№ 280 14.07.2015г. град Разград
Разградският районен съд
На двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №266 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от В.Е.Х. ***, срещу Наказателно постановление №15-1075-000068 от 18.02.2015г. на Началник сектор към ОДМВР Разград, с-р
Пътна полиция Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 100 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради което моли съдът да го отмени изцяло.
В съдебното заседание на РРС за
жалбоподателят поддържа жалбата си.
За наказващия орган не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №15-1075-000068
от 18.02.2015г. на Началник
сектор към ОДМВР Разград, с-р Пътна полиция Разград на жалбоподателя В.Е.Х. на
основание чл.182, ал.2, т.3 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
100 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № Т866881/08.02.2015г. съставен от
мл. автоконтрольор при ОД на МВР гр. Разград на жалбоподателя
за това, че последният на 08.02.2015г. около 10,24 часа в Община Разград на път
втори клас №II-49 до с. Стражец,
посока гр. Разград на GPS координати EL26.30.99 и NL43.33.2915 управлявал собстения си лек автомобил - Форд Фокус с рег.
№****, като при ограничение на скоростта
извън населено място с пътен знак В26 /забранено е движение със скорост по
висока от означената 50 км/ч. управлявал със скорост 75 км/ч. Скоростта е
измерена и фиксирана с техн. средство Радар
ТFR1- M с фабр. №635, като е намалена с 3 км/ч., като допустима грешка на
техническото средство. Посочено е, че водачът превишил с 25 км/ч. допустимата
скорост извън населено място, с което нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП. Тези обстоятелства са отразени и в НП.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител
Х. Т. /актосъставителя/, който в показанията си потвърждава
обстоятелствата по АУАН и НП, макар и да е забравил някои подробности. Не е
спорно, че автомобилът на жалбоподателя е засечен в обхвата на ограничението на
скоростта. Самият акт има доказателствена сила по силата на чл.189, ал.2 от
ЗДвП и събраните доказателства не разколебават тази доказателствена сила. Поради
всичко изложено съдът намира за безспорно доказана фактическата обстановка
изложена в акта и НП.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното: При издаване на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени
от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от
закона ред. Данните по делото обуслявят извода, че жалбоподателят е извършил от
обективна и субективна страна съставът на вмененото му нарушение. На посочената в акта дата извън населено място
той е управлявал автомобил със скорост
75 км/ч., при ограничение на скоростта
до 50 км/ч., обозначено с пътен знак, като така е нарушил чл.21, ал.2 от
ЗДвП. Отчетената скорост, фиксирана с датата и точния час, била показана на жалбоподателя, управляващ
автомобила, както сочи актосъставителя - възпроизведен му е направеният клип.
При това жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост, надвишаваща максимално
допустимата с 25 км/ч. В случая деянието на нарушителя е безспорно доказано от
показанията на разпитания полицейски
служител, извършил проверката, а и самия АУАН по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП
има доказателствена сила. Разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП предвижда
наказания в различни размери за водачите
нарушили допустимата скорост извън населено място, като се изхожда от
скоростта, с която е надвишена
максимално допустимата скорост на движение. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Нарушението е осъществено и
от субективна страна – жалбоподателят е бил наясно със задължението си да не
превишава разрешената от закона скорост за движение, но не се е съобразил с
това си задължение. Наказанието му глоба е в абсолютен размер, който в случая е
съобразен от наказващия орган, поради което и не може да се поставя въпрос за намаляването
на това наказание. Съдът намира, че при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя материалния и процесуалния закон са правилно
приложени, поради което и наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №15-1075-000068 от
18.02.2015г. на
Началник сектор към ОДМВР Разград, с-р Пътна полицияа Разград, с което на жалбоподателя В.Е.Х. *** на основание
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
100 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: