Мотиви към Решение №230/03.06.2015г.
, постановено по НАХД №350/2015г. на РРС.
Производството е по реда на
Указа за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт за дребно
хулиганство за извършена от А.С.А. и Н.Н.Н.,***, на 02.06.2015г. в с Раковски
проява на дребно хулиганство.
И двамата нарушители
заявяват, че се признават за виновни, но не дават обяснения по делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства намери за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2015г. вечерта около 22,10 часа
Н.Н., М. И. и техният син пазарували в магазина в с. Раковски. Излизайки от
магазина се срещнали с А.А., с когото се скарали поради твърденията на
последния, че следвало да му доставят дърва, което не направили. А. и Н.
започнали да се обиждат и А. ударил Н. с чукче, което носел със себе си. След
това и двамата си разменили удари с ръце и крака. Присъстващите известили полицейските органи за случилото се. Впоследствие
срещу двамата нарушители бил съставен Акт за констатиране на дребно
хулиганство, в който е отразена изложената фактическа обстановка.
По изложената фактическа
обстановка спор не съществува. Същата се доказва от писмените обяснения на
двамата нарушители пред полицейските органи, писмените обяснения на свидетелите
М. И. и Б. М.. Обстоятелствата по делото
са изяснени и с оглед всички доказателства
по несъмнен начин се установява, че и двамата нарушители са действали
непристойно и взаимно са си нанасяли удари и са се обиждали.
При това съдът намира, че и
двамата нарушители с поведението си са
нарушили обществения ред и спокойствието
на присъстващите и са предизвикали възмущението им. Проявите им, поради
по-ниската си степен на обществена опасност не се явяват престъпления по чл.325
от НК, но се явяват нарушения – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и
подлежат на санкция по чл.1 от същия нормативен акт.
При определяне на наказанията на нарушителите
съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че в крайна и двамата нарушители
признават виновността си и очевидно осъзнават,
че са действали неправилно, видно от думите им. При това съдът намира, че административните наказания на нарушителите следва да се
определят по по - леката алтернатива на чл.1, ал.1 от УБДХ, при което и на
двамата нарушители следва да бъдат наложени глоби. Тъй като приносът на
нарушителят А.А. за , разглежданото пререкание е по- съществен – очевидно той е
предизвикал скандала и е действал по – агресивно, то на същия следва да се
наложи глоба в по- висок размер, а именно в размер на 300 лв, който размер в случая се явява
справедлив, с оглед тежестта на деянието му. Нарушителят Н.Н. също е деяствал
непристойно - макар и провокиран от опонента си той е следвало да се въздържи
от непристойни действия, но вместо това е отвърнал също с агресия, което се
явява и основанието за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност. На същия следва да се наложи административно наказание глоба в
размер на 160 лв., който размер на наказанието съдът намира за справедлив с
оглед тежеста на деянието му.
В този смисъл съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: