№ 202 01.07.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Г.М.
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
АНДело № 158 по описа за 2015 г.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Р.У.
против наказателно постановление № 15-1075-000011/22.01.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 44
ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП й е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 5
ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП й е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн.
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП й е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 150
от ЗДвП на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП й е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Жалбоподателят моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно,
оспорвайки авторството на санкционираните нарушения, като алтернативно моли
административните наказания да бъдат намалени на минималните предвидени в
закона размери.
Въззиваемият заявява
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 06.01.2015 г. в с.
Костанденец, по ул. “Ив. Вазов”, жалбоподателката управлявала л.а. “Опел Астра”
с рег. № ********, собственост на Н. М. К., движейки се в посока към центъра на
селото. На около 300 м. след стопанския двор, навлизайки в десен завой,
управлявания от нея автомобил опрял странично в насрещно движещ се т.а. “Ивеко
Дейли” с рег. №*********, който продължил движението си към с. Сваленик. По –
късно, автомобила бил настигнат от Н. К., с управлявания от него “Опел Астра” с
рег. № **** и водачите на двете МПС се върнали на мястото на инцидента, където
изчакали пристигането на контролните органи по ЗДвП. След идването на
последните, водачът на товарния автомобил и неговия спътник заявили, че при
навлизането в завоя “Астра” – та е било управляна от жена. В хода на
установяване на нарушенията и техните извършители, на мястото на инцидента дошла жалбоподателката –
фактическа съжителница на К., която била
разпозната като водач на лекия автомобил от пътуващите в товарния и която не
оспорила последно посоченото обсотятелство пред контролните органи. След
извършената справка от последните за същата било установено, че е
неправоспособен водач. Въз основа на обясненията на участниците в инцидента
проверяващите приели, че У. при навлизане в десния завой в посочения по – горе
участък от пътя не се е движила възможно най- вдясно на платното за движение и
не е осигурила достатъчно странично разстояние при разминаването с насрещно
движещото се МПС, вследствие на което двата автомобила се сблъскали странично и
си причинили леки материални щети, като по този начин е настъпило
пътно-транспортно произшествие, след което жалбоподателката не е останала на
местопроизшествието, а се е прибрала, както и че същата не притежава СУМПС и е
неправоспособен водач. Така установените обстоятелства били отразени в съставения
от св. А. АУАН с бл. № 704701 и квалифицирани като нарушения на чл. 44 ал.1,
чл.5 ал.1 т.1 , чл. 123 ал.1 т.1 и чл. 150 от ЗДвП. Актът бил предявен и
подписан от жалбоподателката с отбелязване, че има възражения. Въз основа на
акта, на 22.01.2015 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на
осъществените от жалбоподателката нарушения е идентично с описанието дадено им
в АУАН, за виновно нарушени са посочени разпоредбите на чл. 44 ал.1 от ЗДвП, чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП,
чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП и нейната отговорност е ангажирана
съответно на основание чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане на
административно наказание “глоба” в размер на 200 лв., на осн. чл. 185 от ЗДвП
с налагане на “глоба” в размер на 20 лв., на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП с
налагане на “глоба” в размер на 200 лв. и на осн. чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП с
налагане на “глоба” в размер на 300 лв..
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан актосъставителя А., който установява с показанията си
изложените в акта за установяване на административно нарушеине и издаденото въз
основа на него наказателно постановление фактически обстоятелства. От
показанията на свидетеля се установява още, че акт за нарушение изразяващо се в
неосигуряване на достатъчно странично разстояние при разминаване на двете МПС е
съставен и на водача на товарния автомобил.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като
подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна, по
следните съображения:
Като издадено от
компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона,
атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална
страна.
Що се отнася до това
осъществени ли са санкционираните административни нарушения от жалбоподателя и
извършено ли са те виновно от него, намира следното.
На
първо място следва да се отбележи, че съдът намира за безспорно установено
авторството на даянието. Обстоятелството, че именно жалбоподателката е
управлявала МПС – л.а. . “Опел Астра”
с рег. №*********, на посоченото по – горе място и на посочената дата, е
категорично установено въз основа на свидетелските показания по делото. Не само
извършеното разпознаване на жалбоподателката като водач на автомобила от трети
лица и техните изявления в тази насока пред св. А., но и обстоятелството че
самата тя не е оспорвала този факт пред актосъставителя е достатъчно, за да се
приеме, че авторството на деянието е доказано. По отношение съставомерността на
първите две нарушения обаче, съдът счита, за недоказан по категоричен и несъмнен
начин на осъществяването на всички обстоятелства от обективна страна.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗДВП: “При разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства.». Не във всички случай
обаче, когато посочената разпоредба не е спазена и между разминаващите се
превозни средства е имало контакт, отговорността за нарушението се носи от
двамата водачи. Неизяснено в случая се явява обстоятелството дали сблъсъка
между двете МПС е бил резултат от виновно неизпълнение на задължението вменено
на двамата водачи в посочената за нарушена разпоредба за виновно нарушена
разпоредба, или в резултат на поведението само на единия. В тази насока в хода
на съдебното производство категорични доказателства не бяха събрани, поради
което не може да се приеме и че контакта между автомобилите не е бил резултат
единствено от виновно поведение на водача на товарния автомобил. По отношение
на второто от нарушенията пък – това на бланкетната разпоредба чл. 5 ал.1 т.1
от ЗДвП, следва да бъде отбелязано, че поведението на водач на превозно
средство би моло да бъде съставомерно по същия текст, при положение че в резултат на
неспазване на изискването на посочената правна норма не е осъществено пътно
транспортно произшествие. При положение, че такова е осъществено то
отговорността на участника в движението ще бъде ангажирана на основание чл. 179
ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, коят санкционна норма е приложена от административнонаказващият
орган по отношение на първото от нарушенията. Ето защо и в тази му част
атакуваното НП следвада бъде отменено, като незаконосъобразно. Що се отнася до
останалите две нарушения, съдът намира за доказана от обективна и субективна
страна тяхната съставомерност. Безспорно установено се явява обстоятелството,
че жалбоподателката е неправоспособен водач и като такава отговорността й
следва да бъде ангажирана на основание приложения от административнонаказващият
орган чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, за това че на посочените в НП дата и място е
управлявала моторно превозно средство. Поведението й след настъпилото ПТП пък,
не съответства на изискванията на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно който, водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи
какви са последиците от произшествието. Като не е осъществила посоченото
действие, жалбоподателката е осъществила състава на посоченото нарушение, което
законосоъобразно е санкционирано от административнонаказващият орган по реда на
чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП. По отношение размерите на наложените с атакуваното НП
административни наказания. Същите са определени на максимумите предвидени от
закона съответно от 300 лв. за нарушението по чл. 150 от ЗДвП и от 200 лв. за
нарушението по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Представените от жалбоподателката в
хода на съдебното производство писмени доказателства обаче, установяват че
същата има задължения за издръжка към две малолетни деца и е получавала
социални помощи по реда на ЗСП, ЗСПД и Наредба № РД 07-5 за 2015 г. Така
посочените обстоятелства, наред с липсата на данни за извършени други нарушения
на ЗДвП /освен едно санкционирано с фиш през 2009 г./ и при липса на други
отегчаващи отговорността обстоятелства, налагат че наказанията са определени
без да са съобразени обстоятелствата посочени в чл. 27 от ЗАНН. Ето защо и като
отчете, като отегчаващи такива единствено обстоятелствата при които са
осъществени двете нарушения и техния брой, съдът намира че наложените наказания
следва да бъдат намалени към средните предвидени в закона размери.
Ето защо и по изложените
съображение досежно първите две санкционирани нарушения наказателното
постановление следва да бъде отменено, а досежно вторите две следва да бъде
изменено, като бъдат намалени размерите на наложените административни наказания
съответно от 200 лв. на 100 лв. за нарушението по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП и от
300 лв. на 150 лв. за нарушението по чл. 150 от ЗДвП.
Воден от изложеното до тук,
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 15-1075-000011/22.01.2015
г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение на чл. 44 ал.1 от ЗДвП на осн.
чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на С.Р.У. е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лв. и за нарушение на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП
на осн. чл. 185 от ЗДвП й е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 20 лв.
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 15-1075-000011/22.01.2015
г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП на
осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП на С.Р.У. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 лв., като намалява размера на наложеното наказание от
200 лв. на 100,00 /сто/ лева и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание
чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 300 лв., като намалява размера на наложеното наказание от 300 лв. на 150
/сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 -
дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: