Р Е Ш Е Н И Е
№ 267
гр. Разград 22.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 16.07.2015 г.,
проведено в състав:
Районен съдия: Атанас Христов
при участието секретаря Г.А.,
като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 752 по описа на Разградски районен съд
за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
1.
8 925.60лв. /осем хиляди деветстотин двадесет и пет
лева и шестдесет стотинки/ главница, ведно със законната
лихва, считано от 02.02.2015г. до
окончателното им изплащате, която сума включва следните суми:
-
3 000 лв.
/три хиляди лева/ - неизплатена главница по фактура № 7685 от 05.04.2012г.
издадена от ищеца,
-
2 901.60 лв. /две хиляди деветстотин и един лева и
шестдесет стотинки/ - неизплатена главница по фактура № 8112 от 27.06.2012г.
издадена от ищеца,
-
3 024 лв. /три хиляди и двадесет и четири лева/ -
неизплатена главница по фактура № 9517 от 15.04.2013г. издадена от ищеца,
2.
2 127.52 лв. /две хиляди сто двадесет и седем лева и петдесет
и две стотинки/ - мораторна
лихва
върху неизплатената главница по горецитираните фактури от датата на забавата до
23.01.2015г.
3.
80.00 лв.
/осемдесет лева/ - обезщетение за разноски за събиране на вземането по
горецитираните фактури, на осн. по чл. 309а ТЗ, на осн. по чл. 309а ТЗ,
Излага подробни съображения. Претендира деловодни
разноски. В съдебно заседание при редовност в призоваването за
ищеца не се явява представител. Ищецът, чрез пълномощника си адвокат Р.Г.Д.,
депозира писмена молба с която поддържа искови претенции и моли съда да
разгледа делото в негово отсъствие, на осн. чл. 238, ал.1 ГПК /л.57/.
Ответникът при редовно връчени книжа, не депозира отговор на исковата
молба. В съдебно заседание, при редовност в призоваването не изпраща
представител и не депозира становище.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че ищецът е издал на
ответника процесните три фактури за продадени от ищеца на ответника стоки,
подробно посочени във фактурите.
Видно от неоспореното от страните и прието като
пълно, компетентно и обосновано заключение на съдебно икономическата експертиза
/л.48-53/, е че:
По издадените от ищеца 3 броя процесни данъчни
фактури има извършено само частично плащане по първата фактура № 7685 от
05.04.2012г. в размер на 318.85 лв. от първоначално дължима сума в размер на
3318.85 лв. Не са извършвани никакви плащания по останалите 2 броя данъчни
фактури.
Фактурите са осчетоводени и от двете страни, като
счетоводствата и на двете страни са редовно водени за процесния период.
Ответникът е декларирал процесните три фактури в дневника си за покупки и е
ползвал данъчен кредит по ЗДДС, от Републиканския бюджет, относно процесните
фактури, общо в размер на 1 540.74 лв.
Дължимия остатък от ответника по трите фактури е в
размер на 8 925.60 лв.
Ответникът,
който носи доказателствената тежест за доказване на плащането, не представи по
делото никакви доказателства за извършени плащания.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане процесния иск в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да
установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил
задължението си да предостави договорените услуги, както и размера на вземането
си. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си
за погасяване на задължението си.
Съдът намира, че
събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно
сключен договор. Безспорно се установява, че предмета на
договора е получен от ответника, ето защо, последния дължи претендираните от
ищеца суми. Това обосновава, че предявения иск е доказан, както по основаване,
така и по размер, и като такъв следва да бъде уважен.
Както е посочено и в постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК: С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /Решение № 42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./.
Липсата на подписите
върху фактурите положени от лица, за които да е установено, че са били
упълномощени от ответната страна да получат стоката, е ирелевантно
обстоятелство, тъй като търговеца е узнал за получаването им по смисъла на чл. 301
ТЗ, като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от
отразяването на фактурата в счетоводството му. В този смисъл вж. постановените в
производство по чл. 290 ГПК решение
№ 30/8.04.11 г. по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о. и цитираното решение № 46
от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о.
Както бе
посочено вече, съобразно трайната и непротиворечива практика по чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме
като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи
задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката -
вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и
продавача, време и място на сключване на договора за продажба. Процесните
фактури издадени от ищеца съдържат всички изброени реквизити. Следователно, съобразно
вече изложеното те валидно установяват претендираните вземания.
Тъй като ответникът не представи
доказателства за извършено плащане съдът
намери исковете на ищеца за основателни и доказани.
Основателни са и исковете за присъждане на
мораторна лихва по процесните фактури, тъй като ответника е изпаднал в забава,
след изтичането на срока за плащането посочен във фактурите, на осн. чл. 84,
ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Претендираната от ищеца мораторна лихва /с начална дата от изтичането на посочения
във фактурите срок за плащане до посочената от ищеца дата – 23.01.2015г./ не
надхвърля по размер тази изчислена съобразно автоматизирания калкулатор на
продукта „Апис Финанси” мораторната лихва за забава.
По
иска с правно основание чл. 309а ТЗ.
Съгласно чл. 309а, ал.1, т.1 ТЗ : „Когато
кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане,
ако не е уговорено друго, кредиторът има
право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както
и на обезщетение за разноски за
събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е
необходима покана.”
С оглед изхода на делото по главните искове
то, основателен се явява и обусловения иск по чл. 309а ТЗ.
По
разноските.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да изплати на ищеца сумата от 1222.66 лв. представляваща деловодни
разноски в заповедното производство. Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 1 729.30 лв. представляваща деловодни разноски в настоящото
исковото производство, съгласно списъка на розноските по чл. 80 ГПК /л.58/
Воден от
горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът "МУЛТИ ЛИФТ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Разград
п.к. 7200, ул. Л. К. No ***, тел.: ***, факс: ***, електронна
поща: ***, Интернет страница: ***, представлявано от управителя С.
С. М., ДЪЛЖИ на ищеца „ХИДАК"
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. София, п.к.1528, район Искър, ул. "Мюнхен" No ***, Бизнес център
"Искър-Юг", електронна поща: ***,
представлявано от управителя К. П. М., следните суми, за които е издадена
Заповед № 295 от 04.02.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд – Разград:
1.
8 925.60 лв. /осем хиляди
деветстотин двадесет и
пет лева и шестдесет
стотинки/ главница,
ведно със законната лихва, считано от 02.02.2015г.
до
окончателното им изплащате, която сума включва следните суми:
-
3 000 лв.
/три хиляди лева/ - неизплатена главница по фактура № 7685 от 05.04.2012г.
издадена от ищеца,
-
2 901.60 лв. /две хиляди деветстотин и един лева и
шестдесет стотинки/ - неизплатена главница по фактура № 8112 от 27.06.2012г.
издадена от ищеца, ,
-
3 024 лв. /три хиляди и двадесет и четири лева/ -
неизплатена главница по фактура № 9517 от 15.04.2013г. издадена от ищеца,
2.
2 127.52лв. /две хиляди
сто двадесет и седем лева и петдесет и две стотинки/ мораторна
лихва
върху неизплатената главница по горецитираните фактури от датата на забавата до
23.01.2015г.
3.
80.00 лв. /осемдесет
лева/ - обезщетение за разноски за събиране на вземането по горецитираните
фактури, на осн. по чл. 309а ТЗ,
ОСЪЖДА "МУЛТИ
ЛИФТ" ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. Разград п.к. 7200, ул. Л. К. No***, тел.: ***, факс: ***,
електронна поща: ***, Интернет страница:
***, представлявано от
управителя С. С. М., да заплати на „ХИДАК" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
София, п.к.1528, район Искър, ул. "Мюнхен" No 14, Бизнес център
"Искър-Юг", електронна поща: ***,
представлявано от управителя К. П. М.:
-
сумата от 1
222.66 лева /хиляда двеста двадесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/
представляваща деловодни разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. №
***г. по описа на Районен съд – Разград, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
-
сумата от 1 729.30 лева /хиляда седемстотин двадесет
и девет лева и тридесет стотинки/, представляващи деловодни разноски в настоящото
исково производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :