Р Е Ш Е Н И Е

№ 194 01.07.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на единадесети май 2015 година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 97 по описа за 2015 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д.С.Д. против наказателно постановление № 17-044/30.07.2014 г. на началник отдел “Рибарство и контрол” гр. Разград, ГД “Рибарство и контрол” в ИАРА, с което за нарушение на чл.88 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 88 от ЗРА му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки авторството на осъщественото нарушение.

Административнонаказващият орган изразява становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.06.2015 г., около 23,00 ч. контролните органи по ЗРА, в изпълнение на своите правомощия по закона, осъществили проверка в землището на с.Ловско, акваторията на яз.Бели Лом. С уред за нощно виждане проверяващите наблюдавали три лица, едно от които осъществявало риболов с въдица с прикрепен към нея “парашут”. Контролните органи иззели въдицата и съставили АУАН за така осъщественото с нея нарушение, след което се отправили към палатка, отстояща на около 100 м. от тях, в която се намирал жалбоподателя, за да продължат с осъществяване на служебните си задължения. При пристигането им, Д. забелязал иззетата въдица, която се намирала в служебния автомобил на проверяващите, заявил, че е негова, взел я, скъсал прикрепения към нея парашут и я скрил. Независимо от поканата на контролните органи да им я предаде обратно и независимо от оказаното в тази насока съдействието на органите на РУП Лозница, въдицата не била открита. Така описаното поведение на жалбоподателя, контролните органи приели, че представлява препятстване на тяхна проверка – нарушение на чл. 88 от ЗРА, за което актосъставителят - св. В., съставил АУАН с бл. № 0000482, който жалбоподателят отказал да подпише и което обстоятелство е удостоверено по надлежния ред. Въз основа на акта, на 30.07.2014 г., било издадено и атакуваното НП, с което санкционираното нарушение е описано, по начин идентичен с описанието дадено му в акта, квалифицирано е като такова по чл. 88 от ЗРА и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основания същия текст от закона с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.

Въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява идентична с описаната в АУАН фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, против акт подлежащ на съдебен контрол от лице имащо право на жалба, жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния орган, по реда и във формата предвидени в закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, извършено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя и осъществено ли е то от него виновно, съдът намира следното:

Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 88 от ЗРА, гласи: “Който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.» В настоящият случай, макар и неправомерно, поведението на жалбоподателя не представлява “препятстване на проверка” по смисъла на закона. На практика, нарушението осъществяващо се в риболов със забранени уреди е било установено от контролните органи и именно въз основа на правомощията предоставени им от закона, риболовния уред /въдацата на която е бил прикрепен парашута/ е била иззета от тях. Последващите това нарушение действия на жалбоподателя, по никакъв начин не е препятствало неговото установяване. Напротив, според показанията на св. В., акт за същото вече е бил съставен, когато жалбоподателя е взел въдицата. Следователно контролните органи са осъществили правомощията си по закон – установили са самоличността на нарушителя, установили са нарушението, изяснили са всички релевантни за неговата съставомерност обстоятелства. Ето защо не може да се приеме, че действията на Д., представляват препятстване на проверка. Само по себе си, посоченото нарушение може да се изразява в такова действие или бездействие, което може да бъде осъществено в хода на неприключила още проверка и цели нейното осуетяване. В случая скриването на въдицата от жалбоподателя не е относимо и по никакъв начин не препятства установяването на нарушението извършено с нея, тъй като изземането на уреда от проверяващите е последица от констатирането на същото. Правомощията на служителите на ИАРА, са посочени в разпоредбите на чл. 54 от ЗРА. Според посочения текст от закона, проверките които те осъществяват са проверки на: разрешителните за стопански риболов и билетити за любителски риболов/чл. 54 ал.2 т.1 от ЗРА/; на документите за самоличност при образуване на административнонаказателни производство за нарушение на ЗРА /чл. 54 ал.2 т.10 от ЗРА /; на превозни и плавателни средства/ чл. 54 ал.2 т.11 от ЗРА/ и на всички документи при превоз и търговия на риба и други водни организми чл. 54 ал.2 т.12 от ЗРА/. Посочените разпоредби, съпоставени със съдържанието на чл. 88 от Закона, налагат извода, че нарушение по последно посочения текст, може да бъде осъществено в хода на проверка по смисъла на чл. 54 от ЗРА, каквото изземането на въдицата не представлява. Напротив, това действие, включено в кръга на правомощията на контролните органи /чл. 54 ал.2 т.7 от ЗРА/, предполага установено вече нарушение, а следователно, предполага изясняване на всички обстоятелства касаещи осъществяването му, поради което и изключва съставомерността на поведението на жалбоподателя по посочение за виновно нарушен текст на чл. 88 от ЗРА.

Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че макар и неправомерно поведението на жалбоподателя не осъществява признаците на санкционираното нарушение по чл. 88 от ЗРА от обективна страна, поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Воден от изложеното до тук и на осн чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-044/30.07.2014 г. на началник отдел “Рибарство и контрол” гр. Разград, ГД “Рибарство и контрол” в ИАРА, с което за нарушение на чл.88 от Закон за рибарството и аквакултурите на основание чл. 88 от ЗРА на Д.С.Д. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: