Р Е Ш Е Н И Е
№ 222/06.07.2015
г.,гр.Разград
секретар : Д.Д.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 423 по описа за 2015 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.549 от ГПК.
Постъпила е молба от Е.С.И. и А.М.М.,***, с която
настояват съда да постанови решение, с което да обяви смъртта на баща им С. М.К.
с регистриран последен постоянен адрес ***,
като въз основа на решението община Разград да състави акт за смърт. Твърдят,
че последното известие за баща им е от 01.10.1992г., когато той е тръгнал да се
прибира от РТурция, където той е бил на гости.
Ответникът-община Разград, заявява в писменото си
становище, че молбата е неоснователна и следва да се отхвърли пред вид
разминаване на твърдените обстоятелства в настоящото производство и тези
твърдяни по гр.д.№1529/2013г. по описа на РРС, по което първата молителка е
искала по реда на чл.542 от ГПК да се признае за установено, че баща й е
починал на 01.01.1996г. в РТурция.
Районна прокуратура Разград, редовно призована, не
изпраща представител и не дава заключение по молбата.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Видно от представеното заверено копие от удостоверение за семейно
положение изх.№051/27.01.2015г. на кметство с.Дянково, община Разград на С. М.К.
с ЕГН-********** е вдовец и двамата молителите са негови деца, дъщеря и син. Съгласно
у-ние №50/27.01.2015г. на кметство с.Дянково, община Разград, С. К. е вписан в
регистъра на населението на български граждани в с.Дянково, има активен
регистрационен картон и няма данни да е освобождаван от българско гражданство. Видно
от показанията на разпитания по делото свидетел, който живее в с.Дянково, в
една махала с К., през м.февруари 1992г. С. е отишъл на гости на сина си в
РТурция. Гостувал е на сина си 3-4 месеца, на 01.10.1992 г. той е тръгнал
обратно за България и „изчезва и повече следа няма от него”.
Пред РРС през м.септември 2013г. по молба на дъщерята Е.С.И.
е образувано гр.д.№1529/2013г. по реда на чл.542 от ГПК. Молителката е
настоявала да се приеме за установено, че смъртта на баща й С. М.К. е настъпила
на 01.01.1996г. в РТурция. С определение
посоченото гр.дело е прекратено, поради непредставяне на документ от
компетентните органите на чуждата държава по смисъла на чл.548 от ГПК. Молбата
е подписана от пълномощник, който в обстоятелствената част е пресъздал
издаденото от кметството у-ние №710/1009.2013г. в което е записано „по сведение
от близки, С. М.К. е починал в Турция на 01.01.1996г.”
Молбата по настоящото дело е подписана лично от дъщерята
и сина на С. К. Това са неговите близки, за които се предполага, че най-добре
знаят и са в течение от кога са последните сведения за техния баща и пред вид
непосредствено депозираните показания на свидетеля в настоящото производство съдът
приема, че С. М.К. е в неизвестност от 01.10.1992г. Не се установяват вести от
него и за него в продължение на повече от пет години, затова К. следва да се
счита за изчезнал по смисъла на чл.549 от ГПК и да се обяви неговата смърт. На
основание чл.551 от ГПК община Разград въз основа на решението следва да
състави акт за смърт на изчезналия.
Ето защо съдът като съобрази разпоредбите на чл.14 и
чл.16 ал.2 от ЗЛС
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА смъртта на С. М.К. с ЕГН-**********,*** на
14.06.1912г., от мъжки пол, с българско гражданство, с последен постоянен
адрес:***, като приема, че е починал на 01.10.1992г., вследствие изчезването му
и РАЗПОРЕЖДА на община Разград да състави акт за смърт, като това се отбележи и
в регистрите за населението.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на молителителите, община Разград и РП-Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: