Р Е Ш Е Н И Е

№ 231/14.07.2015 г.,гр.Разград

                                    

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на петнадесети юни, две хиляди и петнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :             

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

секретар : Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 187 по описа за 2015 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

          Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховането.

          Депозирана е искова молба от   ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп”, с която е предявен иск срещу Община Разград за установяване на задължението за заплащане на сумата 242,85 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил “Фолксваген Туареr” с ДК № **** при ПТП на 29.06.2014 г. в с.Киченица, община Разград, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2014 г., до окончателното плащане, по което е образувано ч. гр.д.№8/2015 г. на РРС, както и 145 лева разноски по заповедното производство. Претендира и за заплащане на разноските в настоящото производство. Твърди, че ПТП е настъпило в резултат виновното бездействието на ответника-община Разград, която не е изпълнила задължението си, вменено й от чл.31 от ЗП, да поддържа или да обезопаси пътния участък в селото, който е част от общинската пътна мрежа, и че обезщетението е изплатено на собственика на автомобила и ответникът е поканен да възстанови същото.

          Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото. Заявява, че липсват доказателства, че вредите по автомобила са настъпили именно резултат на попадането му в необезопасена неравност на пътен участък, част от общинската пътна мрежа, че няма изготвен протокол за ПТП и схема към него, че ищецът-застраховател е извършил плащане на обезщетение по неизрядна преписка. В условията на евентуалност, заявява, че водачът на автомобила е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между ищецът “Булстрад Виена Иншурънс Груп”ЗАД и Е.О.А. е бил сключен застрахователен договор „Каско” за автомобил с рег.№***, марка “Фолсваген Туареr” за периода 14.10.2013 г. – 14.10.2014 г. На 01.07.2014 г. собственика на лекия автомобил Е.О.А. е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетене, в което е посочил, че на 29.06.2014 г. се е случило застрахователно събитие в с.Киченица, община Разград,  при движение попада в дупка на платното, в резултат на което се е увредила предната дясна гума на автомобила. В заявлението е посочил, че свидетел на събитието е била Е.И.А.. В опис-заключението и опис-претенцията от 01.07.2014 г. ищцовото дружество чрез своите органи е приело сумата 242,52 лева като стойност на щетата. На 16.07.2014 г. ищецът е заплатил по сметката на собственика на автомобила застрахователното обезщетение, след приспадане на дължимата застрахователна премия.

          Съгласно показанията на свидетелите Е.А. и св.Е.А.,  съответно водач и пътник в автомобила,  на 29.06.2014 г. двамата пътували от с.Преславци, Тутраканско към гр.Разград през гр.Завет, с.Острово, с.Побит Камък и на разклона на с.Просторно излизат на пътя Кубрат-Разград. По този път навлизат в с.Киченица. Непосредствено след табелата , обозначаваща началото на селото, водачът на автомобила забелязва множество дупки по  платното на движение, намалил скоростта на автомобила до 50 км/час. Той се опитал да избегне „една, но попаднал на друга”, усетил нарушение в баланса на колата, спрял автомобила и забелязъл подутина на предната дясна гума. При спирането констатирал, че втората дупка е дълбока поне 20 см. На мястото не е имало пътни знаци, които да ограничават скоростта на движение, или да сочат, че има ремонт на пътя. Времето е било хубаво и пътя сух. Свидетелят Е.А. заявява още, че се обадил в КАТ, но дежурният му обяснил, че „не е необходимо съставяне и издаване на някакъв документ”. Представител на ищеца е извършил оглед на автомобила, направил и снимки, констатирано било, че гумата не подлежи на ремонт.

          По делото е назначена авто-техническа експертиза, вещото лице по която, след изслушване на показанията на свидетелите, дава заключение, че основната причина за настъпване на ПТП, е наличието на необозначени разрушения”дупки” върху асфалтовата настилка в дясната пътна лента на път ІІ-49, непосредствено след табелата Д11/начало на населено място/ с надпис”Киченица”, някои от които са представлявали опасност за движението. При скорост 50 км/ч водачът на автомобила не е могъл своевременно да възприеме дълбочината на разрушенията на пътната настилка, за да може да избегне автопроизшествието чрез аварийно спиране, дори не би могъл да намали скоростта си на движение преди да достигне до опасното разрушение. Заключава още, че полученото увреждане на автомобила е характерно за ПТП с описания механизъм и че пазарната цена на имуществените вреди е в размер на 243,25 лева.

                    По ч.гр.д.№8/2015 г. на РРС е издадена заповед за изпълнение – за заплащане на сумата 242,85 лева, ведно със законната лихва от 29.12.2014 г. до окончателното плащане и сумата 145 лева разноски по производството.

          Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

          Според разпоредбата на чл.213 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение, което е осъществено на 16.07.2014 г., застрахователят  встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на  платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно предявения   иск е допустим, същият е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. По делото се доказаха всички специфични предпоставки на иска: 1/наличие на причинени имуществени вреди и техния размер; 2/вредите са произлезли от вещ-неподдържан пътен участък от общинската пътна мрежа на община Разград; 3/вещта се е намирала под надзора на ответника-съгласно чл.31 от Закона за пътищата „изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините”, включително осигуряване на необходимите пътни знаци и пътна маркировка; 4/бездействие от страна на ответника-посочи се по-горе, че процесния пътен участък е бил с разрушена настилка и е нямал никакви пътни знаци или маркировка; 5/налице е причинна връзка между бездействието и вредите- и двамата разпитани по делото свидетели депозират подробни показания относно мястото и начина на настъпване на пътния инцидент. В процеса са допустими гласни доказателства и съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите. Неоснователно представителят на ответника възразява, че причинната връзка не е доказана поради липса на протокол за ПТП, съставен от пътна полиция. В случая, водачът на автомобила не е имал законово задължение да уведоми органите на МВР за настъпилия инцидент.

          Според заключението на вещото лице, изводите от което съдът изцяло възприема, причина за ПТП-то е било състоянието на пътя, чийто собственик е Община Разград.

          Следователно налагащия се извод е, че община Разград дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК –242,85 лева, ведно със законната лихва от 29.12.2014 г.

          По отношение на иска за установяване дължимостта на разноските, същият се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено, като в настоящото производство съдът следва да се произнесе по въпроса за заплащането на разноските в двете производства в съответствие с ТР №4/2014 г. на ВКС ОСГТК.

          На основание чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по ч.гр.д.№8/2015 г. на РРС и по настоящото производство разноски в размер на 490 лева- 145 лева по заповедното производство и 345 лева по настоящото исково производство, съгласно представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК.

          Пред вид изложеното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Разград, ЕИК 000505910 с адрес гр.Разград, бул.”Бели лом”№37А дължи на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286 със седалище гр.София, съдебен адрес *** сумата 242,85 лева /двеста четиридесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ изплатено застрахователно обезщетение по застраховка каско за причинени имуществени вреди на л.а. „Фолксваген Туареr” с рег.№**** при ПТП на 29.06.2014 г. в с.Киченица, община Разград, ведно със законната лихва от 29.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, за което задължение е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№8/2015 г. на РРС.

          ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска за установяване, че Община Разград, ЕИК 000505910 с адрес гр.Разград, бул.”Бели лом”№37А дължи на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286 със седалище гр.София, съдебен адрес *** сумата 145 лв. разноски по производството по ч. гр.д.№8/2015 г. на РС Разград.

          ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК 000505910 с адрес гр.Разград, бул.”Бели лом”№37А ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК 000694286 със седалище гр.София, съдебен адрес *** сумата 490 лева /четиристотин и деветдесет лева/ разноски, направени от ищеца по заповедното производство и по настоящото дело.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

          След влизане в сила на решението препис от същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.№8/2015 г. на РРС.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: