МОТИВИ към ПРИСЪДА № 267/17.06.15 г. по НОХД № 143/15 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия Р.М.С. е за това, че за времето от 24.09.2013 г. до 28.02.2015 год. в гр. Лозница, след като е осъден да издържа свой низходящ – малолетното си дете Д.Р.М., р. на *** г., чрез неговата майка и законен представител В.И.А. с решение № *** г. по бр. дело № 127/2012 г. на РРС, съзнателно не е изпълнил задължението си да изплаща ежемесечна издръжка в размер на 72,50 лв. в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17 броя пълни месечни вноски, на стойност 1232,50 лв. и една непълно месечна вноска за периода 24.09.2013 г. – 30.09.2013 г. на стойност 14,50 лв., всичко на обща стойност 1247,00 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласи да не бъдат събирани доказателства за тях и производството по делото се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК. В съдебно заседание заявява, че е погасил изцяло задължението си за инкриминирания в обвинението период в хода на съдебното производство.

Защитата на подсъдимия моли за приложение разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като не му наложи наказание на основание чл.183 ал.3 от НК.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № *** г. по бр. дело № 127/2012 г. по описа на РРС, влязло в сила на 25.04.2013 г., подсъдимият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете Д.Р.М., р. на *** г., в размер на 72,50 лв., чрез неговата майка и законен представител В.И.А., считано от влизане на решението в сила. След постановяване на посоченото съдебно решение подсъдимият не изпълнявал своевременно и пълно задълженията си. През инкриминирания период дължимите суми за издръжка на малолетния от 72,50 лв., били превеждани с пощенски записи от 10.06.2013 г., от 20.08.2013 г. от 11.11.2013 г., 24.01.2014 г. и 13.01.2015 г. По този начин общата стойност на изплатената от подсъдимия издръжка от момента на влизане на съдебното решение в сила възлиза на 362,50 лв.

От прочетените и приобщени по реда на НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, се установява още, че подсъдимият не притежава земеделски земи и гори в землището на територията на част от област Разград, не е получавал социални помощи от Д “СП” Разград, не е бил регистриран в БТ Разград през инкриминирания период, както и че по негова партида в АВ СВ Разград, няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки с недвижимо имущество. През инкриминирания период, видно от предоставената справка от НАП ТД Разград, подсъдимият е работил от 09.06.2014 г. до 01.12.2014 г. в ЗКПУ “Бели Лом”, а представената информация от сектор КАТ при ОДМВР Разград, удостоверява обсотятелството, че е собственик на л.а. “Опел Зафира”. Обстоятелството, че С. не е изплащал своевременно и в пълен размер издръжка на детето си, се установява от показанията на майката на последното – св. А..

В хода на съдебното производство подсъдимият представя доказателства за преведена в периода от 11.06.2015 г. до 17.06.2015 г. на името на майката и законен представител на детето Д. - В.И.А. обща сума в размер на 1247,50 лв.

Според заключението по назначената в хода на досъдебното производство икономическа експертиза задължението за издръжка на подсъдимия през инкриминирания в обвинението период възлиза общо на 1247,00 лв.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство посочени по – горе писмени доказателства и тези приети от съда в хода на съдебното следствие, както и въз основа на показанията на свидетелката А., които като взаимно допълващи се и непротиворечащи, съдът кредитира. Същите подкрепят и направените от подсъдимия самопризания на относимите към съставомерността на престъплението факти изложени в обвинителния акт, поради което като истинни, съдът намира, че установяват действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка.

Подсъдимият е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Последният е бил осъден с влязло в сила решение, на гражданския съд да заплаща ежемесечна издръжка на свой низходящ – детето си Д.Р.М., р. на *** г., чрез неговата майка и законен представител В.И.А.. Събраните по делото доказателства установяват, че задълженията за ежемесечна издръжка през инкриминирания в обвинението период, чието начало според обвинителния акт е месец септември 2013 г., не са били изпълнявани от подсъдимия своевременно. Плащане не е извършено за месеците септември и октомври 2013 г., от който момент нататък бездействието му е съставомерно по смисъла на наказателния закон. Безспорно установеното неплащане на дължимите месечни вноски в инкриминирания от обвинението период, представлява неизпълнение на съдебно установените алиментни задължения, осъществявайки състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. Същевременно началния момент от който поведението на С. е съставомерно /след неплащането на две месечни вноски за м. септември и октомври 2013 г./, не влияе върху общата стойност на задължението му за издръжка, включено в инкриминирания период. При това положение следва да се приеме, че подсъдимият не е изпълнил задължението си да заплати 17 месечни вноски в размер на 72,50 лв., възлизащи общо на 1232,50 лв. и 1 непълна месечна вноска на стойност 14,50 лв., или всичко на обща стойност 1247,00 лв. Както бе посочено и по горе по този начин - с несвоевременното и пълно изпълнение на задължението за издръжка в инкриминирания период С. е осъществил и изпълнителното деяние на посоченото по – горе престъпление. Липсват твърдения, а и доказателства, подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да заплаща парични средства за издръжката, както и за наличие на пречки от непреодолим характер за изпълнение на посоченото задължение. Ето защо съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на всички съставомерни от обективна страна признаци на деянието, за което на подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение. Съдът намира деянието за съставомерно и от субективна страна. Самия факт на осъждане от гражданския съд и влизане на решението в сила, говори, че подсъдимият е знаел за задължението си и за неговия размер. Независимо от това , той не е изпълнявал същото при изградена представа за неговото наличие и за периода, в който същото не е изпълнявано, като е допускал /примирил се е/ с настъпването на престъпния резултат /изпадането в забава/. Ето защо съдът намира, че безспорно установена се явява и съставомерността на деянието от субективна страна.

Съставомерността на поведението на подсъдимия, предпоставя и признаването му за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.

Същевременно представените по делото доказателства, установяват обстоятелството, че задължението в пълния инкриминиран от обвинението размер от 1705,59 лв. е изплатено преди приключване на съдебното следствие от подсъдимия на малолетния му син, чрез неговата майка. Ето защо и при липсата на данни за настъпили други, извън обичайно произтичащите от неизпълнението за издръжка, вредни последици за пострадалия, съдът е задължена да приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, като не наложи на подсъдимия наказание.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ