№ 290, 31.07.2015г., град Разград
Разградският районен съд
На тридесети Юни 2015 година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 208 по описа за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б.М.М.
ЕГН ********** ***, против НП № 27-185-2/ 18.03.2015г. на Изп. Директор на ИА «
Медицински одит « - София, с което на жалбоподателя за нарушения на т. 2.6, т.2.6.2.,
Раздел ІV и на т.4, т.4.2 Раздел ІV от
Наредба 3 от 27.01.2015г., издадена от МЗ вр. Чл.6, ал.1 от Закон за лечебните
заведения, са наложени съответно адм. наказания «глоба» в размер на 1500,00лв.
на основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за лечебните заведения и «глоба»
в размер на 1500,00лв. на основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за
лечебните заведения.
Жалбоподателят
по същество оспорва фактическите констатации отразени в АУАН, респективно в НП,
отправя възражение по всичките пунктове относно адм. нарушения визирани в тях,
респективно наложените по тези пунктове наказания, счита, че не е осъществил
такива. Отделно навежда твърдения за нарушение и на процесуалния закон при
издаване на процесното НП. Моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен повереник, поддържа
молбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващия орган, при редовно призоваване
изпраща представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На основание Заповед № РД 27- 185/15.08.2014г. на Изп.
Директор на ИА „ Медицински одит „ – София, длъжностни лица от Агенцията – св. Д.
А. и св. Н. Ч. извършили проверка в МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ АД – Разград за
времето от 18.08. – 22.08.2014г.. Проверката извършили по документи представени
от лечебното заведение, в конкретния случай по ИЗ 3918/480, водена на името на Е.
А. Ч. и ИЗ 3342/421, водена на името на Р.
А. А.. Цялата документация по ИЗ 3918/480 и ИЗ 3342/421 е била предадена на
проверяващите в заверени копия, които те сравнили лист по лист с оригиналите в
сградата на ОДМВР – Разград. След анализ на процесните ИЗ и многократни
разговори с жалбоподателя и изпълняващия длъжността Началник на „ХО”, проверяващите
констатирали следните нарушения на жалбоподателя при осъществяването на
лечението на Е. А. Ч. и Р. А. А. по т.1„... в качеството си на лекар –
оператор в последващи осем реоперации
при Е. А. Ч. и на реоперация на Р. А. А. не е оформил писмено предоперативни епикризи,
което представлява едно нарушение...”; по т.2 „...в качеството си на лекуващ
лекар не оформил писмено обективното състояние на пациентите Е. А. Ч. и Р. А.
А., което представлява едно нарушение...”.
Резултатите от
проверката били отразени в Протокол № КП27-87/30.04.2014г.
На база констатациите описани в Констативен протокол № КП
27-185/29.08.2015г. Жалбоподателят е поканен да се яви на 17.11.2014г. за съставяне
на АУАН за констатираните нарушения, поканата за това получена лично от него на
12.10.2014г. С оглед неявяването на жалбоподателя, в условията на чл. 40, ал.2
от ЗАНН в негово отсъствие е съставен АУАН №
А 27-185-2/21.11.2014г., връчен му срещу подпис, в който вписал
възражения. Актосъставителят описал нарушенията по посочения начин,
квалифицирал ги като такива по т. 2.6, т.2.6.2., Раздел ІV и на
т.4, т.4.2 Раздел ІV от Наредба 20 от 23.06.2010г. , издадена от МЗ /отм./ вр.
Чл.6, ал.1 от Закон за лечебните заведения. В тридневния срок по
ЗАНН, жалбоподателят представил писмени възражения с приложени документи.
На база съставения АУАН на 18.03.2015г. било издадено и
обжалваното НП, в което адм. наказващия орган по аналогичен с АУАН начин описал
нарушенията, квалифицирал ги като такива по т. 2.6, т.2.6.2., Раздел ІV и по т.4, т.4.2 Раздел ІV от Наредба 3 от
27.01.2015г., издадена от МЗ вр. Чл.6, ал.1 от Закон за лечебните
заведения, наложил съответно адм. наказания
«глоба» в размер на 1500,00лв. на основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за
лечебните заведения и «глоба» в размер на 1500,00лв. на основание чл.116, ал.1
вр. Чл.117 от Закон за лечебните заведения.
НП връчено редовно на
жалбоподателя на 31.03.2015г., жалбата срещу него постъпила при адм. Наказващия
орган на 06.04.2015г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С оглед направеното от жалбоподателя генерално
възражение, че не е бил лекуващ лекар на пациентите Е. А. Ч. и Р. А. А., съдът
след анализ на гласните и писмени доказателства по делото, намира същото за
неоснователно: относно нарушението по т. 1 от НП, то е вменено във вина на
жалбоподателя в качеството му на лекар – оператор, а не на лекуващ лекар. Видно
от приложените по ИЗ 3918/480 и ИЗ 3342/421 заверени копия на оперативни
протоколи, това качество на жалбоподателя безспорно се установява. От друга
страна в процесните истории на заболяванията на двамата пациенти липсват
изготвени от жалбоподателя предоперативни епикризи, в което по същество се
изразява и процесното нарушение. С бездействието си, като не е осъществил
дължимо действие по изготвянето на предоперативните епикризи, жалбоподателят е
осъществил нарушението по т. 1 от НП.
Единствена формулировка на понятието „ лекуващ лекар” е
посочена в чл.24, ал.1 от Кодекс за професионална етика на лекарите в България
– „... свободно избран от пациента или негови близки лекар, който осигурява
цялостния процес на лечение на болния. Лекуващият лекар води медицинското досие
на пациента и отговаря за неговото съхранение...”. От тази формулировка и с
оглед липсата на писмено доказателство в ИЗ 3918/480 и ИЗ 3342/421 за свободен избор от страна на пациентите на
лекуващ лекар, или посочен от техни близки, с оглед фактическите действия на
жалбоподателят по осъществяване на цялостния процес на лечение на двамата
пациенти, съдът намира, че имено жалбоподателят е имал качество на лекуващ
лекар по отношение на болните. Поради изложеното намира това възражение на
жалбоподателя за неоснователно и именно негово е било задължението в качеството
му на лекуващ лекар, а на още по силно основание и лекар – оператор да следи и
оформя обективното следоперативно състояние на пациентите и извършва наблюдение
на оперативната рана на пациентите.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, съдът намира обжалваното НП за правилно и
законосъобразно. Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
допуснатите от жалбоподателя административни нарушения, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите
се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираните от проверяващия
орган административни нарушения са надлежно индивидуализирани, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на всяко нарушение от фактическа страна, посочена е
конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и съответната норма, въз
основа на която следва да се ангажира административнонаказателната отговорност
на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП в тази част отговаря
на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. Посочените за
нарушени норми на Наредба 20 от 23.06.2010г. , издадена от МЗ /отм./ са аналогични с тези в Наредба
3 от 27.01.2015г., издадена от МЗ, което определя волята на автора за
задължителност на стандарта и наказуемост при неизпълнение.
Наказанията наложени на
жалбоподателя са към минималния посочен в закона размер и се явяват съответни
на извършеното.
Несъстоятелни са възраженията
на жалбоподателя, че е следвало да бъде санкционирано лечебното заведение, той
като нарушенията са осъществени от него чрез бездействия, при изрично разписани
в подзаконов нормативен акт / Наредба / всички минимално необходими действия по
обезпечаването на лечебния процес, както и тяхната последователност.
Неоснователно е и възражението за нарушение на процесуалния закон, доколкото
действително писмените му възражения след съставяне на АУАН са приети от адм.
наказващия орган, анализирани са и в НП е отразен резултата от тяхното
разглеждане. Не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, както
правилно е отбелязъл и адм. наказващия орган, тъй като осъществените нарушения
от страна на жалбоподателя, засягат правна уредба свързана с най – висшото
човешко благо – правото на живот.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
27-185-2/ 18.03.2015г. на Изп. Директор на ИА « Медицински одит « - София, с
което на Б.М.М. ЕГН ********** *** за
нарушения на т. 2.6, т.2.6.2., Раздел ІV и
на т.4, т.4.2 Раздел ІV от Наредба 3 от 27.01.2015г., издадена от МЗ вр.
Чл.6, ал.1 от Закон за лечебните заведения, са наложени съответно адм.
наказания «глоба» в размер на 1500,00лв. на основание чл.116, ал.1 вр. Чл.117
от Закон за лечебните заведения и «глоба» в размер на 1500,00лв. на основание
чл.116, ал.1 вр. Чл.117 от Закон за лечебните заведения, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: