Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   235                                         20. 07.2013 година                                 град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

На четвърти юни                                     две хиляди  и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело                                         273                                           по описа за  2015 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от А.Р.М. ***, против наказателно постановление № 37-0000084 от 14.04.2015 г.  на Директора на РД “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.2, ал.1  от Наредба №41 /04.08.2008г. на МТ и на основание чл.93, ал.1, т.1, от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

           В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не се явява. Повереникът му моли за отмяна на наказателното постановление, изтъквайки доводи за неговата незаконосъобразност.

            За наказващия орган не се явява представител.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

                Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима.  Разгледана по същество същата е неоснователна.

                                       С обжалваното Наказателно постановление № 37-0000084 от 14.04.2015 г.  на Директора на РД “АА” гр. Разград на А.Р.М. *** за нарушение на чл.2, ал.1  от Наредба №41 /04.08.2008г. на МТ и на основание чл.93, ал.1, т.1, от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №201666/03.03.2015г., съставен  от  инспектор при Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр. Разград. В акта и НП се сочи, че жалбоподателят е спрян за проверка на 03.03.2015г.  около 11,00 ч. в Област Разград на път І -2, на изхода на града в близост до бензиностанция “Петрол” – посока към гр. Варна, като водач на товарен автомобил “Мерцедес 1114” с рег. №***. Товарният автомобил бил от категория №2 и маршрутът на движение бил  от “Пилко” гр. Разград до “Камчия” АД. Наличен бил лиценз №10129, валиден до 22.10.2024г. за извършване на превоз на товари на територията на Р България. Установено било, че водачът управлява товарния автомобил без да притежава Карта за квалификация на водача. Водачът притежавал свидетелство за управление на МПС категория “С”.

Пред РРС е разпитан като свидетел свидетелят по акта  Г. Г., който в показанията си потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. Автомобилът се управлявал от жалбоподателя, който извършвал превоз на товар. С оглед характера на извършвания превоз и ползвания автомобил водачът следвало да притежава квалификация на водач, за което се издавала съответна карта. Водачът не притежавал такава карта. Представено е удостоверение за преминато периодично обучение от водача в периода 10.03.2015г. – 26.04.2015г., който период следва по време процесната проверка.

                 Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Съдът намира, че  АУАН и НП са издадени съобразно нормативните изисквания и не страдат от пороци. В АУАН е отразена фактическата обстановка с необходимата пълнота и е посочена нарушената норма, а в НП вече е очертана и разпоредбата на основата на която жалбоподателят е санкциониран. Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Същият е извършвал превоз на товари, като е управлялал амтомобил за чието управление се изисква да притежава категория “С”. Водачът е притежавал тази категория, но чл. 2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация изисква също и водачът извършващ превоз за собствена сметка /както е било в случая/ да притежава и карта за квалификация на водача. Тъй като водачът е придобил категория “С” на 09.07.1981г. /както е отразено в акта и което не е спорно/, той е следвало да премине курс на периодично обучение до 31.12.2012г. според §2, ал.4, т.3 от ПЗР на цитираната наредба. Именно преминаването на такъв курс е условие за издаване на карта за квалификация, която се издава от  Министъра на транспорта /чл.2, ал.2 от Наредбата/. Водачът е преминал периодично обучение, но едва  след проверката – в периода 10.03.2015г. – 26.04.2015г. Към момента на проверката обаче – 03.03.2015г. жалбоподателят  не е бил преминал такъв курс и следователно не е имал такава карта към момента на проверката. Но по този начин, извършвайки процесния превоз, той е нарушил изискванията на чл.2, ал.1  от Наредбата. Затова и правилно е прието, че жалбоподателят, в качеството си на водач, е извършвал превоз без да има изискуем документ  по смисъла на чл.93, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно жалбоподателят е санкциониран на основание този текст. От субективна страна според съда жалбоподателят е действал умишлено, тъй като е съзнавал обстоятелствата ангажиращи отговорността му – че не притежава изискуемата карта за квалификация. Наложеното му наказание е определено в абсолютния законов размер и не може да се поставя въпрос за намаляването му. Според съда в случая не може да се говори за маловажност на случая, тъй като става дума за съществено нарушение, свързано с недостатъчно сериозно отношение към нормативните изисквания. Този тип нарушения явно се подценяват от водачите, поради което и подходът спрямо тях изисква повишена строгост, за да се постигне осуетяването им в бъдеще.

              Поради изложеното наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Воден от изложеното Съдът

                                                    

                                                               Р     Е     Ш     И :

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37-0000084 от 14.04.2015 г.  на Директора на РД “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.2, ал.1  от Наредба №41 /04.08.2008г. на МТ и на основание чл.93, ал.1, т.1, от Закона за автомобилните превози на  А.Р.М. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: