МОТИВИ към присъда № 232/ 03.06.2015 г. постановена по НОХД № 189/2015 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимата Н.И.М. е за това че: за времето от 15.07.2010 г. до 30.04.2012 г. в гр. Разград и с. Ясенково, обл. Шумен, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № 1012 /04.06.2010 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, приложен към заявление с вх.№ МР 14156/15.07.2010 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх.№ МП 14157/15.07.2010 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност до Директора на РУ»СО»/ТП на НОИ/ гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 4 254,13 лв., представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ, с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Представителят на РРП поддържа така внесеното предложение, като сочи че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства към минимума предвиден в закона, в размер на 2 години и шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл. 66 от НК.

Подсъдимата дава обяснения по повдигнатото й обвинение, като сочи, че не е знаела, че представеното от нея ЕР е неистински документ. Защитникът й поддържа становище за несъставомерност на деянието, по повдигнатото обвинение по чл. 212 ал.1 вр. с чл. 26 от НК, като алтернативно предлага наказание припревес на смегчаващите вината обстоятелства

В хода на производството, като граждански ищец е констатиурано ощетеното юридическо лице – Национален осигурителен институт София, което предявява граждански иск срещу подсъдимата, претендирайки последната да бъде осъдена да му заплати сумата 4 254,13 лв., представляващи обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.

Страните са изразили съгласие в хода на съдебоното следствие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва непосредствено съдържанието на съотвените протоколи е експертни заключения от досъдебното производство по реда на чл.371 т.1 от НПК и производството по делото се е развило по реда на глава 27- ма от НПК.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимата, намира за установено от фактическа страна следното:

Към началната дата на инкриминирания в обвинението период, подсъдимата живеела в с. Хърсово, общ. Самуил, била разведена, безработна, като не реализирала никакви доходи. Същевременно имала задължение за издръжка към ненавършило пълнолетие дете. Липсата на парични средства, мотивирала подсъдимата да потърси начин да си осигури получаването на системни такива.

На 15.07.2010 г. Н. М., се явила в РУ «СО» Разград и подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която била заведена от св. А., с вх. № МП 14156/15.07.2010 г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, заведено от свидетелката с вх. № МП 14157/15.07.2010 г. Формулярите били попълнени от свидетелката и подписани лично от подсъдимата след представяне на лична карта. Към зявленията, последната приложила експертно решение 1012 /04.06.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград. С посоченото експертно решение, подсъдимата се била снабдила от неустановено в хода на производството лице, на неустановена дата. На същото, било придадено вид, че е подписано от председател на комисията: д-р Р. Д. и членове: д-р М. М., д-р Б. Б. и д-р В. М., макар същите да не били полагали подписите си върху такова. В експертното решение, било посочено, че подсъдимата е с ТНР от 72%, считано от 03.04.2010 г.

Въз основа на подадените от подсъдимата заявления и приложеното към същите посочено по – горе експертно решение, с разпореждане № ********** на ТП на НОИ Разград, на подсъдимата били отпуснати лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност, в размер на 142,88 лв. месечно, считано от 03.04.2010 г. Със същото разпореждане й била отпусната лична социална пенсия за инвалидност в размер в размер на 27,74 лв., месечно, считано от 03.04.2010 г.

Въз основа на инкриминираното ЕР, удостоверяващи правото й на това, подсъдимата поучавала отпуснатите с посочените по – горе разпореждания два вида пенсии, за периода от м. април 2010 г. до м. април 2012 г., като общия размер на стойността на получената от нея лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване през инкриминирания период възлиза на 3 562,47 лв., а този на получената лична социална пенсия за инвалидност, възлиза на 691,66 лв. Сумите били превеждан по банкова сметка ***, открита от нея в банка в гр. Разград.

Заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна техническа и графическа експертиза, прочетено и приобщено към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие, установява, че подписите положени в експертно решение № 1012/04.06.2010 г., на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, за председател и членове, не са изпълнение от лицата, сочени за техни автори, съответно : д-р Р. Д., за председател и д-р М. М., д-р Б. Б. и д-р В. М. В заключението се сочи още, че положеният в експертното решение отпечатък от печат, вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград. Установява се въз основа на същото още, че подписите положени в графа «заявител» в заявления с вх. № МП 14156/15.07.2010 г. и с вх. № МП 14157/15.07.2010 г., са изпълнени от подсъдимата Н. М..

Според заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, за периода от 03.04.2010 г. до 30.04.2012., подсъдимата е получила, като пенсии от РУ «СО» гр. Разград общо сумата 4 254,13 лв. Получената от нея пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била в размер на 133,35 лв. за м. април 2010 г. и 142,88 лв. месечно за периода от м. 05.2010 г. до 03.04.2012 г. – общо 3 562,47 лв., а тази за социална пенсия за инвалидност в размер на 25,90 лв. за м. април 2010 г. и в размер на 27,74 лв. месечно, за периода от м. 05.2010 г. до 03.04.2012 г. – общо 691,66 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на свидетелите Д., Б., М., М., А. съпоставени с писмените доказателства по делото и заключенията по назначените комплексна техническа и графическа експертиза /л.112-113/, съдебно-икономическа експертиза /л.117-121/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л.89, л.93, л.101, л.104 - 106/, ЕР № 1012 /04.06.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, заявления с вх. № МП 14156/15.07.2010 г. и с вх.№ МП 14157/15.07.2010 г., както и останалите писмени доказатебства събрани в хода на досъдебното производсво и приобщени към доказателствения материал по делото по предвидения в НПК ред. Същите установяват подлежащата на изясняване фактическа обстановка относима към съставомерността на осъщественото от подсъдимата деяние безпротиворечиво.

По отношение дадените от подсъдимата обяснения, че не е знаела, че издаденото на нейно име ЕР № 1012 /04.06.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград представлява неистински документ. Твърденията на М., досежно способа на снабдяването й с инкриминирания документ са изключително наивни и лишени от житейска и правна логика. Ако и подсъдимата да е с основно образование, то безспорно се явява обстоятелството че посоченото ЕР е документ удостоверяващ правото й да получава отпуснатите й лични пенсии – обстоятелство, което й е било известно, тъй като именно за това решението е било ползвано от нея при подаване и подписване на заявленията пред РУСО. След като подсъдимата е знаела предназначението на решението на ТЕЛК и след като същото удостоверява наличието на найни права, каквито тя обективно не е имала, поради обстоятелството, че то е неистински документ, то изключително алогично е твърдението й, че тя е получила документа след като е била насочена от болницата в Разград към ТЕЛК, откъдето две лица й издали решениято и тя го взела и по-късно го представила пред РУСО. Декларираното от подсъдимата «незнание» за това кой и защо я е снабдил с инкриминирания документ не може да бъде прието за достоверно. Както бе посочено и по – горе, този документ е създаден, с предназначение да удостовери права/а не задължения за М./ и той ползва единствено нея, което предполага и осъществено от нейна страна на активно поведение по снабдяването й с него. Още повече, че към инкриминираното ЕР е представено епикриза от ХО при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, в което обаче според предоставената официално от лечебното заведение в хода на досъдебното производство информация, за периода 2010 – 2012 г., М. не е постъпвала/писмо л. 133/. Посоченото доказателство опровергава обясненията на подсъдимата, че е лежала в болницата в Разград преди да се снабди с експертното решение и подкрепя извода, че се е снабдила с него със съзнанието, че издаване на такова не й се следва. Освен това, противно на изтъкнатото от защитата, съдът намира, че служебно известните му факти за значителен брой наказателни дела за престъпления от същия вид, осъществени през идентичен период от време и при сходни обстоятелства, налага извод за един отработен престъпен механизъм от трети за настоящото обвинение лица, които обаче са били част от системата на здравеопазването на територията на гр. Разград. Посоченото по - горе, съпоставено с установените по делото факти, че към инкриминирания в обвинението период М. е била безработна и е имала задължения за издръжка към ненавършило пълнолетие дете, налага категоричен извод, че ЕР е съставено в резултат от предпирети от подсъдимата деяствия, целящи снабдяването й с необходимите документи удостоверяващи право за получаване на пенсии за инвалидност, със съзнанието, че такива не са й се следвали.

Подсъдимата е неосъждана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимата М. е осъществила от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл, 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26 от НК.

С прилагането към подадените от нея на 15.07.2010 г. заявление с вх.№ МП 14156/15.07.2010 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх.№ МП 14157/15.07.2010 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, до директора на РУ «СО» гр. Разград, на експертното решение № 1012 /04.06.2010 г. на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, подсъдимата е използвала неистински документ. Инкриминираното експертно решение представлява неистински документ, доколкото същото не съдържа изявления на лицата, посочени като негови автори – председател и членове на ТЕЛК. Същото попада в категорията официални документи по смисъла на чл. 93 ал.1 т.5 от НК. Именно този документ е удостоверил правата на подсъдимата да получава парични средства представляващи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, дължими съгласно разпоредбите на КСО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Въз основа на експертното решение, без да има правно основание за това, подсъдимата е получила сума в общ размер на от РУ «Социално осигуряване» 4 254,13 лв. Като е представила неистинския документ към подадените от нея заявления, подсъдимата е създала невярна представа за наличие на правно основание, наличие на предпоставките на съответната правна норма за отпускане на различните видове пенсии у служителите на ТП на НОИ Разград, като основание за издаване на съответните актове от компетентните длъжностни лица, с които пенсиите в посочените по - горе размери са били отпуснати и получени от подсъдимата. По този начин неистинския документ /експертното решение/ е създал и привидно правно основание за разпореждане с пари и имущество от страна на юридическото лице – НОИ София. Чрез представяне на експертното решение, на които е бил придаден вид че е издадено по предвидения нормативен ред от компетентния за това орган – ТЕЛК, са предизвикани и неверните представи у лицата-служители на ТП на НОИ гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал предметът на престъпно посегателство и в следствие на това заблуждението е бил извършен и актът на имуществено разпореждане в полза на подсъдимата. С получаването на паричните средства от последната, отпуснати въз основа на всяко едно от посочените по – горе заявления, е било довършвано и изпълнителното деяние на престъплението документна измама. Деянията са съставомерни и от субективна страна, като осъществени от подсъдимата при пряк умисъл. М. е съзнавала, че използва неистински документ и че именно същия представлява основание за последващия акт на имуществено разпореждане с чуждото движимо имущество. Безспорно установено е и намерението й да присвои предмета на посегателство, който извод се налага от обсотятелството, че е получавала ежемесечно превежданите й суми. Същевременно всяко едно от посочените по – горе деяния /подаването на двете заявления и перидичното получаване на пенсиите/, осъществяващо състава на престъплението по чл. 212 от НК е извършено през непродължителен период от време спрямо предходното; при идентична обстановка и при едни и същи обстоятелства /касае се до подаване на заявления за получаване на пенсии, изплащани от РУ «СО», чрез представяне на един и същ неистински документ и получаване на пенсиите ежемесечно/, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните, поради което и престъплението следва да бъде квалифицирано, като такова представляващо продължавано по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.

Доколкото подаването на заявленията е било осъществено от подсъдимата на територията на гр. Разград, а получаването на паричните суми по сметка открита в банка на територията на града, то подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана за това да е осъществила състава на престъплението за което е обвинена с внесения ОА по делото на територията на с. Ясенково, обл. Шумен.

Съставомерността на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение срещу подсъдимата от обективна и субективна страна, обуславя и ангажирането на наказателната й отговорност. При определяне вида и размера на следващото се на М. наказание, съдът намира че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради липсата на многобройни или изключително смегчаващо отговорността обстоятелство, при които и най – лекото предвиден в закона наказание лишаване от свобода за настоящото престъпление, да е несъразмерно тежко на осъщественото от подсъдимата. Ето защо наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК. При неговата индивидуализация, като отегчаващо отговорността обстоятелство, бе преценена високата степен на обществена опасност на самото деяние, при което настъпилата имуществен вреда надхвърля значително размера на минималната работна заплата за страната към момента на неговото осъществяване, както и обстоятелството, че присвоените средства са такива със специално предназначение и са част от държавния бюджет. Същевременно, като смегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени, тези свързани с личната опасност на подсъдимата, която е неосъждана, и за която няма лоши характеристични данни. В тази насока следва да бъдат преценени и подбудите за извършване на престъплението – липсата на парични средства, както и значителната вързаст на подсъдимата. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че на подсъдимата, следва да бъде определено наказание “ лишаване от свобода” при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, на минимума предвиден в закона за така осъщественото престъпление по чл. 212 ал.1 вр. с чл.26 от НК, а именно такова в размер на две години. Изпълнението на така определеното наказание при наличието на предпоставките на чл.66 от НК, на основание посочения текст от закона, следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимата, не се налага то да бъде изтърпяно ефективно.

Налице са предпоставките за уважаване на предявения граждански иск. Установени се явяват всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане – противоправното и виновно поведение на подсъдимата, настъпилата за ощетеното юридическо лице имуществена вреда и причинната връзка между тях. Ето защо и доколкото претърпените от деликта вреди се равняват със стойността, с която реално е намалено имуществото на НОИ, то подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати стойността на отпуснатите и получени от нея суми без правно основание. При това положение предявеният иск се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер от 4 254,13 лв., представляващи причинените на НОИ, имуществени вреди. Законната лихва върху сумата, се дължи на основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД, считано от датата, на която осъществяването на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК е било преустановено, а именно – 30.04.2012 г.

Признаването на подсъдимата за виновна и осъждането й, предполага и осъждането й да заплати направените в хода на досъдебното и съдебно производства разноски.

В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: