В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№727 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от С.Р.М. срещу К.Х.М., с която е предявен иск за заплащане обезщетение в размер на сумата 2 460,95 лв. - наемно плащане за стопанската 2013 – 2014 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото. Твърди, че между нея и ответника е сключен договор за наем на зем. земя от 01.05.2013 г., в който като наемодател е записано името на баща й, но е подписан от нея, тъй като към датата на сключване баща й е починал, че през стопанската 2013/2014 г. ответникът е обработвал зем. земи, но не е платил уговорената наемна цена. В с.з. чрез процесуалния си представител уточнява, че претендира процесната сума като обезщетение за ползване на зем. земи.

Ответникът оспорва иска. Счита, че същият е недопустим и неоснователен, тъй като зем. земя може да бъде предмет единствено на договор за аренда като възмездно основание за ползване, но в случая не е спазена формата за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите и вписване в нотариалните книги и от това следва извод, че представения по делото договор е нищожен. Нищожност се твърди и поради липса на съгласие, тъй като договорът не е подписан от лицето, което се сочи за негов автор. Претендира за заплащане на направените по делото разноски. В с.з. признава, че е обработвал процесните земи за стопанската 2013/2014 година

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата С.Р.М. е наследник на Р. М. М., починал на 15.02.2013 г. Приживе същият е придобил право на собственост върху три броя поземлени имоти – ниви в землището на с.Раковски, общ.Разград с площ съответно 24,493 дка, 39,957 дка и 5,863 дка. с договор за дарение от 2009 г.

По делото е представен договор от 01.05.2013 г., в който е посочено, че е сключен между Р. М. и ответника К.М. за отдаване под наем на 70,313 дка зем. земя срещу заплащане на наемна цена от 35 лв. на декар . В този договор е посочено, че се сключва за срок от една стопанска година и наемното плащане се дължи от първия работен ден след изтичането на стопанската година.

Във връзка с изпълнението на договора по делото са разпитани свидетелите Р. и Х.. Според показанията им ответникът обработвал земите в продължение на три последователни стопански години. За стопанската 2013/2014 г. договорът е бил изготвен преди смъртта на наследодателя и свид.Х., син на ответника, предложил ищцата да го подпише. Според този свидетел между ответника и починалия наследодател на ищцата е имало устна уговорка да получи плащане на земята през 2011 г., когато е сключил първия договор за наем и да не му се дължи такова плащане последната стопанска година. Платежен документ от 2011 г. нямало. През 2012 и 2013 г. наемното плащане на наследодателя било изплатено заедно с това на останалите наемодатели срещу подпис в общ документ. Според свид.Р. ответникът е платил за две години, последно през м. септември 2013 г. Според същия, ответникът твърдял, че е дал парите, дължими по договора за стопанската 2013/2014 година на бащата на ищцата.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е частично основателен и доказан. Така, както е заявено искането в с.з., искът намира своето правно основание в разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, тъй като се претендира обезщетение за земята, ползвана от ответника, която е собственост на ищеца, а не наемно плащане. Ищцата е собственик на 1/3 от земите, собственост на нейния баща, а тези земи за стопанската 2013/2014 г. са били ползвани от ответника. Тъй като не се претендира плащане по договора, а обезщетение за ползване на земята, в случая са без значение твърдяните от ответната страна пороци на договора, още повече, че за наличието на същите основна вина носи самият ответник. Относно цената на ползването не се спори, че същата е 35 лв. на декар. Не са представени никакви доказателства за заплащане на цена за ползването на процесните земи 70,313 дка. Единствените доказателства в тази насока са показанията на свид.Хаккъев, който като син на ответника е заинтересован от изхода на делото. Освен това същите са противоречиви – от една страна твърди, че наемната цена е получавана предварително, а от друга страна – че наследодателят на ищцата е получил наем през 2012 и 2013 г. заедно с останалите и се е подписал за това.

Ето защо съдът счита, че ответникът следва да заплати на ищцата сумата 820,32 лв. – 1/3 от цената на ползването на зем. земи, тъй като същата е част от наследството на Реджеб М., а ищцата е наследник заедно със сестра си и майка си при равни права.

В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ищцата не може да иска заплащане на цялата цена на ползване на зем. земи, оставени в наследство от баща й.

На основание чл.78 ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 166,15 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата дължи на ответника направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 233,33 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА К.Х.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.М., ЕГН ********** *** сумата 820,32 лв. /осемстотин и двадесет лева и тридесет и две стотинки/ обезщетение за ползване на земеделски земи за стопанската 2013/2014 г. ведно със законната лихва от 22.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и 166,15 лв. /сто шестдесет и шест лева и петнадесет стотинки / разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 2 460,95 лв.

ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.М., ЕГН ********** *** сумата 233,33 лв. /двеста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: