Р Е Ш Е Н И Е

Номер 212                                               12.06.2015 г.                                  гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На втори юни                                                                          две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1905 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от С.Т.Д. *** ” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът като абонат на ответника не дължи сумата 1365,91лв., представляваща използвана топлинна енергия  за периода 11.2013г.-04.2014г. от които 1349лв. главница и лихва в размер на 16,91лв., иска и разноски. Сочи, че претендираните плащания са по начислена от ответника топлинна енергия – главница и лихва за жилище в гр.*** с абонатен №***, което до 15.05.2014г. притежавал в режим на съсобственост, както и че жилището е необитаемо, поради което подал декларация, за да не бъде начислявана топлинна енергия, а само такава за отдадена от сградната инсталация. За периода 2013г.-2014г. освен таксата за сградна инсталация е начислена от  ответника служебно и топлинна енергия и независимо от подадена от него жалба, ответното дружество не анулирало начислените суми, като обосновало това, че при отчитане на топлоизмервателните уреди през 2013г., не са поставени нови ампули и съответно при отчитането им през 2014г. е установено, че “няма пломби и ампули”. Твърди, че във формуляра за отчет за 2013г. не е отразено, че не са поставени ампули, или че не желае да бъдат поставени ампули, нито е отказвал да бъдат поставени нови ампули. Посочено е като забележка “незареден”. Не е ясна причината поради която длъжности лица при ответника не са поставили такива ампули при отчитането през 2013г. Не се сочи в същия формуляр конкретна причина за непоставянето му и съответната воля на ищеца за това. В с.з. твърди, че е задължение на продавача на топлинна енергия за поставяне на средства за търговско измерване съгласно чл.6 чл.15 т.2 от ОУ, липса на доказателства за немонтирането им да е станало по желание или със съгласие на ищеца, както и липса на уведомяване на топлинния счетоводител в писмен вид за евентуална промяна свързана с вътрешната отоплителна инсталация, отоплителните тела и пр. Не е налице уведомяване  за отказ от ползване на топлинна енергия, както и наличие на специфична е неразбираема терминология използвана от ответника и топлинния счетоводител предвид представените формуляри за отчет и фактури.

Ответникът в писмения си отговор оспорва иска, както и изложените в молбата обстоятелства.  Сочи, че  ищецът след приключване на отоплителен сезон 2012/2013г. е приел, че за следващия отоплителен сезон няма да бъдат монтирани измервателни ампули за измерване през този сезон, а съгл. §2 т.1 ПЗР от Наредба за топлоснабдяването всички отоплителни уреди следва да имат монтирани такива. В този случай е начислена енергия по реда на т.6.5 от приложение по чл.61 ал.1 от същата наредба. В с.з. твърди, че ищецът е осигурил възможност за отчет на топлинната енергия както и за вземане на ампулите, отчитащи потребеното количество топлинна енергия и след това сам се е отказал от поставянето на такива ампули. При липса на такива, се прилагат разпоредбите на Наредба за топлоснабдяване 16334 и методиката утвърдена към нея.

Третото подпомагащо лице К.Р. намира предявения иск за неоснователен. През отоплителни сезон 2013-2014г. ищецът не е сезирал Домсъвета за необитаемост на жилището, не са били поставени ампули за измерване на топлинна енергия в жилището му.

Третото подпомагащо лице М.  Ц. намира исковите претенции за неоснователни, тъй като със съгласие на ищеца не са монтирани измервателни уреди в апартамента, което води до прилагане на пар.2 т.1 от ПЗР на Наредба за топлоснабдяването. Ищецът не е предприел предвидените действия за прекратяване статута си на клиент на ответника. Оспорва  относимостта на спора към статута си на клиент на ответника в етажна собственост с ищеца, тъй като не се касае за разпределение на дължима сума формирана от разпределение за общите части на сградата, а за служебно начислена енергия на неизправен абонат, необорудвал отоплителните тела в имота си. Счита, че неправилно е определен кръга на третите лица помагачи, тъй като сградната инсталация не обхваща само единия вход, а цялата сграда, която се състои от два входа, а освен това от същата абонатна станция се извършва топлоподаване на още три сгради-в етажна собственост и в отделния вход няма монтирана апаратура за самостоятелно измерване на подадена топлоенергия. Иска ответникът да представи техническа информация, дали при условията на етажна собственост от същата абонатна станция като на ищеца и от обща сградна инсталация, се ползват абонатите, имащи топлофицирани жилища в цялата сграда на ул.”Кирил и Методий”, или само тези от вход “а” на жилищния блок.

Третото подпомагащо лице С.Г.П. счита иска за неоснователен, тъй като правомерно е начислена топлинна енергия съгласно т.6.5 от приложението на Наредба за топлоснабдяването по чл.61 ал.1. Оспорва определените трети лица, тъй като топлинната енергия се доставя от “групова абонатна станция” захранваща две или повече самостоятелни сгради с адрес ул.***, сградата на хор “Железни струни”, поради което трети лица са всички потребители на топлоенергия от груповата абонатна станция.

Третото подпомагащо лице Д.Т. счита иска за неоснователен, тъй като в процесния апартамент не са били монтирани измервателни ампули, както и че кръгът на привлечените трети лица помагачи на ответника е неправилно определен, тъй като абонати са и имотите на ул.”** и музикален дом “Железни струни”.

Третото подпомагащо лице И.  Й. намира иска за неоснователен, тъй като ищецът не е поставил ампули на отоплителните уреди в апартамента, не е сезирал Домсъвета за неизползваемост на жилището. Намира за неоснователно привличането като трето лице, тъй като собственик на ап.7 в етажната собственост е изрядна към ответника. Сочи, че ответникът следва да има евентуално предвид и консумираната топлоенергия от потребителите на имоти находящи се в другите входове и сградата на “Железни струни”.

Третото подпомагащо лице М.В. намира иска за неоснователен, тъй като съгласно нормативната уредба всички отоплителни уреди следва да са монтирани и изправни, а през 2013-2014г. не са били поставени ампули за измерване, поради което правилно е начислена ползвана от ищеца топлоенергия. Възразява срещу привличането си в процеса, тъй като е изрядна към ответника, който следва да им предвид, че подаваната от груповата абонатна станция топлоенергия се консумира от потребители   на етажна собственост в имоти находящи се във вход Б, както и на ул.”К. и Методий” №4 вх.А и вх.Б и сградата на “Железни струни”.

Третото подпомагащо лице Б.Й. не депозира отговор.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:            Ищецът до 15.05.2014г. е бил съсобственик на жилище в гр.** и абонат на “Топлофикация-Разград” ЕАД, с абонатен №** и му била доставяна топлинна енергията в този обект. Съгласно формуляр за отчет от 23.04.2013г. за абонатния номер на ищеца, в графа “Забележки” срещу трите уреда за измерване е отбелязано “незареден”. На 08.05.2014г. бил изготвен формуляр за отчет за отоплителния сезон 2013-2014г. за абоната - ищец с отбелязване в него, че няма “пломби и ампули”. В справка за използвана топлинна енергия за периода 11.2013г.-04.2014г. от “Бруната” ООД – фирмата водеща счетоводството на ответника е отразено, че ищецът дължи сумата 1349лв., представляваща начислено служебно количество топлинна енергия, както и лихва в размер на 16,19лв. Ищецът подал жалби във връзка с изготвените формуляр за отчет от 08.05.2014г. и изравнителна сметка  от 23.06.2014г., по повод на които получил писмен отговор от “Бруната” ООД, съответно от ответника –   дължими за служебно начислената сума за топлинна енергия.

            Вещото лице изготвило съдебно-счетоводната експертиза в депозираното заключение сочи, че жилищния имот е със 122 куб.м. и е 1,78% от общата кубатура на сградата, има монтирани три отоплителни тела, същите имат измервателни уреди, но нямат монтирани ампули. При отчитането на измервателните уреди за отоплителен сезон 2013-2014 според изготвения формуляр за отчет : «Няма пломби и ампули» по отношение на измервателните уреди. Общо подадена и служебно начислена енергия е на стойност 146313лв. През отоплителния сезон  е заплатена загуба сградна инсталация в размер на 130,27лв., с остатък за доплащане 8,54лв. Служебно начислената енергия 13,615 мВч е на стойност 1349лв. Законната лихва вълху сумата за периода от 05.08.2014г. до датата на уведомителното писмо - 17.09.2014г. е в размер на 16,91лв. Всички задължения са осчетоводени на база на данъчна фактура №3000348485/04.07.2014г.

            Съдът кредитира заключението на вещото лице, като пълно, обосновано, неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:  В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, следва да докаже, че ищецът като собственик, на обект в гр.**, има задължение към него в претендирания размер. Досежно топлоподаването, осъществявано от ответника се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и  Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Установи се, че за процесния период е извършвано топлоподаване към абонатна станция №109 захранваща жилищния блок, където е бил апартаментът на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция са потребители на топлинна енергия. Т.е. ответникът е потребител на топлинна енергия  в процесния период, когато е бил собственик на апартамента.  Между страните са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. От приложените писмени доказателства – формуляр за отчет от 23.04.2013г. и от  08.05.2014г., които са подписани от ищеца и не са оспорени от него, е видно, че в началото на отоплителния сезон 2013-2014г. отоплителните уреди №А40050, А40552 и В91548 не са  заредени/л.27/, като съответно в отчета за същия отоплителен сезон във формуляра за отчет срещу уредите с посочените номера е отразено “няма пломби ампули”/л.8/.  В случая не е спорно, че на отоплителните тела не са били  монтирани  средства за дялово разпределение/топломери/. Съгласно §2 ал.1 т.1 от ПЗР на Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването, собствениците и/или ползватели в сграда етажна собственост са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на пломбираните отоплителни тела в имотите си, а предвид чл.62  от същия нормативен акт, в сграда – етажна собственост клиентите са длъжни да инсталират, съответно комплектуват имотите си със средства по реда на чл.52, а именно индивидуални разпределители на топлинна енергия върху всички отоплителни тела. Т.е. задължението за това е на собственика на имота - в случая на ищеца, като при неизпълнение на това задължение пломбираните радиатори ще се приравняват на отоплителни тела без топломери, тъй като съгласно т.6.5 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост приложение към чл.61 от Наредба №16-334” ...за сгради – етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда: 1/.....и пр. С така определените дялови единици всички отоплителни тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди”. От заключението по изготвената експертиза е видно, че в жилищния имот на ищеца има монтирани отоплителни тела, същите имат измервателни уреди, но нямат монтирани ампули. Служебно начислената енергия от 13,615 мВч е на обща стойност 1349лв., изчислена съгласно Методиката за разпределяне на разходите за топлинна енергия 6.4.4. Съдът намира за недоказано възражението на ищеца, че въпреки осигурения достъп компетентните лица не са монтирали уредите за дялово разпределение. Същият не е оспорил подписаните от него формуляри за отчет, в които е отразено “незареден” съответно ”няма пломби ампули”. Двата документи са частни свидетелстващи такива и съгласно разпоредбата на чл.180 от ГПК представляват доказателство за отразеното в тях, т.е. на ищеца му е било ясно обстоятелството, за незареждането на ампули на отоплителните тела в имота, съответно липсата им при отчитането на 08.05.2014г. Евентуално неизпълнение на задължението му, не може да се оправдава с липсата на молба или заявление от негова страна за “незареждане” или немонтиране, тъй като такова изискване липсва в цитираната наредба. А както бе посочено, задължението за комплектуване със средствата по чл.52 е на  клиентите в сградата – етажна собственост, какъвто е ищецът, а предвид и разпоредбата на чл.153 от ЗЕ – клиенти на топлинна енергия са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Установено е от доказателствата по делото, че монтираните измервателни уреди нямат монтирани ампули, т.е. не отговарят на изискването на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ. Останалите цитирани от ищеца в пледоарията текстове от ОУ на договора с ответника и топлинния счетоводител, отнасящи се до уведомяването от страна на абоната за промени в отопл. инсталация, отоплителните тела, писменото уведомяване, както и за спецификата на използваната от ответника терминология, са неотносими към спора. Относно твърдението за подадено от него заявление за отказ от ползване на топлинна енергия, такова не бе установено и доказано да е сторено. Дори да е така съдът намира, че възраженията за необитаемост на жилището е неотносимо в случая, предвид налични отоплителни тела, върху които липсват монтирани индивидуални разпределители на топлинна енергия. В ОУ на договора с “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е  30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася и при неизпълнение в срок  заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия. Поради което съдът намира, че ищецът дължи на ответника сума в общ размер на 1365,91лв. представляваща служебно начислена енергия за отоплителен сезон 2013г. - 2014г.

С оглед изход на делото и на основание чл.78 ал.2 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените разноски в производството в размер на 505лв., съгласно приложения списък.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Т.Д., ЕГН********** *** ” ЕАД, ЕИК116019472, за приемане за установено по отношение, че не дължи на ответника сумата 1365,91лв. от които главница в размер на 1349лв. и лихва в размер на 16,91лв. за периода 11.2013г. – 04.2014г.

          ОСЪЖДА С.Т.Д., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на  “Топлофикация-Разград ” ЕАД, ЕИК116019472 сумата 505лв./петстотин и пет лева/ за разноски.

          Производството е разгледано при участието на третите подпомагащи лица на страната на ответника Б.П.Й., К.Д.Р., С.Г.П., Д.Н.Т., М.И.Ц., И.Н.Й., М.Т.В..

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: