Р Е Ш Е Н И Е

Номер 237 23.06.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1731 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Д.Д.С., с която е предявен иск срещу И.С.И. за заплащане на сумата 2 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, които претендира ведно със законната лихва от 16.02.2014 г. и разноските по делото. Сочи, че на горепосочената дата ответникът му нанесъл удари с метална щанга, в резултата на което получил редица увреждания. Твърди, че с решение на РРС ответникът е бил освободен от наказателна отговорност, като за престъпление по чл.131, ал.1 т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК му е наложено административно наказание по реда на чл.78А от НК, както и че на същата дата ответникът насочил пистолет срещу него, както и че от тези действия е понесъл значителни имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, стрес, уплаха за живота и здравето от заплахите за убийство с огнестрелно оръжие. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита иска за неоснователен.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С решение от 04.08.2014 г., постановено по н.а.х.д. №472/2013 г. на РРС ответникът И.С.И. е признат за виновен в това, че на 16.02.2014 г. в гр.Разград е причинил лека телесна повреда на Д.Д.С. ***, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в тилната част на главата по средната линия, кръвонасядания на кожата по горните клепачи на двете очи, охлузвания на кожата към върха на носа и в средната част на горната устна, насиняване и охлузване на кожата в горната трета на лявата подбедрица по външната й страна, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди и е престъпление по чл.131, ал.1 т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, поради което на основане чл.78А он НК съдът го освобождава от наказателна онговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 3000 лв. С решение №77 от 16.10.2014 г. по ВАНД №304/2014 г. на ОС Разград решението е изменено като размера на наказанието е намалено на 1 500 лв.

Според заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидента на 16.02.2014 г. ищецът по делото е получил разкъсно-контузна рана по средната линия на тилната част на главата, наложила хирургична обработка /зашита с два конеца/, кръвонасядания по горните клепачи на двете очи, повърхностни охлузвания на кожата към върха на носа и средната част на горната устна, ивицесно насиняване на кожата по външната страна на лявата подбедрица в горната и трета /малко охлузване на кожата в горната част на насиняването. Тези увреждания са резултат от нанесени удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети, за увреждането на лявата подбедрица от тъпоръбест предмет с продълговата форма и диаметър около 1 см. и могат да бъдат получени по начин, както се съобщава по делото. Същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота – поради описаната разкъсно-контузна рана на главата, а насиняванията и охлузванията на кожата са причинили на пострадалия болка и страдание. Средният срок за приключване на оздравителния процес е около 10 дни. Уврежданията са придружени с болки, от уврежданията в областта на лицето и главата и от главоболие, по-силни към датата на причиняването им, които постепенно намаляват и отзвучават за посочения период.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели В.и А. ударите са били нанесени от ответника с метална щанга и с юмруци и са причинили обилно кървене и отоци. След инцидента ищецът се оплаквал от главоболие, световъртеж, отпадналост в продължене на две седмици, както и от болки в крака и трудност при сядане и ставане и ходене в продължение на един месец. Освен първоначалната медицинска помощ той ходел на смяна на превръзки и вземал болкоуспокояващи лекарства по лекарско предписание.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е основателен и доказан. Правото на обезщетение възниква поради наличието и на петте предпоставки за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на същото е ответника, което е установенос влязло в сила решение по АНД №472/2014 г. на РС Разград, което има значение на влязла в сила присъда и е задължително за съда. Налице са неимуществени вреди болки и страдания, които са причинени от престъплението.

Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелството, при които е получено, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще... Увреждането на ищеца е квалифицирано като лека телесна повреда, но същото е от вида на по-тежките такива – с временна опасност за здравето. Първоначалните болки са били по-силни, като с времето са отшумявали. При среден срок за приключване на оздравителния процес от 10 дни, при ищеца същия е продължил две седмици, а към настоящия момент ищецът е напълно възстановен от това нараняване. Тук съдът не взема предвид други последващи наранявания, за които се води друго наказателно дело. Няма данни по време на оздравителния период ищецът да не е можел да се обслужва сам и да е зависел от трети лица, но е правел това трудно, предвид болката в крака. С оглед на всички тези обстоятелства съдът намира, че за възмездяване на причинените от ответника на ищеца болки и страдания е необходимо заплащането на сумата 2000 лв.

Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на деликта, както и поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

Ищецът не е представил доказателства за направени от него разноски по делото.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 80 лв. и 490 лв. за направените по делото разноски за съдебно-медицинска експертиза.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.С., ЕГН ********** *** сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/ причинени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.131, ал.1 от НК на 16.02.2014 г., ведно със законната лихва от 16.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 80 лв./осемдесет лева/ държавна такса и 490 лв./четиристотин и деветдесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: