МОТИВИ към ПРИСЪДА № 267/25.06.15 г. по НОХД № 327/15 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия А. Г. П. е за това че на 07.05.2015 г. в гр. Разград, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, е направил опит да отнеме чужди движими вещи: мобилен телефон, марка “Самсунг”, модел “Галакси С4”, на стойност 290 лв., собственост на Г.П.Г. от владението на “Свежи пари заложна къща 12” ЕООД, с управител И. Д. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като опита е останал недовършен понезависещи от дееца причини – престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК, вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 от НК.

Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

Защитата на подсъдимия моли за постановяване на оправдателна присъда.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като му наложи наказание към минималния определен в закона размер.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият притежавал мобилен телефон марка “Самсунг”, модел “Галакси С4”.

На 16.04.2015 г., П. заедно със свой приятел – св. Г., бил на гости на познати на последния в гр. Цар Калоян. Подсъдимият и свидетелят се договорили Г. да закупи храна и пиене, които да занесат за почерпката, а по – късно П. да му възстанови цялата стойност на покупките. Дадената за тях сума от свидетеля възлизала на около 150 лв., като той платил и 30 лв. за придвижването до гр. Цар Калоян с такси. По време на гостуването, въпреки изявленията на подсъдимия, че няма проблем да възстанови парите на Г., последният останал със съмнение за финансовите възможности на П., за когото знаел че е безработен. На следващия ден, свидетелят настоял да получи съгласно уговорката между двамата изхарчените предната вечер пари. В хода на разговора между него и подсъдимия, станало ясно , че последния действително няма пари. Той обаче се съгласил да заложи притежавания от него мобилен телефон марка “Самсунг” и получената сума да предаде на св. Г.. За целта двамата отишли до сграда в гр. Разград, на ул. “Кирил и Методий”, където се помещавал офиса на “Свежи пари заложна къща 12” ЕООД. Тъй като подсъдимият казал на свидетеля, че няма документи за самоличност, Г. взел телефона от него и сам го заложил, като обяснил на служителя в офиса - св. С., че телефона е собственост на П. и той сам ще дойде да си го откупи. С. представил на Г. необходимите за залагането на вещта документи, които били попълнени и подписани от последния. Един от тях бил декларация по чл.14 ал.3 от Наредба за дейността на заложните къщи, с която свидетелят удостоверил обстоятелството, че заложената вещ е негова собственост. За телефона С. предал на Г. сумата от 200 лв. и му издал заложен билет № 3624/17.04.2015 г. След посочената дата последвали двукратни срещи между подсъдимия и св. С., при първата от които П. поискал да се увери, че телефона ще бъде пазен и след изтичане на месечния срок на залога, за да може да си го откупи и да си го вземе. Свидетелят го уверил, че няма проблем за това. При втората от срещите, подсъдимия поискал вещта, под предлог, че му е необходим за да извади от паметта му телефонни номера. След като взел апарата, П. се опитал да си тръгне с него без да плати получената от св. Г. при залога сума, но опита му бил осуетен от С., който го спрял и взел телефона обратно.

Подсъдимият обаче, не бил убеден че дължи на Г. пари и считал, че няма основание телефона му да се намира в заложната къща. Ето защо, на 07.05.2015 г., около 01,00 ч. след полунощ, той отишъл до офиса, където била вещта. Ритнал с крак остъклената част на входната алуминиева врата и през образувалия се отвор проникнал в помещението. Влизайки в предверието, водещо към вътрешната част, в която били телефонните апарати, подсъдимия започнал да търси начин да проникне в него и да вземе своя телефон.

В момента на проникване на П. в офиса се задействала охранителната сигнална техника, с който помещението било оборудвано. На полученият сигнал от охранителна фирма “СОТ Спартак”, се отзовал един от служителите в нея – св. Д.. При пристигането си на место, свидетелят видял счупеното стъкло на входната врата и видял вътре подсъдимия, който държал нож в ръката си. На въпроса на Д. какво прави там, П. отвърнал че е дошъл да си вземе телефона. От своя страна, чрез диспечера на охранителна фирма свидетеля уведомил органите на ОДМВР Разград за ситуацията. На место пристигнали полицейски служители – свидетелите Д. и Н., пред когото подсъдимият посочил същите причини за проникването си – за да вземе собствения си телефон, който бил заложен от друго лице. След пристигането на свидетелите, подсъдимият изпълнил дадените от тях разпореждания и напуснал помещението, по начина по който бил проникнал в него – през счупеното стъкло на входната врата.

В хода на разследването по делото от св. С. бил предадено СД съдържащо запис от охранителните камери на обекта. Заключението по назначената експертиза на което установява, че в този запис присъства подсъдимия.

Според заключението по назначената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза стойността на вещта, предмет на обвинението - мобилен телефон, марка “Самсунг”, модел “Галакси С4”, възлиза на 290 лв.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие показания на свидететелите С., Д., Н., Ц., Г., Д., които като взаимно допълващи се и непротиворечащи, съдът кредитира. В подкрепа на изсенените от свидетелите обстоятелства изясняващи подлежащите на установяване факти, касаещи съставомерността на деянието са и останалите доказателствени материали по делото – протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, протокол за доброволно предаване, писмените доказателства и заключенията по назначените по делото експертизи. Осъществените от подсъдимия действия по проникване в обекта на “Свежи пари заложна къща 12” ЕООД се изясняват и от съдържанието на вещественото доказателство по делото – 1 бр. СД съдържащ запис от охранителна камера в помещението. Обясненията на подсъдимия досежно начина по който телефона се е озовал у св. Г., досежно обстоятелството че е бил заложен без негово знание и съгласие, че въпреки уговорката че апарата може да бъде взет или от него или от св. Г. от заложната къща той дал пари на последния, вместо на св. С., освен че са житейски неопрадвани влизат в противоречие с казаното от посочените по – горе свидетели, поради което съдът намира, че не установяват действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка инамира, че не следва да бъдат кредитирани.

Подсъдимият е осъждан, като за престъпление по чл.343б извършено на 29.09.2007 г. по НОХД № 758/2007 г. на РРС му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. За престъпление по чл. 296 ал.1 от НК, извършено на 04.11.2013 г. му е наложено наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. по НОХД № 883/13 г. по описа на РРС и за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК извършено на 16.11.2013 г. му е наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим по НОХД № 887/2013 г. по описа на РРС. По отношение престъплението предмет на НОХД № 29/97 г. /по чл.194 вр. с чл.18 вр. с чл.26 от НК/, същият е реабилитиран по право.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Осъщественото от подсъдимия деяние не е съставомерно по повдигнатото с настоящшя обвинителен акт обвинение за престъпление по чл.196 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл. 18 ал.1 от НК. За да е налице съставомерно деяние осъществяващо от обективна страна признаците на престъплението “кражба” следва дбезспорно да е установено, че отнетата вещ е чужда собственост, а не на дееца. В настоящия случай, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства по категоричен начин се установява, че собствеността върху процесния телефон марка “Самсунг”, модел “Галакси С4”, не е преминавала от подсъдимия върху свидетеля Г.. Действително продажбата на движими вещи от посочения вид не предполага специални изисквания за форма за действителност и с постигането на съгласие между двете страни по договора собствеността въру нея преминава върху купувача. Липсват обаче доказателства за наличие на такава договорка между П. и Г. и съгласие между тях задължението за връщане на заем/какъвто не се и установява от доказателствата/ да е било погасено чрез даване на вещта, вместо изпълнение. Ето защо и при липсата на един от обективните признаци на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението, подсъдимия следва да бъде приднат за невиновен в извършването му и оправдан за извършване на деяние по чл. 196 вр. с чл.195 ал.1 т.3 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл. 18 ал.1 от НК. Същевременно, съдът намира че установените в хода на производството факти, налагат извод за съставомерност на поведението на подсъдимия по смисъла на друг текст от наказателния закон, а именно чл. 323 ал.1 от НК. Предприетите от П. действия по възстановяване на владението върху мобилния телефон, са били в нарушение на правата на залогоприемателя по сключениа от св. Г. договор за залог на вещта. При положение, че подсъдимият се е съгласил вещта да бъде заложена и да остане в държане на залогоприемателя до изплащане на получената при залога сума, означава че Г. е действал в качеството си на негов пълномощник. В случая за съставомерността на деянието без значение е обстоятелството доколко съгласието на подсъдимия е било доброволно и доколко то е резултат от осъществена принуда от страна на свидетеля, в какъвто смисъл следва да бъдат преценявани и дадените от П. обяснения. При всички положение правните последици от недействителността на сделките, която подлежи на доказване, следват осъществяване на исково производство, в каквато насока действия от подсъдимия не са предприемани. От момента на сключване на сделката, собственика на вещта е лишен от правомощието да я владее, доколкото договора е реален. Връщането на вещта се дължи от залогоприемателя едва след погасяване на заложното право – т.е. след връщане на получената в заем от “Свежи пари заложна къща 12” ЕООД парична сума. Това именно свое правомощия – да владее, да държи фактически вещта е направил опит подсъдимият да реализира не по установения от закона ред. Безспорно този ред изключва проникването нощем в помещението, където е съхранявана вещта от залогоприемателя, а предполага предприемане на правни действия по установяване недействителност на сделката/ в какъвто смисъл могат да бъдат тълкувани обясненията на подсъдимя за липса на негово съгласие за залагане на телефона/, или установяване на други изключващи основанието за държане на вещта от заложната къща обстоятелства. И именно това предполагаемо право на подсъдимия е било оспорвано от залогоприемателя, за което свидетелстват и предприетите от св. С. действия по приемане на вещта и по осуетяване на обективирания пред него фактически опит на подсъдимия да си я вземе обратно. Предприетите деяствия от П. на 07.05.2015 г., отново са били насочени към установяване на фактическата власт върху телефона, но доколкото същите са останали недовършени по независещи от него причини – поради намесата на полицейските органи, то и престъплението е останало във фазата на опита. Ето защо съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на всички съставомерни от обективна страна признаци на деянието по чл.323 ал.1 вр. с чл.18 от НК. Съдът намира деянието за съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е знаел на какво основание се намира телефона в заложната къща, знаел е че от там той няма да го получи обратно без да заплати предоставената в заем сума, но е искал да избегне плащането и именно затова е предприел самоволните си действия по вземането му без знанието на залогоприемателя, действайки при пряк умисъл обхващащ посочените обстоятелства.

Съставомерността на поведението на подсъдимия, предпоставя и признаването му за виновен в извършване на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, макар такова обвинение да не е подвигнато на подсъдимия, доколкото съдът дължи произнасяне на оправдателна присъда, единствено в случаите, когато осъщественото деяние не представлява престъпление по смисъла на Наказателния закон. Ето защо и доколкото престъплението самоуправство е по – леко наказуемо от престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение, то съдът намира че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по първо посоченото съставомерно деяние.

Съставомерността на деянето от обективна и субективна страна предполага ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия с налагане на предвиденото в закона за съответния вид престъпление наказание. Съдът намира, че в случая същото следва да бъде определено при условията на чл. 58 от НК, доколкото предпоставките на чл.55 от НК не са налице, но деянието е останало недовършено преди още да е осъществена фактическата власт на подсъдимия върху вещта. При това положение наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 от НК, доколкото за престъплението по чл.323 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” без най-нисък предел. При индивидуализацията на следващото се наказание “пробация”, като единствено смегчаващо отговорността обстоятелство, бе преценена ниската степен на обществена опасност на осъщественото престъпление съобразно стойността на вещта, правата върху която подсъдимият се е опитал да осъществи самоволно. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени тези свързани с високата степен на обществена опасност на подсъдимия, който е осъждан за тежки умишлени престъпления, за едно от които му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода. Като отегчаващо обстоятелство, касаещо осъщественото деяние бе преценено причиняването на несъставомерните вредни последици – счупването на входното стъкло на вратата на заложната къща, както и предхождащите неговото извършване действия на подсъдимия представляващи израз на престъпна упоритост по осъществяване на престъплението. Ето защо, съдът намира че нему следва да бъдат наложени задължителните пробационни мерки по чл. 42а ал.2 т.1 и т.2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за максималния предвиден в закона срок от три години всяка от тях. Намира, че следва да бъде определена и наложена и пробационната мярка “безвъзмезден труд в полза на обществото”, чиито срок отново да бъде определен на максимума предвиден в НК, а именно – 320 часа годишно за три последователни години целяща придобиването на трудови навици у подсъдимия, който е безработен. Намира, че на основание чл. 55 ал.3 от НК, на същия не се следва да бъде налагано кумулативно предвиденото в чл. 323 от НК наред с наказанието “лишаване от свобода” наказание “глоба”. Счита че така определен по вид и размер наложеното наказание в пълнота ще постигне посочените в чл. 36 от НК цели, както на генералната така и на специалната превенция.

Признаването на подсъдимия за виновен предполагат и осъждането му да заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ