Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                    № 207, 16.06.2015г., гр.Разград

   В ИМЕТО НА НАРОДА

  РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

  На  деветнадесети Май  2015 година,

  в публично заседание, в състав:

                                                                     Председател: Николай Борисов

  Секретар: Д.Д.,

  Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 221 по описа за 2015                                               година и за да се произнесе взе предвид следното:

         Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

       Постъпила е жалба от К.Б.Л. ЕГН ********** *** против  Наказателно постановление № ***г. на Началник РУ „Полиция„ - Разград, с което за нарушение на чл.55, ал.4 от ЗМВР /отм./ й е наложено  административно наказание  “Глоба” в  размер на 100.00 лева, на основание чл. 270, ал.1 от ЗМВР/отм./. Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП, като неправилно и незаконосъобразно.

       За въззиваемата страна –  ОД на МВР-гр.Разград не се явява проц. представител.

       РП – Разград, уведомени, не изпращат представител.

       Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

       На 14.04.2014 г. свидетелите И. И. и И. М. – служители в РУ „ Полиция „ – Разград, били назначени в наряд, дневна смяна. Около 19,00 ч. по сигнал подаден в дежурната част на РУ „ Полиция „ – Разград, двамата посетили жк „ Освобождение „  в гр. Разград, № ***, където зад блока имало градинка с разположени в нея маса и две пейки. На едната от пейките, свидетелите намерили завързано куче от породата „Немска овчарка„, което силно лаело /това било и естеството на сигнала/. Двамата полицейски служителип обходили района, за да издирят и установят собственика на кучето, като в този момент при тях отишла и жалбоподателката. При разговор с нея, полицаите установили, че кучето действително е нейно. На жалбоподателката било разпоредено устно да представи за проверка личните си документи, при което тя категорично отказала. Отвързала кучето и продължила да се разправя с полицейските служители, като неколкократно отказвала да изпълни устните им разпореждания да представи за проверка личните си документи. В един момент кучето захапало за лявата ръка св. И. М., който успял да се отскубне. След около час и половина, през които жалбоподателката категорично отказвала да представи личните си документи за проверка, полицейските служители я поканили да ги придружи до РУ „Полиция„ – Разград, където след справка в информационната система на МВР, установили самоличността й. За отказа да изпълни устно разпореждане – да представи за проверка личните си документи, на жалбоподателката бил съставен АУАН бл. № ***, в който нарушението било описано и квалифицирано като такова по чл. 55, ал. 4 от ЗМВР/отм./. АУАН съставен в присъствие на жалбоподателката, запозната със съдържанието му, същата отказала да го подпише и получи препис от него, отказ, който бил удостоверен от свидетел. На база съставения АУАН на 23.04.2014г. било издадено и процесното НП, в което нарушението било описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано по чл. 55, ал. 4 от ЗМВР /отм. /, а на основание чл. 270, ал. 1 от ЗМВР /отм./, адм. наказвмащия орган й наложил адм. наказание „глоба„ в размер на 100,00 лв. НП редовно връчено на жалбоподателката на 17.04.2015г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 21.04.2015 г.

       Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

       Разгледана по същество е неоснователна.

       От събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателката многократно е отказала да изпълни устно разпореждане на полицейски орган - не се е подчинила на разпореждането на органите на МВР да представи за проверка личните си документи. Съгласно чл. 55, ал.4 ЗМВР /отм./ разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. В случая жалбоподателката е извършил визираното в наказателното постановление нарушение като както нарушената правна норма, така и санкционната норма са правилно индивидуализирани от административнонаказващия орган. В тази връзка съдът не възприема възраженията на жалбоподателката за нарушение на материалния закон, защото с оглед описаната фактическа обстановка, действително същата е отказала да изпълни устно разпореждане на полицейски орган, издадено в изпълнение на служебни функции и в продължение на около един час и половина с действията си е препятствала изпълнението на патрулно – постовата служба на полицейския наряд.

С оглед настъпилата след извършване и санкциониране на процесното деяние законодателна промяна, изразяваща се в отмяна на нормативния акт, в който е включен приложеният от наказващия орган административно-наказателен състав, следва да се прецени и наказуемостта на деянието според сега действащите разпоредби, в контекста на въведеното в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН задължение на съда да приложи най-благоприятния за дееца закон. В тази връзка следва да се отбележи, че текстът на приложената от съда административно-наказателна разпоредба на  чл. 270, ал.1 от ЗМВР (отм.), е напълно идентичен с разпоредбата на чл. 257, ал.1 от сега действащия ЗМВР (обн. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г., в сила от 01.07.2014 г.), в това число и досежно визираното в него административно наказание. Идентичност е налице и по отношение на нарушената материална разпоредба на чл. 55, ал.4 от отменения ЗМВР и чл. 64, ал.4 от сега действащия ЗМВР. С оглед на това и по силата на чл. 3, ал.1 от ЗАНН, отговорността на дееца следва да се преценява на плоскостта на материално-правните разпоредби, действали към датата на осъществяване на нарушението. Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Размерът на наказанието е определен към минимума, предвиден в разпоредбата и очевидно е съобразен с тежестта на извършеното нарушение и личността на нарушителя.

Съдът намира обжалваното НП за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

       Поради изложеното, съдът   

 

 

РЕШИ  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***г. на Началник РУ „ Полиция „ - Разград, с което за нарушение на чл.55, ал.4 от ЗМВР /отм./  на К.Б.Л. ЕГН ********** *** е наложено  административно наказание  “Глоба” в  размер на 100.00 лева, на основание чл. 270, ал.1 от ЗМВР/отм./, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :