Мотиви към Присъда №231/03.06.2015г., постановено по НОХД №330/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Г.Р.Ф. за това, че на 12.05.2015г. в гр. Цар Калоян не е изпълнил съдебна заповед за незабавна защита от 11.05.2015г., издадена по гр. дело №841/2015г. по описа на Районен съд – гр. Разград, издадена на Ф.Т.Х. *** за защита от домашно насилие, съгласно която същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ф.Т.Х. и му е забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социален отдих на Ф.Т.Х. *** до приключване на гр.дело №841/2015г. на РРС - престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

Подсъдимият дава обяснения, като признава някои от обстоятелствата изложени в обвинителния акт и отрича други. В крайна сметка заявява, че се признава за виновен.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.Р.Ф. е роден на ***г***. Женен е. Осъждан е.

Подсъдимият живеел в гр. *******. В същия имот живеела и неговата тъща – св. Ф. Х., както и дъщеря му – св. А. К.. Подсъдимият работел като шьофьор на автобус. От няколко години злоупотребявал с алкохол, при което предизвиквал пререкания с тъща си. На 28.04.2015г., отново след употреба на алкохол, той посегнал да удари тъща си. Същата потърсила помощ от полицията и подсъдимият бил предупреден с протокол от служителите на МВР. Няколко дни по-късно подсъдимият отново се опитал да удари тъща си, която избягала и се скрила в банята, където се къпела внучка й – св. А. К.. След този случай Ф. Х. потърсила адвокатска помощи било заведено гр. дело №841/2015г. по описа на РС Разград и на 11.05.2015г. била издадена заповед за незабавна защита, съгласно която Г. Ф. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на свидетелката. Със същата заповед подсъдимият бил отстранен от посоченото жилище и му се забранявало да доближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на свидетелката Х.. Със заповедта подсъдимият бил предупреден за последиците от неизпълнението й, а именно, че на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата. Въпреки това на следващия ден – 12.05.2015г. около 21,00 часа подсъдимият отишъл в дома на свидетелката Х.. През това време същата говорела по телефона. Влизайки в дома и виждайки свидетелката да говори по телефона Ф. я хванал за ръката и я попитал “на полицаите ли ще се обаждаш”, след което ядосан я блъснал. Свидетелката паднала на земята и ударила главата си. През това време в жилището се прибрала и св. А. К., която чула виковете. Видяла баба си да лежи на земята - същата плачела и викала, а подсъдимият бил прав до нея и говорел нещо. К. дръпнала баща си настрани, а след това се обадила в полицията. Виждайки, че по главата на баба й има кръв К. се обадила и на бърза помощ. На мястото пристигнали полицейските служители Й.И. и К.М., които задържали подсъдимия.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, писмените доказателствени материали, отчасти и от обясненията на подсъдимия. В крайна сметка съдът намира обстоятелствата по делото за напълно доказани.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Г.Р.Ф. е осъществил съставът на престъпление по чл.296, ал.1 от НК, тъй като на 12.05.2015г. в гр. Цар Калоян не е изпълнил съдебна заповед за незабавна защита от 11.05.2015г., издадена по гр. дело №841/2015г. по описа на Районен съд – гр. Разград, издадена на Ф.Т.Х. *** за защита от домашно насилие, съгласно която същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ф.Т.Х. и му е забранено да приближава жилището, местоработата и местата за социален отдих на Ф.Т.Х. *** ** до приключване на гр.дело №841/2015г. на РРС 13.11.2014г. в с. Подсъдимият е съзнавал забраната наложена спрямо него по силата на посочената заповед за незабавна защита, но не се е съобразил с нея. Връщайки се в жилището и отново прибягвайки до саморазправа със свидетелката подсъдимият е попречил на изпълнението на съдебната заповед за защита и всъщност е осуетил изпълнението й. Подсъдимият е действал от субективна страна с пряк умисъл, защото е съзнавал, че нарушава забрана, наложена му по силата на съдебна заповед.

При определяне на наказанието на подсъдимият Ф. съдът отчита като отегчаващо обстоятелство това, че подсъдимият е осъждан. От друга страна същият признава виновността си и явно осъзнава неправомерното си поведение. При това съдът намира, че на подсъдимият следва да се определи наказание по по-леката алтернатива определена в закона, а именно глоба, която в случая следва да е в размер на 1000 лв, който размер е под средния и съдът го намира за справедлв с оглед тежестта на деянието.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: