Мотиви към Присъда №276/22.06.2015г., постановена по НОХД №401/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.И.Д. за това, че на 19.06.2015г., в гр. Разград, в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – мъжка черна чанта от плат на стойност 7,00 лв, черен кожен портфейл на стойност 1,50 лв, лична карта на името на И.С.Б. на стойност 12,00 лв, свидетелство за управление на МПС и талон към него, на името на И.С.Б. на обща стойност 18,00 лв, дебитна карта, издадена от “СИБанк”, на името на И.С.Б., тото-фиш “6 от 49” на стойност 4,95 лв, мобилен телефон “Хюауей” на стойност 55,00 лв, мобилен телефон “Нокиа”, модел Х2, на стойност 30,00 лв, мъжки очила за четене на стойност 2,00 лв, черен прожектор с батерии, на стойност 1,50 лв, сгъваема ножка с кафеникаво – жълта дръжка, на стойност 2,00 лв, 10 банкноти по 20 лв всяка, на обща 200 лв, 6 румънски леи, на обща стойност 2,62 лева, всичко на обща стойност 336,57 лв, от владението на И.С.Б. от с.гр. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на същия съответно наказание.

По отношение на подсъдимия производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което той е признал изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.И.Д. е роден на ***г., в с. С. с., обл. С., живее в гр. Разград. Същият е неженен, осъждан.

С присъда по НОХД №685/2011г. на РС-Разград, подсъдимият Д. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му било наложено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Присъдата е влязла в сила на 13.12.2011г.

Свидетелят И.Б. живеел в гр. Разград. На 19.06.2015г. около 17-17,10 ч. той потеглил от дома си към лозето си. Движел се с велосипед, към кормилото на който била прикрепена кошница с багаж. В кошницата свидетелят бил поставил черна на цвят мъжка чанта. В същата се намирал кожен портфейл, в който били поставени личната карта на Б., СУМПС и талон към него, издадени на името на Б., дебитна карта, издадена от “СИБанк” на името на св. Б., тото-фиш “6 от 49”, мобилен телефон “Хюауей”, мобилен телефон “Нокиа” модел Х2, мъжки очила за четене, черен прожектор с батерии, сгъваема ножка с кафеникаво – жълта дръжка и парична сума в банкноти, от които 10 банкноти по 20 лв всяка, 1 банкнота с номинал 5 румънски леи и една банкнота с номинал 1 румънска лея. Преди да отиде на лозето си св. Б. се отбил при свой познат на ул. Братя Миладинови *** в гр. Разград. Б. оставил велосипеда си пред входната врата на посочения адрес и влязъл в двора. В това време по ул. Братя Миладинови вървял подсъдимият Д.Д.. Той видял велосипеда и чантата в коша му. Приближил се до велосипеда, взел чантата и побягнал с нея и с намиращите се в нея вещи. Няколко минути по- късно св. Б. излязъл на улицата и видял, че чантата му я няма в кошницата на велосипеда. Той подал сигнал до полицията за извършена кражба. Свидетелят започнал да издирва липсващите му вещи и на ул. Св. Климент зад офиса на фирма “Кобра” върху маса той намерил своя визитна картичка и визитна картичка на негов колега от гр. Попово, които също били в чантата му. Наблизо бил св. М. И., който обяснил на Б., че видял подсъдимият Д. Д. да рови в някаква черна чанта, но след като го забелязал подсъдимият побягнал. За тези обстоятелства Б. уведомил полицейските служители, работещи по случая. На следващия ден св. Б. и негов сват започнали да търсят подсъдимия в местността “Арменски лозя”, понеже разбрали, че той живее в същата местност в изостгавена вила. Видели се със св. С.П., който им обаяснил, че подсъдимият в момента спи във вилата, която той обитавал. Б. уведомил полицейските служители и след пристигането на полицейски екип св. Сл. П. им предал мъжка черна чанта и намиращите с в нея мобилен телефон Хюауей, мобилен телефон “Нокиа”, модел Х2, мъжки очила за четене и прожектор с батерии, които подсъдимият бил донесъл във вилата.

С протокол за доброволно предаване Сл. П. предал на полицейските служители черен на цвят портфейл, СУМПС и талон към него, издадени на името на Б. и дебитна карта, издадена от “СИБанк” на името на св. Б., като обяснил, че подсъдимият ги донесъл във вилата.

Самият подсъдим предал на полицейските служители личната карта на Б., една банкнота с номинал 5 румънски леи и една банкнота с номинал 1 румънска лея, тото-фиш “6 от 49”, монети на обща стойност 28 стотинки и два броя монети с номинал 10 цента.

От заключението на назначената оценъчна експертиза е видно, че стойността на процесните вещи, предмет на престъплението е 336,57 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от доказателсвата, събрани на досъдебното производство -показанията на свидетелите и писмените доказателствени материали, назначената експертиза, които категорично подкрепят признанията на подсъдимия, направени пред съда. Доколкото спор относно фактите по делото не съществува, то съдът приема фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт за напълно доказани.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Д.И.Д. е осъществил състава на престъплението кражба по смисъла на чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, тъй като на 19.06.2015г., в гр. Разград, в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – мъжка черна чанта от плат на стойност 7,00 лв, черен кожен портфейл на стойност 1,50 лв, лична карта на името на И.С.б. на стойност 12,00 лв, свидетелство за управление на МПС и талон към него, на името на И.С.Б. на обща стойност 18,00 лв, дебитна карта, издадена от “СИБанк”, на името на И.С.Б., тото-фиш “6 от 49” на стойност 4,95 лв, мобилен телехон “Хюауей” на стойност 55,00 лв, мобилен телефон “Нокиа”, модел Х2, на стойност 30,00 лв, мъжки очила за четене на стойност 2,00 лв, черен прожектор с батерии, на стойност 1,50 лв, сгъваема ножка с кафеникаво – жълта дръжка, на стойност 2,00 лв, 10 банкноти по 20 лв всяка, на обща 200 лв, 6 румънски леи, на обща стойност 2,62 лева, всичко на обща стойност 336,57 лв, от владението на И.С.Б. от с.гр. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е отнел посочените вещи от фактическата власт на собственика им и е осъществил своя такава власт. Действал е с пряк умисъл и с цел да присвои отнетите вещи. Подсъдимият е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “а” от НК, която квалификация се обуславя от посоченото по- горе осъждане.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита, че подсъдимият е осъждан многократно, което съществено отежнява положението му. Очевидно същият е лице с изградени потивообществени навици, което няма как да не се отчете. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат направените от подсъдимия признания и явно тежкото му социално положение. Поначало откраднатото не е с висока стойност, а и част от отнетите вещи са възстановени. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на две години. Тъй като делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то така определеното наказание следва да се намали с една трета по реда на чл.58а, ал.1 от НК, при което на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца месеца. В случая не може да се приложи институтът на условното осъждане, поради предишни ефективни осъждания на подсъдимия, за които той не е реабилитиран. Наложеното наказание следва да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим /чл.60, ал.1 във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС/. От размера на наказанието следва да бъде приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан под стража.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: