№ 244 23.07.2015г. град Разград
Разградският районен съд
на девети юни две хиляди и петнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №203 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от М.Р.А. ***, срещу Наказателно постановление №294/2014г. от 15.10.2014г. на началника на РУ на МВР Разград, с което на
жалбоподателя на основание чл.218б от Наказателния кодекс за нарушение на чл.
207, ал.1 от същия кодекс е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради
което моли съдът да го отмени изцяло.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят поддържа жалбата си.
Ответната страна Областна Дирекция на МВР -гр. Разград не изпраща
представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление №294/2014г. от
15.10.2014г. на началника на РУ на МВР
Разград на жалбоподателя М.Р.А. на основание чл.218б от Наказателния кодекс за
нарушение на чл. 207, ал.1 от същия кодекс е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение с бл. №156694 от 30.09.2014г., връчен на
жалбоподателя на същата дата. В акта и наказателното постановление от
фактическа страна е посочено, че на 01.07.2014г. в гр. Разград, бул. Княз Борис
№77 жалбоподателят е намерил чужда движима вещ – мобилен телефон, марка «НТС»,
модел «Desire X White» със
Сим карта, микро SD-2 мега байта и черен предпазен калъф, собственост на М.
Р. Р. от гр.Разград и не е съобщил за нея на собственика, на органите на
властта или на този който я е загубил. Нанесена щета била в размер 385,60 лв. Посочено
е, че така жалбоподателят е нарушил чл.207, ал.1 от НК.
По делото е безспорно, че жалбоподателят действително е намерил процесният
телефон на 01.07.2014г. на бул. Княз борис в гр. Разград. Притежателката на
телефона го била загубила предния ден. Жалбоподателят взел намерения
телефон и се опитал да го включи, но
картата имала ПИН – код. Жалбоподателят поставил в телефона своята СИМ – карта и
тогава и го занесъл на свой познат, за
да го преинсталира. След това жалбоподателят сам започнал да ползва телефона.
На 04.07.2014г. след като бил потърсен от полицията вав връзка с изгубения
телефон, той доброволно го предал. Тези данни се изясняват от материалите по
приложеното Досъдебно производство №407/2014г.
по описа на РУП – гр. Разград, водено срещу неизвестно лице за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Съдът
намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Разпоредбата на
чл.207, ал.1 от НК, която се сочи че е
нарушена, включва като обективен елемент на състава бездействие на дееца в
продължение на срок по- дълъг от една седмица. За да са налице признаците на
този състав е необходимо лицето намерило чужда вещ в продължение на срок
надхвърлящ една седмица да не е съобщило за нея на собственика, на
органите на властта или на този който я е загубил. В случая не е било така –
жалбоподателят е намерил телефона на 01.07.2014г. и го е предал на 04.07.2014г.
/след като е потърсен от полицейските органи/, т.е. три дни по- късно.
Безспорно това, че той е преинсталирал телефона и е започнал сам да го ползва
се явява неправомерна негова проява. Но доколкото към момента на предаване на
телофона не е бил изтекъл едноседмичния срок предвиден в разпоредбата на
чл.207, ал.1 от НК, то деянието на жалбоподателя не може да се квалифицира по
същата разпоредба. В крайна сметка, доколкото веща е била във владение на
жалбоподателя, то той все още е могъл да я върне до окончателното изтичане на
срока. Изводи, че щом жалбоподателят сам бил започнал да ползва телефона, то
той бил демонстрирал намерението си да
не го връща, в случая не биха били обосновани, защото значение в случая имат не
междинните намерения на жалбоподателя /в течение на срока/, а окончателното
намерение, изразено при изтичане на този срок, до което изтичане възможността
за връщане на вещта фактически съществува. Затова и съдът намира, че в случая
няма нарушение на чл.207, ал.1 от НК, тъй като жалбоподателят не се е забавил
повече от седмица с връщането на намерената вещ. В случая изложените изводи не
се променят от това, че жалбоподателят е върнал веща понеже е бил потърсен от
полицейските органи за това. Фактът, че едноседмичният срок по чл.207,
ал.1 от НК не е бил изтекъл изключва
възможността деянието на жалбоподателя да се разглежда като нарушение по този
текст. Поради всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят неправилно е
санкциониран, поради което и наказателното постановление следва да бъде
отменена като неправилно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №294/2014г. от 15.10.2014г. на началника на РУ на МВР Разград, с което на
жалбоподателя М.Р.А. *** на основание чл.218б от Наказателния кодекс за
нарушение на чл. 207, ал.1 от същия кодекс е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: