Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                 № 249                                                   30.07.2015 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на единадесети  юни                                               две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело № 288                                                        по описа за  2015 г.

                              

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

            Постъпила е жалба от “Дружба” АД  - гр.Разград против наказателно постановление № 17-0000192 от 27.04.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 53, ал.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи на обжалващото дружество  на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание  имуществена санкция в размер на 1 500 лв. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за отмяната му.  

            В съдебното заседание жалбата се поддържа от повереника на жалбоподателя.

            Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.  

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 20.02.2015г. служители на Д “ИТ” Разград извършили проверка в заводска подстанция 20 kV на “Дружба” АД в гр. Разград във връзка с настъпила на 20.02.2015г.  злополука по време на работа с Красимир Станчев Ботев, работещ на длъжност “електромонтьор подстанции” в “Дружба” АД. При проверката е установено, че работодателят не е определил с писмена заповед лицата, които могат да издават нареждане при работа в заводска подстанция “Дружба”. С писмо с вх. №52/18.02.2015г. на “Електроенергиен системен оператор” ЕАД /вх. №91/18.02.2015г. на “Дружба” АД/, работодателят е известен, че на 20.02.2015г от 8,30 ч. до 15,30 ч. ще бъде включена кабелна линия /КЛ/ 20 kV “Дружба 1”, а на 23.02.2015г. от 8,30 ч.  до 15,30 ч. кабелна линия  20 kV “Дружба 2”, което е наложило оперативно превключванена товара от КЛ20 kV “Дружба 1”,  на  КЛ 20 kV “Дружба 2” на 20.02.2015г. При извършване на оперативно превключване по нареждансе на Андон Гагов – главен енергетик на “Дружба” АД, К. Б. получил изгаряне на лявата ръка в областта от дланта до лакътя от електрически ток, вследствие възникнала електрическа дъга. Прието е, че поради това, че не била издадена изрична заповед определяща лицата, които могат да издават нареждане при работа в станцията, е нарушен чл. 53, ал.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи.

                По делото е разпитана актосъставителката А. С., която в показанията си потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката на проверяващите не била представена заповед на работодателя, за определяне на лице, което да издава наряд или нареждане. Впоследствие в следващите дни и през следващия месец  били представени документи от работодателя в Д “ИТ” Разград и на 31.03.2015г. – при съставяне на акта била представена и заповед от 01.11.2011г. определяща лицето А. Г. да издава наряд. Понеже  нямало изрична заповед, определяща лице което да издава нареждане е прието, че е нарушен чл.53 от посочения правилник. Разпитан е и служителят в “Дружба” АД А. Г., който сочи, че като главен енергетик по силата на посочената заповед от 01.11.2011г.  осъществявал функциите по издаване на наряд. Сочи, че с оглед длъжността си – главен енергетик -  ръководел работата и с устни нареждания. По делото е приложено и копие от Заповед №376/01.11.2011г. /л.26 от делото/, издадена от Изпълнителен Директор на “Дружба” АД, по силата на която А. Г. е оправомощен да издава наряд за работа с електрообзавеждането с напрежение до и над 1000V. Впоследствие, вече след проверката, е издадена нова запозвед от 07.04.2015г., с която  А. Г. е определен да издава наряд или нареждане /копие на л.46 от делото/. Тези обстоятелства не са спорни, поради което съдът намира, че обстоятелствата по акта и НП са доказани.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на  съдебен контрол жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна,  по следните съображения:

         Макар и отразените в акта  и НП обстоятелства да се доказват, то съдът намира, че при ангажиране на отговорността на жалбоподателя е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че в случая е нарушен чл. 53, ал.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи. По силата на същия текст “Лицата, които могат да издават наряд или нареждане, се определят със заповед на работодателя. Работодателят утвърждава и списък на лицата, които могат да изпълняват задълженията на отговорен ръководител и на наблюдаващ.”. С оглед съдържанието на текста следва да се приеме, че изискването за определяне на лица издаващи наряд или нареждане не е кумулативно, а алтернативно. Или казано по-точно при наличието на определено лице което да издава наряд, не е задължително да се определи изрично и лице издаващо нареждания. Вярно е, че по смисъла на чл.44 и чл.45 от Правилника нареждането от една страна и издаването на наряд от друга страна  са специфични функции.  Издаването на наряд обаче е функция с по-широк обхват, свързана с даване на указания за по-продължителен период и с по-трайно значение. Самото естество на тази функция не изключва, а всъщност предполага  правомощието на лицето издаващо наряд да дава и конкретни нареждания. Затова и според съда, когато с конкретна заповед е определено лице, което да издава наряд, то не е безусловно задължително и изричното определяне на лице, което да издава нареждане. Затова и чл.53 от Правилника определя тези функции като алтернативни, за разлика от функциите на отговорен ръководител и наблюдаващ, регламентирани  във второто изречение на разпоредбата. Това различие в  начина на регламентиране отразява  различното нормативно решение в тези случаи. Затова и остава крайният извод, че при наличието на определено лице, издаващо наряди, не е безусловно необходимо и изричното определяне на лице, издаващо нареждания /алтернативността следва и от разпоредбата на чл.43, ал.1, т.2 от Правилника/. В случая работодателят “Дружба” АД със заповед от 01.11.2011г. е определил лице издаващо наряд. Тази заповед явно е била действаща, към момента на проверката – няма данни от които да се направи обратен извод. При това съдът намира, че работодателят не е извършил вмененото му нарушение – след като е определил със заповед лице издаващо наряд, той е изпълнил задълженията си по чл.53, ал.1, изр.1  от Правилника и не е било наложително изрично да определя лице издаващо нареждане. Затова и отговорността му е неправилно ангажирана. Поради изложеното Наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

               Воден от изложеното, съдът

                                         

 

                                                Р     Е     Ш     И :

             

                ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-0000192 от 27.04.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 53, ал.1 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи на “Дужба” АД –гр. Разград на основание чл. 413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание  имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

                Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: