Р Е Ш Е Н И Е

№ 256 15.07.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На петнадесети юни две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар: Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 163 по описа за 2015 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.Е.Х. против наказателно постановление № *** г. на Главен инспектор в РД “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.93 ал.1, т.1, от ЗАПревози на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяването на санкционираното нарушение.

Административнонаказващия орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят бил спрян от контролните органи по ЗАПревози и служители на ОД на МВР при съвместна проверка на 30.01.2015 г. в гр. Разград, на път І – 2, км.73 до разклона за с. Р., при управление на л.а. “Форд Транзит” с рег. № ***. В автомобила освен водача, пътували двама пътника – свидетелите О. и М.. Контролните органи установили, че последните двама са се качили в автомобила на жалбоподателя в с. Х. и пътуват с него до гр. Разград. При снемане на обяснения от св. М. в присъствието на актосъставителя св. М., тя заявила, че знае, че жалбоподателя превозва пътници от с. Х. до гр. Разград и обратно, че е пътувала и друг път с него, както и че цената на превоза по посочения маршрут е 6,00 лв. Според св. М.М. обяснила още, че договорка за заплащане на посочената по – горе сума между нея и водача е имало и в деня на проверката, но тя щяла да плати при връщането си в с. Х. Според св. О. договорка между него и водача за заплащане на превоза не е имало – касаело се до приятелска услуга, за която свидетелят бил помолил предната вечер жалбоподателя, за който знаел че пътува често до гр. Разград откъдето зареждал със стока магазина си. Пак според същите свидетелски показания, разговор между М., която се качила след него в колата от мястото, където тримата тръгнали за гр. Разград и Х. не е имало. В тази смисъл са показанията и на самата М. дадени в хода на съдебното производство. Според свидетелката тя също била помолила жалбоподателя да я закара до гр. Разград, за което той се бил съгласил. За плащане на превоза в деня на проверката двамата не са били говорили. Свидетелката сочи че и друг път е пътувала по този начин до гр. Разград, като понякога заради тази услуга, давала на Х. мляко, от кравите които отглеждала.

Въз основа на дадените в деня на проверката от св. О. обяснения и тъй като жалбоподателят не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, обстоятелство установено след служебна проверка и което не се оспорва от последния, актосъставителят – св. М., приел на 30.01.2015 г. Х. осъществява обществен превоз без такива документи. За така установеното свидетелят съставил АУАН с бл. *** г., в който изложил посочените по – горе обстоятелства, квалифицирайки ги като нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗАПревози. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване в графата за възражения: “Аз не съм взел никакви пари.” Въз основа на акта на 06.03.2015 г. било издадено и атакуваното НП, в което осъщественото от жалбоподателя нарушение е описано по начин идентичен с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 6 ал.1 от ЗАПревози и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

Като свидетели по делото са разпитани актосъставителят М., които с показанията си установава идентични с отразените в акта и НП обстоятелства. Липса на уговорка за плащане на конкретния превоз се установява от показанията на свидетелите О. и М..

При така установеното противоречие между събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, съдът намира за доказано, че договаряне на плащане от 6,00 лв. за превоза осъществен на 30.01.2015 г. между М. и Х. не е имало. Установеното противоречие между заявеното от М. пред М. и заявеното от нея в хода на делото, лесно може да бъде обяснено, както със здравословните й проблеми/за които по делото са налице данни, макар и по информация изходяща единствено от нея/, така и с начина на задаване на въпросите към нея по време на проверката. Ето защо и доколкото твърдяното от нея се подкрепя от изявленията на св. О., съдът намира че с посочената група свидетелски показания се установява действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка, относима към съставомерността на санкционираното с атакуваното НП нарушение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата предвидени в закона намира, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно нарарушение от жалбоподателя и извършено ли е то от него виновно, съдът намира следното:

Съгласно посочената за виновно нарушена разпоредба на чл.6 ал.1 от ЗАвП превози: “Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон». Следователно за да е налице съставомерно нарушение по посочения текст от Закона в производството по несъмнен и безспорен начин следваше да бъде установено, че осъществявания от жалбоподателя превоз е обществен или таксиметров такъв. Легалните дефиниции на понятията «обществен превоз» и «таксиметров превоз» са дадени в пар.1 т.1 и т.26 от ДР на ЗАПревози и съгласно тях, обществен превоз е този, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а таксиметрови превози, са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. В случая заплащане по смисъла на посочените разпоредби от закона, което е определяща за квалифицирането на превоза, като един от двата нормативно регламентирани вида превоз, съдът не намира да бе доказано. За съставомерността на конкретното нарушение е без значение наличието или липса на сигнали срещу Х./въз основа на каквъвто е извършена проверката/, както и това дали той друг път е извършвал превоз на пътници срещу заплащане. Последно посоченото обстоятелство може да бъде индиция, но не и доказателство, че осъществявания на 30.01.2015 г. превоз е бил такъв. Липсва правна норма, която да забранява по принцип превоз на пътници в моторни превозни средства. Липсва правна норма, която да поставя специални изисквания към водачите осъществяващи този вид превоз. А след като в конкретния случай договорка за заплащане между водача и свидетелите не е имало, то не може да се приеме и че осъществявания превоз е бил обществен такъв. Още повече, че няма и твърдения до началото на проверката от контролните органи плащане да е било осъществено, поради което и бъдещото му хипотетично извършване, не може да бъде преценявано като факт от обективната действителност имащ отношение към съставомерността на нарушението. Ето защо и доколкото определящото за съставомерността на нарушението заплащане/или договорка за такова/ стойността на услугата, на превоза, не бе доказано по категоричен начин от административнонаказващия орган в чиято тежест бе установяването на посоченото обстоятелство, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Воден от изложеното до тук и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на Главен инспектор в РД “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.93 ал.1, т.1, от ЗАПревози на А.Е.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: