Р Е Ш Е Н И Е

16.07.2015 г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №542/2015 г.

Производството е с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Е.К.С., с която са предявени обективно и субективно съединени искове в условията на евентуалност срещу Н.Н.Н. за заплащане на сумата 19 598,02 лв., платени без основание, от които 15 111,59 лв. платени по изп.д.№837/2002 г. по описа на СИС при РРС – 2 000 лв. главница и 13 111,59 лв. лихви за забава и сумите 3 015,19 лв., 1 099,51 лв. и 371,73 лв. обезщетение за забава за различни периоди от време върху заплатените суми и срещу “ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД за заплащане на сумата 19 598,02 лв. застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца на първия ответник по и.д.№837/2002 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Твърди, че е осъден да заплати обезщетение на първия ответник при условията на чл.45 от ЗЗД в размер на 2 000 лв., като причинени в резултат на ПТП, че пострадалият е претендирал обезщетение и пред втория ответник и му е заплатено такова в размер на 8 802,00 лв. /2 900 лв. за имущ. вреди и 5 902,00 лв. за неим. вреди/, след което и ищецът изплатил на първия ответник сумата 15 112,59 лв., от които 2 000 лв. главница и 13 112,59 лв. законна лихва за периода 29.01.1992 г. – 08.09.2014 г. Счита, че след като пострадалият е получил плащането от застрахователя – втория ищец, същият не е имал правно основание да получи обезщетение от извършителя – ищец по делото.

Ответникът Н.Н.Н. счита иска за недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът е търсил и получил произнасяне по въпроса за дължимостта на сумата, че ответникът не е получавал суми от “ДЗИ-Общо застраховане”. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че поправянето на вредите от ищеца е било нравствен дълг, поради което ищецът няма право да иска връщане на сумите в съответствие с разпоредбата на чл.55, ал.2 от ГПК. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по втория иск, респ. помагач по първия “ДЗИ Общо застраховане”ЕАД счита искането за привличане на трето лице за недопустимо, тъй като ищецът имал право да иска привличане на трето лице едва в първото по делото заседание. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претенциите на ищеца, тъй като съгласно чл.337 от ЗЗД /отм./, в сила към 1992 г. правата по договор за застраховка “гражданска отговорност” се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Претендира за заплащане на направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: С присъда от 13.09.2011 г. по НОХД №989/2000 г. на РС Шумен ищецът Е.С. е признат за виновен в това, че на 29.01.1992 г. край с.Белокопитово, Шуменска област, при управление на МПС – лек автомобил “Полонез 1500” с ДК №******е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДП, в резултат на което по непредпазливост причинил две тежки телесни повреди на Н.Н.Н. *** – осакатяване на ляв крак и осакатяване на десен крак, поради което му е наложено наказание. Със същата присъда Е.С. е осъден да заплати на Н.Н. сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.01.1992 г. Присъдата е потвърдена с решение на ОС Шумен по ВНОХД №471/2001 г., което е оставено в сила с решение на ВКС по н.д.№292/2002 г. Въз основа на влязлата в сила присъда ответника Н. се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца С. за заплащане на присъдената сума.

След образуване на изп.д.№837/2002 г. по описа на СИС при РРС Е.С. е изплатил дължимата сума на Н.Н., като последното плащане е от 29.04.2009 г. /л.26/.

Между ищеца и първия ответник са водени дела за съществуване на вземането.

В обяснения на Н.Н., писани на 11.06.2007 г. по преписка на ОД на МВР същият сочи, че е получил застрахователно обезщетение през 1992 г. за имуществените щети на автомобила.

Видно от писмо от втория ответник – ДЗИ “Общо застраховане” ЕАД в регистъра за щетите от 1991 г. и 1992 г. е записано, че на ответника Н. е ицплатена сумата 8 820 лв. като обезщетение по повод ПТП от 29.01.1992 г., както и че застрахователната сума на лекия автомобил “ВАЗ 2101” за 1992 г. е била 2 900 лв. В следващо писмо е посочено, че застрахователя няма информация за вътрешните правила за обработка на имуществени щети към 1992 г., като е включено и разсъждение, че би следвало имуществените щети да са обезщетени в размер на 2900 лв., а сумата 5 902 лв. да е обезщетение за неимуществени вреди.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: В съответствие с чл.55 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжeн да го върне, като при искове по този текст в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ. за задържането на полученото. В случая ищецът е доказал, че е изплатил задължението си по изп.д.№837/2002 г. по описа на СИС при РС Разград в размер на 15 111,59 лв., от които 2 000 лв. главница и 13 111,59 лв. законна лихва за периода 29.01.1992 г. – 08.09.2014 г. Тази сума е заплатена въз основа на влязло в сила съдебно решение. Дори и да е извършено предходно плащане на застрахователно обезщетение, същото няма отношение към валидността на съдебното решение. Последното се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнението му може да се оспорва само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, както сочи разпоредбата на чл.439 от ГПК. В случая обстоятелството, което се твърди, че опорочава съдебното решение се е осъществило преди това и поради тази причина ищецът не би могъл да се позовава на него.

Следователно извършеното плащане е на валидно правно основание, поради което ответникът Н. не дължи връщане на платената сума.

По отношение на втория иск – за заплащане на сумата 19 598,02 лв. – застрахователно обезщетение, изплатено на пострадалия Н.Н., същият е предявен в условията на евентуалност и с оглед неоснователността на първия иск, съдът дължи произнасяне по него. Този иск е погасен по давност, тъй като според разпоредбата на чл.337 от Закона за задълженията и договорите, отменена, но действаща към датата на настъпване на застрахователното събитие – 29.01.1992 г. правата по договора за застраховка се погасяват с изтичане на три години от настъпване на застрахователното събитие. Ето защо искът срещу втория ответник следва да бъде отхвърлен.

С оглед отхвърлянето на двата иска на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото в размер на 1200 лв. платено адвокатско възнаграждение от първия ответник и 1 118 лв. платено адвокатско възнаграждение от втория ответник.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Е.К.С., ЕГН ********** *** срещу Н.Н.Н., ЕГН ********** *** за заплащане на основание чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД на сумата 19 598,02 лв., от които 15 111,59 лв. общо задължение по изп.д.№837/2002 г. по описа на ДСИ при РРС /2000 лв. главница и 13 111,59 лв. лихва/ и 3 015,19 лв. мораторна лихва върху сумата 4 322,00 за периода от 05.03.2009 г. до 20.03.2015 г., 1 099,51 лв. върху сумата 1 316,28 лв. за периода 29.04.2009 г. – 20.03.2015 г., 371,73 лв. върху сумата 9 473,31 лв. за периода 31.10.2014 г. – 20.03.2015 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Е.К.С., ЕГН ********** *** срещу “ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК ***** със седалище гр.София и адрес на управление ул.****** за заплащане на сумата 19 598,02 лв. , представляваща застрахователно обезщетение, изплатено на пострадалия Н.Н.Н. по изп.д.№837/2002 г. о описа на СИС при РРС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА Е.К.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Н., ЕГН ********** *** 200 лв. /хиляда и двеста лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.К.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД, ЕИК ****** със седалище гр.София и адрес на управление ул.***** сумата 1 118 лв. /хиляда сто и осемнадесет лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: