часово време, което водачът е допуснал е реално, а не само привидно. Действително става дума за разминаване с 12 часа, а това води до неправилно отразяване на всички данни, които тафографът записва и в крайна сметка данните по този начин се губят и не могат да бъдат реално проверени от компетентните органи. От субективна страна жалбоподателят е действал небрежно – не е проявил необходимото внимание. Поради изложеното съдът намира, че правилно е санкциониран. Наложеното му наказание в случая е в абсолютно определения от закона размер. Според съда не може да се поставя въпрос за маловажен случай – не се споделят доводите в жалбата, че в случая нямало вредни последици. Всъщност самата загуба на данни, поради небрежността на водача, е немалка вредна последица. В крайна сметка, с оглед всички данни, остава изводът, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №37-0000032/06.02.20015г. на Главен инспектор РД «АА» гр. Разград, с което за нарушение на чл.15,§.3, първо тире от Регламент 3821/85 във вр. с чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП и на основание чл.93в, ал.13 от същия закон на жалбоподателя Д.Н.А. *** е наложено наказание глоба от 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: