Р Е Ш Е Н И Е

Номер 188 05.06.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тринадесети май две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1517 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.160, ал.3 от ЗУТ.

Депозирана е искова молба от Н.Й.П., действащ като управител на Етажна собственост в сграда с адрес гр.Разград, ул”Д.”, №*** срещу “Тунч Импекс”ООД, с която е предявен иск за заплащане на сумата 10 500 лв., представляващи обезщетение за некачествено извършени строително-ремонтни работи, установени по време на законните гаранционни срокове в строителството ведно със законната лихва от датата на исковата молба и разноските по делото. В исковата молба ищецът сочи, че самостоятелните обекти в сградата етажна собственост са закупени от ответника през 2008 и 2009 г. в качеството му на собственик и строител. Две години след настаняването им етажните собственици установили недостатъци и повреди на покрива. През 2014 г. извършили ремонт предвид опасността целият покрив да пропадне. Претендират заплащане на сумата като реализация на гаранционната отговорност на ответника за недостатъци на строителната конструкция на покрива по Наредба №2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В открито с.з. на 11.02.2014 г. е допуснато увеличение на иска на 12 833,51 лв.

Ответникът е призован по реда на чл.50, ал.4 от ГПК. Същият не е депозирал отговор.

В писмената си защита ищецът счита, че не може да се твърди незаконност на строежа, тъй като това обстоятелство не е релевирано от ответника в срока по чл.131 от ГПК, както и че няма предвидена извънсъдебна процедура като абсолютна процесуална предпоставка за реализиране на гаранционната имуществена отговорност по съдебен ред, че течовете и изгнилите подпори на покрива са установени преди изтичане на 5-годишния гаранционен срок по чл.20, ал.4, т.3 и т.4 от Наредба №2/31.072003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, а искът е заведен в рамките на петгодишния давностен срок, считано от възникването на основанието. По отношение размера на иска, счита, че следва да се имат предвид договорените между страните стойности на работите, а не тези, посочени в “Справочник за цените в строителството”.

Ответникът счита, че гаранционният срок за изпълнения от ответника покрив изтича на 05.06.2013 г., че е задължително уведомяването на строителя за скритите недостатъци, а такова не е извършено. Счита, че искът е неоснователен поради това, че ремонтът не е извършен от правоспособно лице, че материалите, отразени във фактурата са предадени на изпълнителя след като е предал изпълнението, че материалите по стоковите разписки не съвпадат с тези, отразени във фактурата, че ремонтът е извършен без строителни книжа и същият натоварва конструкцията. Обръща внимание на липсата на договор между страните по делото, поради което относно евентуалния размер на иска счита, че следва да се вземе предвид депозираното експертно заключение. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Етажната собственост – ищец по делото е регистрирана в Община Разград с рег.№ *** г. въз основа на решение на Общото събрание на собствениците от 29.07.2014 г. Същата включва един магазин и осем апартамента. Апартаментите в сградата са собственост на различни физически лица, които са ги закупили в периода 2008-2009 г. от ответното дружество – “Тунч Импекс”.

Сградата е изградена от ответното дружество в качеството му на възложител на строежа и е въведена в експлоатация с удостоверение №34/05.06.2008 г., издадено от Община Разград. Не се спори между страните, че строежът е изпълнен от ответното дружество. Преди издаването на удостоверението – на 08.02.2008 г. ответното дружество е съставило констативен протокол с проектантите и строителя на сградата, в който са посочили, че не са констатирали недостатъци по извършените строителни и монтажни работи.

Според показанията на свидетелите С. и С. сградата е изградена по стопански начин от ответното дружество. От м. февруари 2010 г. в апартаментите, собственост на свид.С. и свид.С. имало течове от стените, които са част от покривната констукция, тъй като последния етаж са мансардни апартаменти. Течове имало и в съседните апартаменти, както и в общите части. През 2013 г. водата стигнала до партерния етаж. Още при първите течове собствениците са правили опити да се свържат със С. Т. и съпругата му, които представлявали дружеството и били негови собственици, но те били в Република Турция. През 2013 г. свид.С. имал случайна среща със С. Т. и го информирал за течовете, но отговорът бил, че нищо не може да направи. Дружествата, които работят покривни конструкции, заявили готовност да извършат ремонта на покрива, но след предварителен демонтаж на съществуващия покрив и цените не били по възможностите на собствениците /над 40 000 лв./. В разговор с архитекта на сградата свид. С. разбрала, че покривът не е изпълнен съгласно проекта. След тези разговори етажните собственици се свързали с лице, което поело ангажимент да направи частичен ремонт на покрива по цени, които били по възможностите им. Ремонтът бил извършен през м.октомври и ноември 2014 г. Там, където било възможно бил поставен нов покрив, вече с керемиди, а там, където покривът е по-разчупен лепили нов материал върху стария.

С протокол от 29.07.2014 г. Общото събрание на собствениците, ползвателите и обитателите на обекти в сграда, построена на ул.”Д.”, №*** е взело решене да се извърши ремонт на покрива на жилищната сграда, като е упълномощило управителя на етажната собственост да сключи договор за строителство с фирмата, предложила най-добри условия, след което да води иск срещу строителя за обезщетение, като е задължило всеки от собствениците на самостоятелен обект да внесе в касата на етажната собственост по 1500 лв. за обезпечаване и заплащане на разходите по извършването на основания ремонт.

По делото е представен договор за изработка от 08.09.2014 г., сключен между етажната собственост, ищец по делото и трето лице – К. М. М. за ремонт на покривна конструкция на жилищна сграда, с адрес гр.Разград, ул.”Д.”, №***, в който е уговорено възнаграждение в размер на 8100 лв., както и това, че материалите за изработката ще бъдат предоставени от страна на собствениците на имотите – етажна собственост. Между страните по договора е подписан протокол за установяване завършването и заплащането на натурални ведове строителни и монтажни работи, в който е посочено, че на 03.10.2014 г. са установили завършването на 270 кв.м. покривна конструкция при единична цена от 30 лв., за което се дължат 8 100 лв. получаването на тази сума изпълнителя по договора е декларирал пред ТД на НАП.

Представени са и фактура №*** от 04.11.2014 г. за закупени от Етажната собственост строителни материали на стойност 4 733,31 лв., издадена от “Муси 2008”ЕООД, както и стокови разписки – 10 бр. за получени материали от “Муси 2008” Търговище. Като получател в разписките е посочен К. М. Представен е и превозен билет за превозване на иглолистна дървесина.

Според заключението на вещото лице е имало скрити дефекти на строителната конструкция на покрива, на хидроизолацията и топлоизолацията. Покривът е ремонтиран, като в средната му част и високата югоизточна част покривното покритие е с нови керемиди и капаци “Младост”, а по скатовете и около капандурите е от червена хидроизолация с посипка. Ремонт на покрива е извършен, като стойността на ремонтните дейности, съгласно “Справочник за цените в строителството”, бр.3 от 2014 г. е 7 081,94 лв. Представените по делото договор за изработка, протокол за установяване завършването и заплащането на СМР, сметка за изплатените суми, служебна бележка и фактура са относими към извършения ремонт, като има несъответствие между фактурата и стоковите разписки – не всички материали, описани в стоковите разписки, са отразени във фактурата, има и разлика в единичните цени на строителните материали в двата документа. В съдебно заседание в.л. сочи, че посочената от нея цена е без ДДС с включена печалба, а с ДДС върху строителните материали сумата е 7 779,05 лв., че количествата, посочени в писмените доказателства отговарят на вложените при ремонта. Според в.л. се касае за основен, а не текущ ремонт, тъй като им подмяна на материали и част от дървената конструкция, както и покривното покритие. От новата конструкция се натоварна сградата. За извършването на този вид ремонт се изисква разрешение от главния архитект на общината, както и конструктивно становище.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбите на чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.286 от ТЗ, във вр. с чл.160, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.21 от Наредба №2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни работи, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

В съответствие с разпоредбата на чл.1 във вр. с чл.23 ал.4 от Закона за управление на етажната собственост материалноправната и процесуалноправната легитимация по искове срещу трети лица във връзка с общите части на сградата е на етажната собственост, след решение на общото събрание, представлявана от управителя, ако бъде упълномощен от общото събрание. В настоящия случай искът е предявен от управителя, след като е упълномощен за това с решение на Общото събрание от 29.07.2014 г.

Разгледан по същество, искът е частично основателен.

В случая има сливане на качествата продавач и изпълнител на строителството. Следователно ответникът носи гаранционна отговорност в сроковете, регламентирани в Наредба №2/2003 г. Тъй като се касае за новоизпълнена строителна конструкция на сграда този срок е регламентиран в чл.20, ал.4 т.1 от Наредбата и е 10 годишен, считано от датата на въвеждане в експлоатация. Скритите дефекти на покривната конструкция са се появили на втората година след издаването на удостоверенето за въвеждане в експлоатация и е следвало да бъдат отстранени от ответника.

Свидетелските показания, че представители на ответника не са били открити на адреса по седалището напълно кореспондират с върнатите съобщения от края на м.септември и залепеното уведомление от 09.10.2014 г. и посоченото от процесуалния представител на ответника /л.56/, че представителя на ответното дружество трайно пребивава в чужбина. При това като адрес на управление е посочен жилищен имот в с. Радинград. Ето защо съдът счита, че е било невъзможно за ищеца – етажната собственост да открие ответника и да го уведоми за проблема.

С оглед характера на обекта оправдани са действията на ищеца за предприемане на ремонт на покривната конструкция. Във връзка с извършването на този ремонт не са спазени всички изисквания, но с оглед поведението на ответника, това е била единствената възможност за ищците да съхранят своите жилища. Ето защо съдът счита, че ответникът следва да заплати средствата, необходими за извършването на този ремонт.

Размерът на тези средства следва да бъде определен в съответствие със заключението на вещото лице и е 7 779,05 лв. с ДДС за закупените материали. Действително, както сочи процесуалния представител на ищците, цените от Справочника не са задължителни, но същите са база, формирана по начин, на който не би могла да влияе на никоя от страните. В случая нямаме договор между страните по делото, а частни документи, съставени от трети лица или от ищеца и трети лица и съдът не би могъл да приеме цените, посочени в тези документи за средни пазарни цени.

В останалата му част до първоначално предявения и увеличен размер от 12 833,51 лв. искът се явява неосноветелен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него разноски по делото съразмено на уважената част от иска. В случая разноските на ищеца са 2 048,34 лв., следователно ответникът следва да му заплати сумата 1 241,60 лв.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. В случая разноските на ответника са в размер на 1000 лв. Следователно ищецът дължи на ответника заплащане на сумата 393,85 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Тунч Импекс” ООД, ЕИК *** със седалище с. Радинград, общ. Разград, ул. ”Х. Б.”, № *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Й.П., ЕГН ********** в качеството му на управител на Етажната собственост в сграда с адрес гр. Разград, ул.”Д.”, №*** сумата 7779,05 лв. /седем хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и пе стотинки/, платена от Етажната собственост за остраняване на дефекти по покривната контрукция на сградата ведно със законната лихва от 10.09.2014 г. и сумата 1 241,60 лв. /хиляда двеста четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до размера от 12 833,51 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н.Й.П., ЕГН ********** в качеството му на управител на Етажната собственост в сграда с адрес гр. Разград, ул. ”Д.”, № *** ДА ЗАПЛАТИ на “Тунч Импекс” ООД, ЕИК *** със седалище с. Радинград, общ. Разград, ул.”Х. Б.”, №*** сумата 393,85 лв. /триста деветдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/ разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: