МОТИВИ към присъда № 300/ 06.07.2015 г. постановена по НЧХД № 706/2014 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от Р.А.П. на Д.С.М. е повдигнато обвинение, за това, че на 06.03.2014 г. в гр. Разград, е причинила на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на тъжителя – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

В производството по делото е приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителката граждански иск срещу подсъдимата, с който се претендира осъждането на последната да заплати сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата на деликта до окончателното й изплащане.

Тъжителят изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и моли съда да признае подсъдимата за виновна в осъществяване на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, като й наложи наказание в рамките на законоустановеното.

Подсъдимата не се явява и не дава обяснения по така повдигнатото й обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата и тъжителката имат съседни обекти на централен кооперативен пазар в гр. Разград, в които работят. Отношенията между двете не били добри, той като продавали идентични стоки и се конкурирали при ценообразуването. На инкриминираната в обвинението дата, около 17,30 ч. тъжителката преминала край сергията на подсъдимата. В този момент, последната се обърнала към нея с обидни реплики. Това накарало П. да спре, а от своя страна М. се приближила към нея, държейки в ръка дървено столче. Стигайки до тъжителката, която от своя страна също започнала да я обижда, подсъдимата я блъснала с ръка в гърдите, а от своя страна първата я ритнала с крак. Разправията между двете продължила и докато М. вървяла обратно към работното си място, тя била последвана от тъжителката. П. се вкопчила в нея с две ръце и и двете започнали да се блъскат взаимно, като в един момент М. замахнала с носеното от нея в дясната й ръка столче, за да се освободи от хватката на тъжителката и я ударила в лявата част на главата. Това обаче не довело до желания от нея ефект. Без да я пусне, блъскайки я, П. я изтикала обратно до сергията й. Тъй като М. от своя страна се дърпала, вкопчени една в друга, двете жени паднали въху масата, на която били изложени стоките на подсъдимата, а от масата и на земята. При падането тъжителката наранила главата си, като от раната потекла кръв. Малко след инцидента, когато П. вече била станала на место пристигнал и екип на Спешна помощ и полицейски служители, един от които св. Д.. В негово присъствие съпруга на подсъдимата отправил заплахи за физическа саморазправа срещу фактическия съжителник на тъжителката. Действията на подсъдимата и тъжителката, били наблюдавани от св. М., която се опитала да ги разтърве преди да пазнат върху сергията, но не могла.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите Д. и М., както и съдържанието на представения по делото видеозапис от охранителна камера на общински пазари Разград, което веществено доказателство е предявено на страните по предвидения от НПК ред и чието съдържание, видно от заключението на назначената по делото експертиза, не е манипулирано. По отношение показанията на свидетелките Й. и С.. Твърдяното от двете не съответства на съдържанието на записа. Ето защо, съдът намира, че сочените гласни доказателства не следва да бъдат кредитирани, като дадени от небезпристрастни към изхода на делото свидетели /и двете са близки познати на тъжителката/. Според първата от свидетелките М. била ударила шамар на тъжителката – нещо което не се е случвало, видно от записа на охранителната камера, след което тъжителката се върнала и взела столчето, с което я ударила в главата – нещо което също не се е случвало, тъй като М. е носила стола в себе си още в началото. В резултат от удара със стола, според тази свидетелка потекла и кръв от главата на П.. Последното обстоятелство обаче, се опровергава от показанията на св. М., които пресъздават с почти пълна идентичност съдържанието на записа и които според настоящия съдебен състав единствено могат да бъдат кредитирани от показанията на очевидците на инцидента, като дадени от незаинтересован и безпристрастен свидетел. Опровергават се от сочените доказателства /записа и казаното от М./, показанията и на св. С., според която П. не направила нищо след като била ударена от М. с ръка, а само стояла на място. Напротив, тъжителката е замахнала с крак към тялото на подсъдимата, след което започнала да я блъска с ръце. Не съответства на тези доказателствени източници и твърдяното от свидетелката, че в резултат от удара, нанесен със стол който М. допълнително взела от земята, тъжителката паднала на сергията, а от там и на земята. Съдържанието на вещественото доказателство опровергава и това твърдение и видно от записа, П. е продължила да блъска подсъдимата към сергията, след като е ударена и този удар не е предизвикал падането й. Ето защо, сочените свидетелски показания следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Що се отнася до показанията на св. К., същите са относими към състоянието на тъжителката след датата на инцидента и касаят недоброто й физическо и психическо състояние в резултат на случилото се. При това положение, подлежащите на установяване факти, пряко относими към съставомерността на деянието, се установяват от съдържанието на видеозаписа, показанията на М. и Д., съпоставени със заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза. Според последното на П. са причинени: рана в лява челна област, зад челната линия на окосмяване, която е била хирургично обработена /наложени два конеца/, с обилно зацапване със засъхнала кръвениста течност по съседство; цепковидна рана на левия устен ъгъл; рана с неправилно разкъсани ръбове върху гърба на дланта на лява ръка; кръвонасядания в дясна теменна област, лицето, гърба и горните крайници; ограничен обем на движение в дланно – пръстовите стави на дясна и лява ръка, най-изразено за средния пръст на последната; охлузвания по лицето и безименния пръст на лява ръка; драскотини по гърба на дясна длан; мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнателно състояние, които увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Вещото лице сочи още, че уврежданията могт да бъдат причинени, както от удари с/върху твърд, тъп или тъпоръбест предмет, така и от падането на терена. Така посоченото заключение, съпоставено с показанията на св. М. налага извода, че причинените на тъжителката увреждания са резултат от падането й на сергията със стока и от там на земята. Действително част от тях са локализирани както в дясна, така и в лявата област на главата на пострадалата. Единственото от уврежданията, което би могло да предизвика кръвотечение е раната в лява челна област, зад челната линия на окосмяване, която е била хирургично обработена. М. обаче сочи, че кръв по главата на П. е имала не когато двете с тъжителката са били прави и взаимно са се бутали и в който момент е нанесен и удара със столчето, а едва след падането им на земята. Ето защо, както това увреждане, така и останалите не могат да бъдат отнесени, като резултат от действията на подсъдимата. След като заключението по назначената медицинска експертиза не изключва последно сочения механизъм и при липса на доказателства, които категорично да налагат извода, че именно действията на М. са довели до причиняването на установените рани, охлузвания, кръвонасядания, то следва да се приеме, че те са пряка и непосредствена последица от сблъсъка на тялото на тъжителката с масата на стока и падането й от там на земята.

Подсъдимата е неосъждана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Недоказано в производството остана подсъдимата да е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за което й е повдигнато настоящото обвинение. Не бе установен по несъмнен и безспорен начин, механизъм на причиняване на увреждането на тъжителката, навеждащ на извод за съставомерност на престъплението. Безспорно установено е обстоятелството, че на пострадалата са причинени телесни увреждания, които по своята медико-биологична същност обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота й. Въз основа на установеното от фактическа страна обаче, тези увреждания могат да бъдат отнесени единствено като причинени от падането на пострадалата на сергията и от там на земята. Това падане обаче, не може да се приеме, че е причинено от действия на подсъдимата. При установеното взаимно блъскане на двете и опитите на М. да се отскубне от хватката на тъжителката, не може да се заключи, че изгубването на равновесие и последвалия удар върху твърдите и тъпоръбести предмети/каквито са и сергията с промишлени стоки и земната повърхност под нея/ е резултат от активни действия на подсъдимата целящи или допускащи настъпването на съставомерния резултат. Отделен от изложеното остава въпросът, че за да е съставомерно деянието по чл. 130 ал.1 от НК, то следва същото да е извършено от субективна страна умишлено – при пряк или евентуален умисъл. Непредпазливите деяния – тези при които деецът не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на обественоопасните последици от тях, причиняващи увреждане от посочения вид са несъставомерни. Не недоказаността на обвинението от субективна страна обаче е основание за признаване на подсъдимата за невновна и оправдаването й по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а липсата на доказателства за обективни признаци на престъплението, както бе посочено и по –горе. В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се опровергава съставомерността на поведението на подсъдимата, доколкото причинените на тъжителката увреждания не се доказва да са резултат от действия на М. – нито от блъскането й с ръце, след което П. остава права, нито от нанесения й удар със столче, след който тъжителката продължава още по - ужесточено да блъска М., а от падането на двете жени. И след като липсват доказателства това падане да е резултат от активни действия на подсъдимата, които да са осъществени след последно посочения удар, то обвинението остава недоказано по несъмнен и безспорен начин, което предпоставя и постановяването на оправдателна присъда.

По отношение на предявения граждански иск. За да бъде уважен същия в настоящото производство следваше да бъдат установени всички елементи на института на непозволеното увреждане – вредата, противоправното виновно поведение и причинно следствената връзка между тях. Безспорно в случая установен е съставомерния резултат – наличието на телесно увреждане на тъжителката. Че то е причинено от противоправни действия на подсъдимата обаче, както бе посочено и по – горе, в производството не бе доказано. Липсват основания да се заключи, че падането на П. е било предизвикано от бутане, дърпане или удар по главата. И доколкото съставомерните вредни последици, са резултат от действията на самата пострадала, липсват и основания за ангажиране на делитната отговорност на подсъдимата. При това положение, предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Щ се отнася до претенцията на тъжителя за признаване на подсъдимата за виновна в престъпление по чл. 146 от НК, съдът намира, че не дължи подобно произнасяне. Производството по делото е второ поредно такова, след въззивна проверка на постановената при първоначалното първоинстанционна присъда. С посочения съдебен акт, съдът се е произнесъл единствено по обвинението за престъпление по чл.130 от НК. Контролната инстанция не сочи в мотивите си наличие на порок в съдържанието му, изразяващ се в неформиране на съдебна воля по повдигнато друго обвинение, поради което настоящия съдебен състав намира, че не само не дължи, но не е и в състояние да се произнесе по такова.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: