Р Е Ш Е Н И Е

№ 268, 21.07.2015г., град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На осемнадесети Юни две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.БОРИСОВ

Секретар Ж.Р.

Прокурор…………..,

Като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 320 по описа за 2015г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.Р.М. ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 37-0000107/22.04.2015г. на Директор на РД „АА” – Разград, с което за нарушения на чл.8,ал.1 от Наредба №36/ 15.05.2006г. на МТ и на чл. 89, т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ са му наложени административни наказания, съответно «глоба» в размер на 500,00лв. на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП и «глоба» в размер на 200,00лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, в която навежда доводи за нарушение на материалния и процесуален закон при издавенето му и моли за неговата отмяна.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него упълномощен повереник, който поддържа жалбата.

Административнонаказващия орган, редовно призован, не изпраща представител.

РП- Разград- уведомени не изпращат представител.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхна съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.03.2015г. около 12,00ч. в област Разград на път І-2 в близост до бензиностанция „ Петрол „, на изхода на града по път гр. Разград – гр. Варна, посока към гр. Варна, контролни органи на РД „АА” – Разград, след извършена проверка на т.а. „Мерцедес 1114” с рег. №**** от категория „N2”, извършващ обществен превоз на товари между два пункта на територията на Р България с лиценз № 10129, валиден до 22.10.2024г., с маршрут на движение от „ Пилко „ – Разград до „ Камчия „ АД, установили, че водачът М. извършва обществен превоз на товари без Удостоверение за психологическа годност, извършва превоз на товари с пътен лист от 03.03.2015г., който е без попълнени реквизити по образец.

За констатираните нарушения П. П. съставил на жалбоподателя АУАН № 201667 квалифицирал нарушенията като такива по чл.8,ал.1 от Наредба №36/ 15.05.2006г. на МТ и по чл. 89, т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на св. Г. Г.. Жалбоподателят запознат със съдържанието на АУАН и връчен срещу подпис като в графа възражения, нарушителят вписал „ ...нямам възражения...”.

Въз основа на АУАН, на 22.04.2015г. е издадено и процесното НП, в което административно наказаващия орган по аналогичен с АУАН начин описал нарушенията, като също ги квалифицирал по чл.8,ал.1 от Наредба №36/ 15.05.2006г. на МТ и по чл. 89, т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, наложил административни наказания, съответно «глоба» в размер на 500,00лв. на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП и «глоба» в размер на 200,00лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП. НП връчено на жалоподателя на 08.05.2015г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 12.05.2015г.

Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото доказателства, АУАН № 201667/03.03.2015г. и безпротиворечивите и незаинтересовани показания на свидетеля Г. Г..

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм.акт.

По същество е неоснователна:

В конкретния казус е безспорно установено, че към момента на проверката 03.03.2015г., жалбоподателят е извършвал обществен превоз на на товари без Удостоверение за психологическа годност, нещо повече този факт не се оспорва и от самия жалбоподател. Доказателство за това е и приложената справка от автомобилната администрация, на водача не е издавано такова удостоверение преди 09.03.2015г. Съгласно визираната като нарушена материалноправна разпоредба на чл. 8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ – „... при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари..., лицата представят удостоверение за психологическа годност...”. При безспорно установените по делото данни, че към момента на проверката наказаното лице не е имало валидно удостоверение за психологическа годност, то санкционираното нарушение се явява установено по несъмнен начин от обективна и субективна страна. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП.

Съгласно чл. 89,т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, водачът по време на работа, задължително представя при поискване от страна на контролните органи, упоменатите в цитираната разпоредба документи, измежду които са и пътен лист, попъллнен по образец / приложение 11/. Безспорно е, че към момента на проверката извършена от контролните органи, жалбоподателят изпълнявал служебните си задължения, като шофьор към фирма "Пилко" - Разград. От това му качество произтича и задължението, по време на работа да носи в себе си и да може да представи при поискване необходимите документи, свързани именно с изпълнението на служебните му задължения.Видно от приложеното копие на Пътен лист /без номер/ от 03.03.2015г. се установява, че същият не е попълнен съгласно изискванията на Приложение 11 от Наредбата. По този начин жалбородателят е осъществил и това нарушение от обективна и субективна страна.

От процесуална гледна точка НП, както и АУАН са съставени в предвидените за това срокове, и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираните административни нарушения са правилно квалифицирани и индивидуализирани като надлежно е оформен самия акт с посочване на дата и място на извършване, съдържа кратко описание на нарушенията от фактическа страна, посочени са кои норми са нарушени с деянията, въз основа на които следва да се подведе нарушителя под наказателна отговорност. С оглед на това, съдът намира, че с обжалваното НП вярно, ясно и точно са посочени предпоставките и основанията, които определят и конкретизират административнити нарушения вменени във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание то отговаря на изискванията на чл.57,ал.1 от ЗАНН от формална страна.

С оглед изложеното, абсолютно неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя, обективирани в жалбата, за неправилно приложение на материалния закон при квалифицирането на административните нарушениа и допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на процесното НП.

Размерът на административните наказания е законово регламентиран и в случая адм. наказващия орган действа в условията на обвързана компетентност.

Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за маловажност на случая, доколкото за първото нарушение се касае до сигурността на обществения транспорт, а с второто нарушение съществено се засяга истинността и точността на документооборота свързан с обществения транспорт.

Мотивиран от горното съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 37-0000107/22.04.2015г. на Директор на РД „АА” – Разград, с което за нарушения на чл.8,ал.1 от Наредба №36/ 15.05.2006г. на МТ и на чл. 89, т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ на А.Р.М. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания, съответно «глоба» в размер на 500,00лв. на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП и «глоба» в размер на 200,00лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, като правилно и законосъобразно.  

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: