№ 214, 06.07.2015г., град Разград
Разградският районен съд
На двадесет и първи Май 2015 година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: П.Т.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 87 по описа за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.М.М.
ЕГН ********** ***, против НП № 27-87-1/ 30.12.2014г. на Изп. Директор на ИА «
Медицински одит « - София, с което на жалбоподателя за нарушения на т.2.2.1.,
ІV, Раздел І ; на т.2.6.1.10, ІV, Раздел І; на т.3.3.1,ІV, Раздел І; на
т.6.2.3, ІІІ, Раздел І; на т.4.1, ІV, Раздел І на Наредба 20 от 23.06.2010г.,
издадена от МЗ /отм./вр. Чл.6, ал.1 от Закон за лечебните заведения, са
наложени съответно адм. наказания «глоба» в размер на 1000,00лв. на основание
чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за лечебните заведения; «глоба» в размер на
1000,00лв. на основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за лечебните
заведения; «глоба» в размер на 1000,00лв. на основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117
от Закон за лечебните заведения; «глоба» в размер на 1000,00лв. на основание
чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за лечебните заведения; «глоба» в размер на
1000,00лв. на основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за лечебните
заведения. За нарушение на чл.82, ал.2,т.1 от Закон за здравето е наложено адм.
наказание «глоба» в размер на 200,00лв. на основание чл.229 , ал.1 вр. Чл.235
от Закон за дравето.
Жалбоподателят по същество
оспорва фактическите констатации отразени в АУАН, респективно в НП, отправя
възражение по всичките пунктове относно адм. нарушения визирани в тях,
респективно наложените по тези пунктове наказания, счита, че не е осъществил
такива. Отделно навежда твърдения за нарушение и на процесуалния закон при
издаване на процесното НП. Моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен повереник, поддържа
молбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващия орган, при редовно призоваване
изпраща представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На основание Заповед № РД 27-87/16.04.2014г. на Изп.
Директор на ИА „ Медецински одит „ – София, длъжностни лица от Агенцията – св.
К. Г. и св. Н. Р. извършили проверка в МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ АД – Разград
за времето от 22.04. – 25.04.2014г.. Проверката извършили по документи
представени от лечебното заведение, в конкретния случай по ИЗ 2812- 357/24.02.2014г.,
водена на името на И.А.М.. Цялата документация по ИЗ 2812/24.02.2014г., водена
на името на И.А.М. е била предадена на проверяващите в оригинали, като същите
са били преснимани един по един. След анализ на процесната ИЗ и многократни
разговори с жалбоподателя и изпълняващия длъжността Началник на „ХО”,
проверяващите констатирали следните нарушения на жалбоподателя при
осъществяването на лечението на И.А.М. по т.1„... в качеството си на лекуващ
лекар и оператор не е извършена и отразена преценка на риска на предстоящата на
28.02.2014г. оперативна интервенция... няма отразено изясняване и уточняване на
общото състояние на пациентката, наличието на придружаващи заболявания,
рисковете от операцията и евентуалните усложнения, които биха могли да
настъпят, в резултат, на които данни се уточнява оперативния риск при болната и
факторите, които го повишават...”; по т.2 „...в качеството си на лекуващ лекар
и оператор ... не е определил в предоперативната епикриза предоперативен стадий
на болестта, оценка на операбилността, хистологична диагноза...”; по т.3 „ ... в
качеството си на лекуващ лекар и оператор не е определил кръвногруповата
принадлежност на пациентката...”; по т.4 „... в извършената на 28.02.2014г.
операция, отразена в оперативен протокол № 269/28.02.2014г. ... в качеството си
на оператор при проведена оперативна интервенция с голям обем и сложност не е
включил двама асистенти, а при необходимост и трети...”; по т. 5 „...в
качеството си на лекуващ лекар и член на оперативния екип не е осъществил
постоянно постоперативно наблюдение на пациентката...”; по т.6 „... със
забавянето на оперативната интервенция с пет дни, подценяване на тежестта на
състоянието, както и неизвършването на ред манипулации – поставяне на
назогастрална сонда, поставяне на постоянен уретрален катетър, газова тръба и
очистителни клизми, д-р М. е нарушил правото на достъпна, своевременна,
достатъчна и качествена медицинска
помощ...”.
Резултатите от проверката били отразени в Протокол №
КП27-87/30.04.2014г.
На база констатациите описани в Протокол от проверка,
жалбоподателят е поканен и в негово присъствие е съставен АУАН № А 27-87/11.07.2014г., връчен му срещу подпис,
в който вписал възражения. Актосъставителят описал нарушенията по посочения
начин, квалифицирал ги като такива по т.2.2.1., ІV, Раздел І ; на т.2.6.1.10, ІV, Раздел І; на
т.3.3.1,ІV, Раздел І; на т.6.2.3, ІІІ, Раздел І; на т.4.1, ІV, Раздел І на
Наредба 20 от 23.06.2010г., издадена от МЗ /отм./вр. Чл.6, ал.1 от Закон за
лечебните заведения. В тридневния срок по ЗАНН, жалбоподателят представил
писмени възражения с приложени документи.
На база съставения АУАН на 30.12.2014г. било издадено и
обжалваното НП, в което адм. наказващия орган по аналогичен с АУАН начин описал
нарушенията, квалифицирал ги като такива по т.2.2.1., ІV, Раздел І ; на т.2.6.1.10, ІV, Раздел
І; на т.3.3.1,ІV, Раздел І; на т.6.2.3, ІІІ, Раздел І; на т.4.1, ІV, Раздел І
на Наредба 20 от 23.06.2010г., издадена от МЗ /отм./вр. Чл.6, ал.1 от Закон за
лечебните заведения, и наложил съответно адм. наказания «глоба» в размер на
1000,00лв. на основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за лечебните
заведения; «глоба» в размер на 1000,00лв. на основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117
от Закон за лечебните заведения; «глоба» в размер на 1000,00лв. на основание
чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за лечебните заведения; «глоба» в размер на
1000,00лв. на основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за лечебните
заведения; «глоба» в размер на 1000,00лв. на основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117
от Закон за лечебните заведения. За нарушение на чл.82, ал.2,т.1 от Закон за
здравето е наложено адм. наказание «глоба» в размер на 200,00лв. на основание
чл.229 , ал.1 вр. Чл.235 от Закон за дравето.
НП връчено редовно на
жалбоподателя на 29.01.2015г., жалбата срещу него постъпила при адм. Наказващия
орган на 05.02.2015г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
С оглед направеното от жалбоподателя генерално
възражение, че не е бил лекуващ лекар на пациент И.А.М. ЕГН **********, съдът
след анализ на гласните и писмени доказателства по делото, установи: на
24.02.2014г. преди обяд И. М. е посетила Спешно приемно отделение /Лист за
преглед в СО, стр. 45/ на МБАЛ – Разград. На тази дата /съгл. приложения график
за дежурства в ХО/ дежурен хирург е бил д-р Др. Н., с когото е направена
консултация в СО. Същият е настанил за лечение пациентката в стая А4 на ХО и
назначил първоначалните изследвания образни и клинични / видно от приложените
за това фишове с дата 24.02.2014г./. В конкретния случай, съдът намира, че д-р
Др. Н. не е бил лекуващ лекар на пациентката, а само приемащ /дежурен/, който
съгласно Вътрешен ред и организация на лечебно – диагностичния процес в ОХ е
изпълнил задълженията си съгл. Раздел „ Приемане на нови болни”. Едва на
27.02.2014г. жалбоподателят е назначил предоперативни изследвания и насочил
пациентката за спешна операция. Същият е издал Епикриза по ИЗ 2812/357/2014г. в
качеството си на лекуващ лекар, в която е посочено, че пациентката е постъпила
на 27.02.2014г. / а не на 24.02.2014г. видно от ИЗ, факт, който не е спорен
между страните/ и от този момент И. М. е настанена в стая А8 на ХО, а
жалбоподателят е осигурил цялостния процес на лечение на пациентката, той е
посочен като лекуващ лекар в ИЗ и се е подписал в това си качество. Единствена
формулировка на понятието „ лекуващ лекар” е посочена в чл.24, ал.1 от Кодекс
за професионална етика на лекарите в България – „... свободно избран от
пациента или негови близки лекар, който осигурява цялостния процес на лечение
на болния. Лекуващият лекар води медицинското досие на пациента и отговаря за
неговото съхранение...”. От тази формулировка и с оглед липсата на писмено
доказателство в ИЗ за свободен избор от страна на пациента на лекуващ лекар,
или посочен от негови близки, с оглед фактическите действия на жалбоподателят
по осъществяване на цялостния процес на лечение на И. М., съдът намира, че
имено жалбоподателят е имал качество на лекуващ лекар по отношение на болната. Поради
изложеното намира това възражение на жалбоподателя за неоснователно. Между
страните не се спори, че жалбоподателят има качество и на лекар – оператор на
болната И. М., нещо повече това се установява и от приложените по делото
писмени доказателства.
По същество: По т. 1 от обжалваното НП – съдът с оглед изложеното до тук, действително намира, че жалбоподателят в качеството си на лекуващ лекар и лекар оператор не е извършил Клиничен преглед за оценка на оперативния риск, включващ мед. дейности посочени в т.2.2.1 от Раздел ІV „Организация на работа по приема и лечението на пациенти в хирургична структура” от Наредба 20 от 23.06.2010г., издадена от МЗ /отм./, разпоредбата е аналогична с т.2.2.1 от Раздел ІV „Организация на работа по приема и лечението на пациенти в хирургична структура” от Наредба № 3 от 27.01.2015г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия /
издадена
от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.2015 г./ и по
този начин с бездействие е осъществил процесното нарушение. Съдът приема това
нарушение за осъществено, защото няма отбелязвания и приложени мед. документи в
ИЗ 2812/357/2014г., които да установяват извършване на тези действия.
По т.2 от обжалваното НП – действително в ИЗ има приложена предоперативна епикриза /стр.52/, но в нея не са отразени изискуемите в т.2.6.1.10 от Раздел ІV „Организация на работа по приема и лечението на пациенти в хирургична структура” от Наредба 20 от 23.06.2010г., издадена от МЗ /отм./ данни, като задължението за това действие, съгл. 2.6.2.2. при спешни операции е на от лекаря оператор, какъвто в случая е жалбоподателят. Тази разпоредба също е аналогична с разпоредбата на т.2.6.1.10 от Раздел ІV „Организация на работа по приема и лечението на пациенти в хирургична структура” от Наредба № 3 от 27.01.2015г. /
издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.2015 г./. Това нарушение също е извършено с бездействие от страна на нарушителя.
По т.3 от обжалваното НП – съдът като сравни заверените копия на документите съдържащи се в ИЗ 2812/357/2014г., предоставени от ИА „ Медицински одит” – София и МБАЛ – Разград, установи, че Фиш за имунохематологично изследване за определяне на кръвногрупова принадлежност на И. М. се съдържа единствено и само в документите приложени от жалбоподателя към възражението му до адм. наказващия орган по съставения АУАН/ стр.143/. Такъв фиш липсва в представените заверени копия от двете институции. Единствения логичен извод за това, е че този документ е съставен от жалбоподателя в следващ проверката период. Нещо повече, фишът въз основа, на който жалбоподателят основава възражението си, че е извършено изследване за кръвногрупова принадлежност на пациентката /стр. 143/ не съдържа данните вписани в аналогичен такъв фиш /стр. 145/ издаден на името на И. М. на 15.08.2012г., което допълнително го прави неавтентичен. Относно визираното нарушение, съгл. т.3.1.2 от VІІІ, Раздел І от Наредба 20 от 23.06.2010г., издадена от МЗ /отм./ с оглед задължителното хоспитализиране на пациентката за оперативна интервенция, операцията попада в категорията „Операции със среден обем и сложност, "средна" хирургия”, а съгл. таблицата в т. 3.3.1., задължително, предоперативно следва да бъде определена кръвна група, което в процесния случай не е сторено – липсва писмен документ в процесната ИЗ. Тази разпоредба е аналогична с разпоредбата на т. 3.3.1. от VІІІ, Раздел І от Наредба № 3 от 27.01.2015г. /
издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.2015 г./. Това нарушение също е извършено с бездействие от страна на нарушителя.
По т.4 от
обжалваното НП – съдът намира, че при фактическото описание на това нарушение е
допуснато нарушение на процесуалния закон. Актосъставителят, респ. адм. наказващия
орган въвеждат твърдение, че процесната оперативна интервенция се характеризира
като „ операция с голям или много голям обем и сложност „, като в същото време
не сочат обективни признаци за такава класификация. Това е довело да нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него остава неясно срещу какви
фактически твърдения да осъществи своята защита. Ето защо в тази част
процесното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
По т.5 от обжалваното НП – съгл. т. 4.1. ІV, Раздел І от Наредба 20 от 23.06.2010г., издадена от МЗ /отм./, постоянното постоперативно наблюдение на пациента се осъществява от хирургичния оперативен екип, анестезиологичния екип и лекуващия лекар. От приложената по делото ИЗ 2812/357/2014г. се установява, че след проведената на 28.02.2014г. оперативна интервенция на болната, липсват декурзуси /отбелязвания/ за локален коремен статус, отсъствие или наличие на перисталтика, състояние на оперативната рана. Има кратки отбелязвания – „...Без оплаквания...”; „... Афебрилна ...” и „ ...Паразити няма.”, като последствие е изписана „оздравяла”, а десет дни след дехоспитализацията, болната е починала в дома си. Като не е изпълнил задължението си в качеството си на лекуващ лекар и лекар оператор, жалбоподателят е осъществил с бездействие процесното нарушение, което е довело до невъзможност да се проследи постоперативното състояние на пациентката. Тази разпоредба е аналогична с разпоредбата на т. 4.1. ІV, Раздел І от Наредба № 3 от 27.01.2015г. /
издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.2015 г./.
По т.6 от обжалваното НП - Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН деянията, с които се осъществява състав на административно нарушение, се определят със закон или с указ. Санкционната норма на чл. 229, ал. 1 от ЗЗ, на основание на която е наложено наказанието, е обща и предвижда санкция за "нарушаване разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му". Според настоящият съдебен състав, посочената за нарушена разпоредба на чл. 81 от Закона за здравето има изцяло декларативен характер, съответно указва (ал. 2) принципите, с които следва да бъде съобразено постигането на целта – предоставяне на достъпна медицинска помощ на всеки български гражданин. Нормата на ал. 2, т. 1 от чл. 81 ЗЗ, нарушаването на която е вменено на жалбоподателя, конкретно поставя изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В процесното наказателното постановление не е посочено изискванията на кои медицински дейности и стандарти са нарушени при положение, че текстовете на чл. 79 и чл. 80 от ЗЗ изрично разпореждат, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии като качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика. За да е налице административно нарушение е необходимо декларацията, направена в чл. 81, ал.2, т.1 от ЗЗ да бъде разписана в конкретна правна забрана или задължение за действие, за да може съдът да направи преценка дали описаната в НП фактическа обстановка съставлява административно нарушение. Поради изложеното в тази част обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно нарушенията на т.2.2.1., ІV, Раздел І ; на т.2.6.1.10, ІV, Раздел
І; на т.3.3.1,ІV, Раздел І и т.4.1, ІV, Раздел І на Наредба 20 от 23.06.2010г.,
издадена от МЗ /отм./вр. Чл.6, ал.1 от Закон за лечебните заведения – в тази част, от събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, съдът намира обжалваното НП за правилно и законосъобразно.
Наказателното постановление в тази част, както и Актът за установяване на
допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите
се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираните от проверяващия
орган административни нарушения са надлежно индивидуализирани, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на всяко нарушение от фактическа страна, посочена е
конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз
основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност
на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП в тази част отговаря
на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Наказаниеята наложени на
жалбоподателя са в минималния посочен в закона размер и се явяват съответни на
извършеното.
Несъстоятелни са възраженията
на жалбоподателя, че е следвало да бъде санкционирано лечебното заведение, той
като нарушенията са осъществени от него чрез бездействия, при изрично разписани
в подзаконов нормативен акт / Наредба / всички минимално необходими действия по
обезпечаването на лечебния процес, както и тяхната последователност.
Неоснователно е и възражението за нарушение на процесуалния закон, доколкото
действително писмените му възражения след съставяне на АУАН са приети от адм.
наказващия орган, анализирани са и в НП е отразен резултата от тяхното
разглеждане. Не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, както
правилно е отбелязъл и адм. наказващия орган, тъй като осъществените нарушения
от страна на жалбоподателя, засягат правна уредба свързана с най – висшото
човешко благо – правото на живот.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 27-87-1/ 30.12.2014г. на Изп. Директор на ИА
« Медицински одит « - София, в частта, с която на жалбоподателя за нарушения на
т.6.2.3, ІІІ, Раздел І от Наредба 20 от 23.06.2010г., издадена от МЗ /отм./вр.
Чл.6, ал.1 от Закон за лечебните заведения и на чл.82, ал.2,т.1 от Закон за
здравето са наложени съответно адм. наказания «глоба» в размер на 1000,00лв. на
основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за лечебните заведения и адм.
наказание «глоба» в размер на 200,00лв. на основание чл.229 , ал.1 вр. Чл.235
от Закон за дравето, като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 27-87-1/ 30.12.2014г. на Изп. Директор на ИА «
Медицински одит « - София в останалата част, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: