Мотиви по Наказателно дело 42/2015г.

МОТИВИ към Присъда № 315/14.07.2015г.

по НОХД № 42/2015г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу И.С.И. ЕГН **********, за това, че на 05.07.2014 год. в гр.Разград сам и в съучастие, като съизвършител със С.И.Д. *** и И.Р.Н. *** е причинил телесни повреди на повече от едно лице, както следва

- сам е причинил средна телесна повреда на Р.В.В. ***, изразяваща се в кръвонасядания по главата, под тилната линия на окосмяване, десния голям задничен мускул и двете коленни области, както и клинични данни за сътресение на мозъка, което е протекло с пълно откъсване от обкръжаващата среда /травматична кома /, които увреждания са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалата,

- в съучастие като съизвършител със С.И.Д. и И.Р.Н.,*** е причинил средна телесна повреда на Д. ***, изразяваща се в кръвонасядания, разкъсно-контузни ранички и охлузвания по главата, тялото и крайниците, както и клинични данни за сътресение на мозъка, което е протекло с пълно откъсване от обкръжаващата среда /травматична кома/, които увреждания са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия и лека телесна повреда на М.Г.Р. ***, изразяваща се в разпръснати насинявания и драскотини на кожата към основата на носа, дясната половина на шията, горната трета на лявата мишница, двете предмишници, предната страна на двете подбедрици и дясното коляно, хематом в областта на десния глезен и гърба на дясното ходило, с леко ограничено и болезнено движение на крайника в глезенната става, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1,т.4, пр.3 и т.12 във вр. с чл.129, ал.1 във вр. чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК,

За това,че на 05.07.2014 год. в гр. Разград се заканил с убийство спрямо Р.В.В. *** с думите „Ще те убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК .

- на 05.07.2014 год. в гр.Разград се заканил с убийство спрямо Д. *** с думите „Ще те убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК

- на 05.07.2014 год. в гр.Разград се заканил с убийство спрямо М.Г.Р. *** с думите „Ще те убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК

Срещу С.И.Д. ЕГН **********, за това, че :

На 05.07.2014 год. в гр.Разград сам и в съучастие, като съизвършител със И.С. *** и И.Р.Н. *** е причинил телесни повреди на повече от едно лице ,както следва :

-сам е причинил лека телесна повреда на Р.Г.Р. ***, изразяваща се в контузия на долната уста в лявата й половина и избит втори долен зъб в ляво, с бледочервеникаво кръвонасядане на лигавицата на устната в същата област и на венеца на мястото на липсващият зъб, които са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалата;

-в съучастие, като съизвършител с И.С.И. и И.Р.Н.,*** е причинил средна телесна повреда на Д. ***, изразяваща се в кръвонасядания, разкъсно-контузни ранички и охлузвания по главата, тялото и крайниците, както и клинични данни за сътресение на мозъка, което е протекло с пълно откъсване от обкръжаващата среда /травматична кома/, които увреждания са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия и лека телесна повреда на М.Г.Р. ***, изразяваща се в разпръснати насинявания и драскотини на кожата към основата на носа, дясната половина на шията, горната трета на лявата мишница, двете предмишници, предната страна на двете подбедрици и дясното коляно, хематом в областта на десния глезен и гърба на дясното ходило, с леко ограничено и болезнено движение на крайника в глезенната става, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1,т.4, пр.3 и т.12 във вр.с чл.129,ал.1 във вр с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК

- на 05.07.2014 год. в гр. Разград се заканил с убийство спрямо Р.В.В. *** с думите „Ще те убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Срещу И.Р.Н. ЕГН **********, за това, че :

На 05.07.2014 год. в гр.Разград в съучастие, като съизвършител със И.С. *** и С.И.Д. *** е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно средна телесна повреда на Д. ***, изразяваща се в кръвонасядания, разкъсно-контузни ранички и охлузвания по главата, тялото и крайниците, както и клинични данни за сътресение на мозъка, което е протекло с пълно откъсване от обкръжаващата среда /травматична кома/, които увреждания са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия и лека телесна повреда на М.Г.Р. ***, изразяваща се в разпръснати насинявания и драскотини на кожата към основата на носа, дясната половина на шията, горната трета на лявата мишница, двете предмишници, предната страна на двете подбедрици и дясното коляно, хематом в областта на десния глезен и гърба на дясното ходило, с леко ограничено и болезнено движение на крайника в глезенната става, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1,т.4, пр.3 и т.12 във вр. с чл.129,ал.1 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като с оглед приетото заключение на вещите лица по назначената и извършена в хода на съдебното следствие КСМПЕ, пледира да бъдат признати за виновни, че са причинили леки телесни повреди по отношение на пострадалите Р.В. и Д.С., счита, че е доказано по безспорен начин и предлага на съда на подсъдимия И. И.да бъде наложено наказание 3 години лишаване от свобода за първото деяние и по 2 години лишаване от свобода за всяко от следващите три деяния. На основание чл.23 от НК, съдът да определи едно общо наказание в размер на 3 години, относно изтърпяване на наказанието – предоставя на съда. По отношение на подс. Ст. Д. предлага на съда да наложи за първото деяние 1 година лишаване от свобода, за второто деяние също една година лишаване от свобода и на основание чл.23 от НК да определи едно общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, относно изтърпяване на наказанието – предоставя на съда. По отношение на подс. И. Н., прокурорът счита, че са налице предпоставкике на чл.78а от НК и предлага съда да го освободи от наказателна отговорност за извършеното деяние и му наложи „ глоба „ в размер на 1500лв.

Частният обвинител Р. Р., счита обвинението за доказано, поддържа прокурора относно наказанията на подсъдимите.

Частният обвинител Р. В. счита обвинението за категорично и безспорно доказано, моли съда да признае подсъдимите за виновни, поддържа прокурора относно предложените наказания.

Частният тъжител Д. С. поддържа предложението на прокурора.

Частният тъжител М. Р. поддържа предложението на прокурора, иска от съда справедлива присъда.

Защитата на подсъдимите, намира обвинението за доказано от фактическа страна. Пледира по отношение на подс. И. И., че е извършил първото деяние в условията на „неизбежна отбрана”, а деянията по чл.144, ал.3 от НК, счита за несъставомерни, моли съда този подсъдим да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. По отношение на подс. Ст. Д. и подс. И. Н., счита обвинението за недоказано и моли за тяхното оправдаване.

Подс. И. И. моли съда да го признае за невинен по повдигнатото обвинение и да го оправдае.

Подс. Ст. Д. се счита за невинен и моли съда да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

Подс. И. Н. отрича да е извършил каквото и да е престъпление, счита се за невинен, моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И.С.И. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият С.И.Д. е роден на *** г. в гр.Русе, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият И.Р.Н. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото следната фактическа обстановка: подс. И. И. и св. Р. В. живеят и обитават един вход в жилищен блок на ул.”Св.Климент”, на различни етажи. Св. В. живеела в един апартамент заедно с детето си и с майка си св. М. Р. . Около година преди процесния случай подс. И. И. и св. Р. В. имали интимна връзка. Постепенно отношенията им се влошили, тъй като подсъдимият започнал да упражнява физическо насилие срещу свидетелката и често проявявал агресия. По тази причина тя прекъснала връзката си с него. Последствие подс. И. И. продължил да тормози свидетелката.Тя неднократно сезирала полицията. По един от случаите е било водено и наказателно производство срещу него – а.н.д. № 472/2014г. по описа на РС - Разград. След раздялата си с подс. И. И., св. Р. В. започнала връзка със св. Д. С., с когото живеела и към момента на инцидента.

На 05.07.2014г. около 20,30ч., св. В., заедно с детето си и със св. С. се прибирали към апартамента на последната. Тримата вървели по ул.”Св.Климент”. Пътя им минавал покрай гаража на подсъдимия. По същото подс. И. И. време бил там, заедно със св. С. Б.. Той ги видял, ядосал се и започнал да вика след тях и да ги псува. Те продължили, като първоначално св. В. от мобилния си телефон се обадила на тел. 112, за да се оплаче от действията на подс. И. И., а малко по – късно, същото сторил и св. Д С..

Към 23,00 ч. на св. М. Р. се прибирала към дома си. На паркинга пред входа на блока тя срещнала подс. И., който бил във видимо пияно състояние, лъхал силно на олкохол. Щом видял свидетелката, подсъдимият започнал да сипе закани за убийството срещу нея, дъщеря й, внучето й и св. Д. С. с думите „...ще започна да ви избивам...на Митко ще му отрежат първо пръстите на ръцете и ще го бият бавно и мъчително...ще убият и Р. ...ще убия и сина й Д....”, след което по стълбите се качил в апартамента си. Св. М. Р. изпаднала в силана паника и се свлякла на земята. Успяла да набере по мобилния си телефон св. Р. В.. През това време подс. И. И. се показал на терасата на апартамента си. Започнал да вика, че се обажда на тел.112 и действително той набрал номера и се свързал с диспечерката. Свидетелка м. Р. го чула да казва, че го заплашват с убийство. По същото време св.Р. В. и св. Д. С. също се показали на тяхната тераса. Св.Р. звъннала по телефона на дъщеря си и й казала, да се обади в полицията. Междувременно св.С. излязъл от апартамента и тръгнал към св.Р.. В същото време след като го видял от терасата си подс. И. И., започнал да крещи, че ще го убие и слязъл бързо долу. В момента в който св. Д. С. се приближил до св. М. Р., подс. И., излязъл от входа и се спуснал върху него в гръб с юмруци. Св. М. Р. се опитвала да застане между двамата с цел да предмази св. Д. С. от ударите на подсъдимия. Веднага след подс. И. И. от входа на блока излязъл и подс. Ст. Д. /негов баща/. В това време подс. И. И. нанасял удари с юмруци по главата на св. Д. С., а към него се присъединил и подс. Ст. Д., който нанасял удари и по св. М. Р.. Подс. И. И. насял удари и крещял на св. Д. С., че ще го убие. През цялото време двамата свидетели били паднали на земята, където ударите продължили. Подсъдимите удряли св. Д. С. с ръце и го ритали по главата и тялото. В един момент св. Д. С. загубил съзнание за кратко. Св.Р. В., която вече била звъннала в полицията, както и на брат си св.Н. В., също излязла от входа. Св. Р. Р., която живеела в същия блок била излязла, да изхвърли боклука. Тя се приближила към мястото на инцидента заедно с дъщеря си св.Г. Д. и видяла, че двамата подсъдими, които познавала, нанасят удари върху падналите на земята свидетели. Започнала да вика да спрат и да се махат. След това се навела към св.М. Р. и се опитала, да я хване за ръката, за да я издърпа. Тогава подс. Ст. Д. се обърнал и й нанесъл силен удар с юмрук в лицето, при който й се счупил един зъб. Когато св. Р. В. се приближила и започнала да крещи към подсъдимите да спрат, подс. И. И., тръгнал към нея, изкрещял й „Ще те убия курва такава”. Подобна заплаха към нея отправил и подс. Ст. Д.. Подс. И. И. се засилил съм св. Р. В., хванал я за раменете, и й нанесъл силен удар с глава в лицето, последната паднала назад и си ударила тила в стената на сградата зад нея, при което подс. И. И. хванал главата й с ръце и започнал да я удря в стената, следствие, на което свидетелката, загубила съзнание за кратък период от време. Св. Д. С. видял от земята, че подс. И. И. бие св. Р. В., изправил се и тръгнал към тях, за да й помогне. Когато стигнал до тях, подсъдимият се обърнал и отново го ударил с юмрук в главата. На мястото на инцидента стояла била слязла и св. В. Д. – майка на подс. И. И. и съпруга на подс. Ст. Д.. На място с бил слязъл малко по – късно и обв. И. Н.. Междувременно там пристигнал и св. Н. В. – брат на св. Р. В. с автомобила си. Навлизайки на паркинга той с страничното огледало на автомобила си бутнал подс. И. И. и майка му св. В. Д.. Двамата паднали на земята. Свидетелят излязъл от автомобила, подс. И. И. се спуснал към него, но св. Н. В. успял да го избегне и отишъл при майка си – св. М. Р.. По време на инцидента, св.Н. И., привлечена от крясъците на паркинга, видяла от терасата си момента, в който св. Д. С. лежал на земята, а до него св. М. Р., която викала „... убиха го ...” или „...умря...”, което я накарало да позвъни на спешен теллефон 112. Пред блока привлечен от скандала слязъл и св. Б. И. Не след дълго пристигнали полицейските служители - св.Ф.Ф., Д.А. и К.К.. В този момент подсъдимите, св. В. Д. и обв. И. Н. били от едната страна на паркинга, а от другата свидетелите.

От заключението на вещите лица по назначените и извършени на ДП съдебно-медицински екпертизи, изслушано и прието в съдебно засадение се установява:

В резултат на описания инцидент на 05.07.2014 г. пострадалата Р.Г.Р. е получила : Контузия на долната устна в лявата й половина и избит втори долен зъб в ляво, с бледочервенкаво кръвонасядане на лигавицата на устната в същата област и на венеца на мястото на липсващия зъб. Напреднала пародонтоза на централните зъби на долната челюст. Описаните увреждания са резултат от нанесен удар с или върху твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по начин както съобщава пострадалата – при удар с ръка по устата. Същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата. Характерът на увреждането и състоянието на зъбите на долната челюст не обуславя трайно затруднение на дъвкателната функция на пострадалата.

В резултат на описания инцидент на 05.07.2014 г. св. В.Н.Д. е получила: кръвонасядане на кожата в долната част на десния лакет, с разпръснати малки повърхностни драскотини на кожата в областта на насиняването. Оток на меките тъкани в същата област и болезнено движение на ръката в лакетната става. Описаните увреждания са резултат от действието на удар с или върху тъпоръбест предмет с неравна повърхност и могат да бъдат получени при падане на земята както съобщава пострадалата. Същите са причинили на пострадалата болка и страдание и отзвучат за период около 7 – 10 дни.

В резултат на описания инцидент на 05.07.2014 г. пострадалата М.Г.Р. е получила: Разпръснати насинявания и драскотини на кожата към основата на носа, дясната половина на шията, горната трета на лявата мишница, двете предмишници, предната страна на двете подбедрици и дясното коляно. Хематом в областта на десния глезен и гърба на дясното ходило, с леко ограничено и болезнено движение на крайника в глезенната става. Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети за описаните насинявания на кожата и от тангенциалното действие на тъпоръбести предмети за описаните драскотини на кожата и могат да бъдат получени по време и начин както съобщава пострадалата. Същите да довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата.

От заключенията на вещите лица по назначената в ДП СМИ и в хода на съдебното следствие КСМПЕ, изслушани и приети в съдебно заседание, се установява че: От данните по делого, проучената в МБАЛ-Разград медицинска документация по отношение на Д.Д.С. са му причинени: кръвонасядания по лигавицата на горна устна централно и в дясно, по дясна ушна мида в областта на гръдноключично сисовидните мускули, по лявата половина на гръдния кош – 4 на брой, по кожата на корема в ляво, по дясна лопатка в поясната и хълбочна област, в областта на дясна мишница, по гръбната и вътрешностранична повърхност на двете подмишници, по външностранична повърхност на лявото бедро и колената, разкъсно – контузни рани и охлузвания по главата, тялото и крайниците, сътресение на мозъка. Травматичните увреждания са причинени от удари с/върху твърд/и тъп/и и тъпоръбет/и предмет/и и могат да бъдат получени по начин, както сочат данните по досъдебното производство – от юмруци, ритници, драскане с нокти, стискане с пръсти на ръце/вкл. И от притискане на шията/, от защита, както и от съприкосновение на тялото при падане на терена. Характерният вид на кръвонасядането по предна повърхност на лява мишнична област добре отговаря, да е получено от удар или натиск с пръсти на ръка, обловатите кръвонасядания двустранно в шийната област – от стискане, а дъговидния край на успоредни рамена/рамо в лява челна област, задна повърхност на дясна мишница и по ляво бедро – отпечатък от контур на подметка. Локализацията и морфологията на траматичните увреждания показват, че ударите са многобройни, разположени в различни анатомични области и плоскости на тялото, някои от тях – нанесени със значителна сила и вероятно със замах. Общият оздравителен процес за описаните видими травматични увреждания е около 2 седмици, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.

По данните по делото, проучената в МБАЛ-Разград медицинска документация по отношение на Р.В. се установява, че в резултат инцидента от 05.07.2014 г. са й причинени: сътресение на мозъка; кръвонасядане и оток в теменната област на главата в дясно; кръвонасядане на тила – главата и шията; кръвонасядане по челото в дясно и ляво и по гърба на носа; кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна срещу централните резци; хематом на седалището в дясно и кръвонасядания по кожата над капачките на двете колена. Травматичните увреждания са причинени от удари с/върху твърд/и тъп/и предмет/и и могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава пострадалата – удар с главата на нападателя й в областта на челото, падне по гръб на терена /асфалт, удари по главата. Общ оздравителен процес за описаните видими травматични увреждания е около 2 седмици. Тези увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата.

В резултат на описания инцидент на 05.07.2014 г. И.С.И. е получил: разпръснати охлузвания и насинявания на кожата, с различни размери и форма в областта на носа, горния клепач на дясното око към вътрешния му ъгъл, лактите на двете ръце, горната повърхност на лявата длан, лявото коляно, предната повърхност на лявата подбедрица в долната и трета. Хематом по външната страна на дясното ходило и разкъсноконтузна рана към основата на пети пръст на същото ходило. Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при удари с ръце и падане на земята както се съобщава в делото. Същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Среден срок за приключване на оздравителния процес около една седмица за охлузванията и малките насинявания и около две седмици за уврежданията в областта на дясното ходило.

Видно от заключението на вещите лица по назначените и извършени в ДП комплексни - съдебнопсихиатрични и психологически експертизи :

Освидетелстваният Д.Д.С. е изпитвал засилен страх малко преди, по време на инцидента и няколко дни след това, за себе си и най-вече за любимата си и детето й, чувствал се е безпомощен и гневен, че ситуациите на насилие се повтарят отново. Страхът представлява чувство на безпокойство изпитвано при наличие на опасност или при мисълта за нея. Това е страх, предизвикан от съществуващи събития /двукратно проявено физическо насилие срещу осв., с травми в областта на главата/, различен от невротичния страх /безпредметен страх с вътрешен дискомфорт/. Този вид страх е реакция на реална заплаха. В зависимост от интензивността и продължителността страхът може да се прояви под формата на афект, емоция или стрес. Срещите с мъжа, упражняващ агресия /вербална чрез подвиквания и обиди и физическа/, предвид близкото местоживеене води до сравнително продължителна негативна емоция и чувство на безпокойство. При по-продължително време, в което се изпитва подобно чувство на безпокойство може да се наруши обичайния ритъм на живот, което да затрудни социалното функциониране на личността.

Психологическото изследване не установява към момента данни за наличие на болезнено преживяване вследствие на изпитания страх и наличие на стрес.

-Предвид данните от проведеното изследване, беседа и наличната информация от делото, не се идентифицира склонност у изследваното лице към лъжа или преиначаване на истината, манипулиране, преиначаване или собствено интерпретиране на действителността.

-Хармоничен тип личност. Средно общителен, активен и уравновесен. Организиран. Умее да поставя пред себе си задачи и да достига до решения. Не е склонен към съперничество. Избягва конфликти. С правилна самооценка и позитивни възгледи за света и хората. Спокоен, цени хумора, с естетичен характер. С много добро социално функциониране и възможности за емпатия.

По отношение на Р.В.В.: Освидетелстваната Р.В.В. не страда от психично заболяване. Въз основа на проведеното психологично изследване и психиатричен преглед се установи, че същата разполага с висок интелектуален потенциал. Налице са добри интелектуално-мнестични възможности, отговарящи на физическата възраст и придобития социален опит. Предвид това освидетелстваната може да възприема правилно фактите от действителността, имащи отношение по делото, и да дава достоверни показания за тях. Резултатите от проведеното изследване не отчитат склонност на изследваното лице към лъжа или преиначаване на истината. Напротив налице е стремеж към доверително-откровено взаимодействие с околните, съчетан с високо ниво на самокритичност. Заплахите, обидите и най-вече физическата агресия към нея и партньора й предизвикват силни негативни емоции и своеобразна застрашаваща сигурността ситуация водеща до психо-емоционален стрес на освидетелстваната. Това е т.нар. емоционалното напрежение. Поради факта, че насилника живее в близост до освидетелстваната всеки път ситуациите на среща с него генерализират стресови състояния и чувства на страх, гняв, вина и безпомощност. Тези състояния са предпоставка за възникване на т.нар. хроничен стрес. Силният страх изпитан при вида на агресията срещу партньора, майка й и ударите в главата, заплахите и обидите, представлява вид реакция /отговор/ на заплахата. Този вид страх е различен от т.нар. невротичен страх свързан с продължително и неяно чувство на безпокойство. Всички негативни чувства и симптоми отшумяват в рамките на няколко дни и седмици и не водят до трайно отражение върху психиката й.

Не се идентифицира склонност у изследваното лице към манипулиране, преиначаване или собствено интерпретиране на действителността.

Интелектуалното развитие е във високо ниво, съответно на възрастта и натрупания житейски опит.

Личностна и характерова ориентация към интровертен тип. Уравновесена и уверена в себе си. Сдържана и чувствителна. С изявен стремеж към самостоятелност. Във взаимоотношенията е точно, с възможност за емпатия. С лек, естетичен и динамичен характер. Идентифицират се депресивни преживявания свързани с дома, жилището, където живее, засилена тревожност, несигурност, страх и бягство във фантазиите. Личността е хармонична, креативна и романтична, с много добро социално функциониране.

По отношение на И.С.И.: Освидетелстваният И.С.И. не страда от психично заболяване, интелектът е в средните регистри на нормата.

-Няма психични, психологични и поведенчески отклонения, които пречат на освидетелствания да разбира и ръководи действията си.

-Поведението на осв. илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията. Не се откриват психични отклонения, които да лишават И.И. от годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случа, касаещи хода на съдебното производство.

-Резултатите от проведеното изследване отчитат нежелание от страна на изследваното лице за разкриване, прикриване на истинската същност и проявена неискреност. Отчита се склонност към прикриване на истината и стремеж към социално желателно поведение, преиначаване на истината.

-Интелектът е в средните регистри на нормата и отговаря на възрастта и придобития социален опит.

-Съдебно психиатричното изследване не установи данни за болестна зависимост към алкохола. Установиха се факти за т.нар „експлозивно-дисфоричен тип на опиване” /при алкохолна консумация еуфорията се съкращава за сметка на психопатоподобно поведение с дисфорични, агресивни и хистерични прояви/. Механизмът на агресивния акт се дължи на освобождаващото въздействие на алкохола върху поведението на осв. С описаните по-горе характеристики на екслозивно – дисфорично поведение. Личностна и характерова ориентация предимно от екстровертен тип. Общителен и незадълбочен. Не притежава умение да изгражда адекватни оценки и самооценки. Не е предразположен към дълбоки емоционални преживявания. Честолюбив, самоуверен и хладнокръвен. С потребност да контролира събитията, обича да напътства и направлява контактите си. Личността е с натрупани комплекси, незряла, слабо емоционална, с много висок самоконтрол и желание, да дирижира събитията. С изразен агресивна готовност и риск от дезадаптивно поведение, вследствие на агресивно отреагиране, предпоставки за попадане в конфликтни ситуации. Идентифицира се нежелание на изследваното лице за разкриване, проявена неискреност, склонност към прикриване на истината и стремеж към социално желателно поведение.

Подс. И. И. е неосъждан.

Подс. Ст. Д. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите : М. Р., Р. В., Д. С., Р. Р., Н. В., Г. Д., Н. И.. Показанията на тези свидетели са логични, последователни и непротиворечиви и в пълнота изясняват описаната фактическа обстановка. Косвено тези показанията се подкрепят и от показанията на свидетелите Ф. Ф., Д. А., Кр. К. и К. К. – полицейскките служители пристигнали на мястото на инцидента. С показанията си тази група свидетели по категоричен и несъмнен начин установяват в генезис поредицата действия на всеки един от двамата подсъдими. Свидетелите Р. В. и Д. С. лично възприемат нанесените от подсъдимите удари, което се покрепя и от показанията на останалите свидетели очевидци и то в детайли. Безспорно установяват и отправените от страна на подсъдимите закани и начина на осъществяване на деянията по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. В подкрепа на този извод на съда са и приетите заключения на вещите лица по назначените и извършени на ДП и в хода на съдебното следствие СМЕ, КСМПЕ, КСППЕ, които допринасят за установяване на телесните увреждания на пострадалите, техния характер и механъзам на причиняване, както и психологичното състояние на пострадалите Д. С. и Р. В. преди, по време и след инцидента. Съдът не приема заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП СМЕ на пострадалите Р. В. и Д. С. в частта, с която се твърди, че двамата са получили травматична кома, като необосновано в тази част и в противоречие със събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания. В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и приложените и приобщени към доказателствения материал по делото официални справки от център за спешни повиквания на тел. 112, от които се установява, както предхождащия сблъсък между св. Р. В., св. Д. С. и подс. И. И., така и последващото развитие на ситуацията с първоначалното обаждане на подс. И. И., което е показателно в случая и последващите обаждания от св. Р. В. и св. Н. И..

Показанията на св. В. Д. съдът не цени. От една страна същите противоречат по същество на останалия доказателствен материал и целят единствено да подпомогнат подсъдимите да избегнат наказателно преследване. Обективно и най – ярко доказателство за това са твърденията й относно осъществения удар от автомобила на св. Н. В. по отношение на подс. И. И., следствие, на който излетял на 5м., а с гумата си минал през крака й. Показанията на свидетелите Б. И. и с. Б. по същество не допринасят за разкриване на обективната истина.

Установената по делото фактическа обстановка се подкрепя и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – справки за съдимост на подсъдимите, харктеристични справки на подсъдимите, декларации от подсъдимите.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият И. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1,т.4, пр.3 и т.12 във вр. с чл.129, ал.1 във вр. чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

От обективна страна – на 05.07.2014 г. в гр. Разград, сам и в съучастие, като съизвършител със С.И.Д. *** е причинил телесни повреди на повече от едно лице, като сам, чрез нанасяне на удари в главата е причинил лека телесна повреда на Р.В.В. ***, изразяваща се в сътресение на мозъка; кръвонасядане и оток в теменната област на главата в дясно; кръвонасядане на тила – главата и шията; кръвонасядане по челото в дясно и ляво и по гърба на носа; кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната устна срещу централните резци; хематом на седалището в дясно и кръвонасядания по кожата над капачките на двете колена, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата; и в съучастие като съизвършител със С.И.Д. *** чрез нанасяне на удари в главата, тялото и крайниците е причинил лека телесна повреда на Д. ***, изразяваща се в кръвонасядания по лигавицата на горна устна централно и в дясно, по дясна ушна мида в областта на гръдноключично сисовидните мускули, по лявата половина на гръдния кош – 4 на брой, по кожата на корема в ляво, по дясна лопатка в поясната и хълбочна област, в областта на дясна мишница, по гръбната и вътрешностранична повърхност на двете подмишници, по външностранична повърхност на лявото бедро и колената, разкъсно – контузни рани и охлузвания по главата, тялото и крайниците, сътресение на мозъка, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия и лека телесна повреда на М.Г.Р. ***, изразяваща се в разпръснати насинявания и драскотини на кожата към основата на носа, дясната половина на шията, горната трета на лявата мишница, двете предмишници, предната страна на двете подбедрици и дясното коляно, хематом в областта на десния глезен и гърба на дясното ходило, с леко ограничено и болезнено движение на крайника в глезенната става, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата, като деянието е извършено по хулигански подбуди, нощно време, на обществено място в присъствие на множество възмутени граждани.

Налице са обективните признаци характеризиращи деянието – повече от две - множество пострадали лица, вида и характера на причинените телесни увреждания, времето, мястото начина на извършване на деянието.

Доколкото съдът не приема заключението на вещото лице по назначената и извършена на ДП СМЕ в часта му относно настъпила травматична кома по време на инцидента по отношение на св. Р. В. и св. Д. С., то подс. И. И. следва да бъде оправдан по този пункт на обвинението.

В хода на съдебното следствие не се събраха достатъчно и категорични доказателства за съпричастност към деянието на подс. И. И. от страна на обв. И. Н., поради което съдът следва да признае подсъдимия за невиновен да е извършил деянието и в съучастие с обв. И. Н..

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на внезапен, пряк умисъл, знаел е, че с действията си засяга телесната неприкосновеност на пострадалите, съзнавал е, че действията му са противоправни е имал намерение и е осъществил засягане на обществените отношения свързани с телесната неприкосновеност, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да причини леки телесни повреди на повече от едно лице, като деянието по своето съдържание е целяло да покаже превъзходството на подсъдимия над останалите членове на обществото и над закона, да демонстрира неговото чувство за безнаказаност и отказа му да се съобразява с нормите за поведение на обществено място. Подсъдимият е действал и със съзнанието за общност на действията му с тези на подс. Ст. Д., с когото заедно са нанасяли удари на Д. С. и М. Р., което обуславя и общност на умисъла в тази част.

Подс. И. И. е осъществил и деянието по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК.

От обективна страна - на 05.07.2014 г. в гр. Разград се заканил с убийство спрямо Р.В.В. *** с думите “Ще те убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.

На 05.07.2014 г. в гр. Разград се заканил с убийство спрямо Д. *** с думите “Ще те убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването

На 05.07.2014 г. в гр. Разград се заканил с убийство спрямо М.Г.Р. *** с думите “Ще те убия” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.

Безспорно с оглед установената фактическа обстановка са налице обективните признаци на осъществените от подсъдимия три деяния по отношения на различни лица. Следва да се отбележи, че съобразно съдебната практика, заканата не е задължително да е възбудила основателен страх у заплашеното лице, но да е от такова естество, че да е възможно да стори това. Самите думи употребени от подсъдимия, придружени с насилствените действия срещу всеки един от тях безспорно се явяват годни, нещо повече с оглед заключенията на вещите лица по КСППЕ са възбудили основателен страх у адресатите си за евентуалното им изпълнение.

От субективна страна – подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че зясага обществени отношения свързани с неприкосновеността на личността, целял е и е предизвикал основателен страх и у трите лица че е възможно да причини убийството им.

Съдът намира, че подс. Ст. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

От обективна страна - на 05.07.2014 г. в гр. Разград сам и в съучастие, като съизвършител с И.С. *** е причинил телесни повреди на повече от едно лице, като: сам чрез нанасяне на удар с ръка в лицето е причинил лека телесна повреда на Р.Г.Р. ***, изразяваща се в контузия на долната устна в лявата й половина и избит втори долен десен зъб в ляво, с бледочервеникаво кръвонасядане на лигавицата на устната в същата област и на венеца на мястото на липсващия зъб, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата и в съучастие, като съизвършител с И.С. *** чрез нанасяне на удари по главата, тялото и крайниците е причинил лека телесна повреда на Д. *** изразяваща се в кръвонасядания по лигавицата на горна устна централно и в дясно, по дясна ушна мида в областта на гръдноключично сисовидните мускули, по лявата половина на гръдния кош – 4 на брой, по кожата на корема в ляво, по дясна лопатка в поясната и хълбочна област, в областта на дясна мишница, по гръбната и вътрешностранична повърхност на двете подмишници, по външностранична повърхност на лявото бедро и колената, разкъсно – контузни рани и охлузвания по главата, тялото и крайниците, сътресение на мозъка, които увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия и лека телесна повреда на М.Г.Р. ***, изразяваща се в разпръснати насинявания и драскотини на кожата към основата на носа, дясната половина на шията, горната трета на лявата мишница, двете предмишници, предната страна на двете подбедрици и дясното коляно, хематом в областта на десния глезен и гърба на дясното ходило, с леко ограничено и болезнено движение на крайника в глезенната става, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Доколкото съдът не приема заключението на вещото лице по назначената и извършена на ДП СМЕ в часта му относно настъпила травматична кома по време на инцидента по отношение на св. Д. С., то подс. Ст. Д. следва да бъде оправдан по този пункт на обвинението.

В хода на съдебното следствие не се събраха достатъчно и категорични доказателства за съпричастност към деянието на подс. Ст. Д. от страна на обв. И. Н., поради което съдът следва да признае подсъдимия за невиновен да е извършил деянието и в съучастие с обв. И. Н..

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на внезапен, пряк умисъл, знаел е, че с действията си засяга телесната неприкосновеност на пострадалите, съзнавал е, че действията му са противоправни е имал намерение и е осъществил засягане на обществените отношения свързани с телесната неприкосновеност, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да причини леки телесни повреди на повече от едно лице, като деянието по своето съдържание е целяло да покаже превъзходството на подсъдимия над останалите членове на обществото и над закона, да демонстрира неговото чувство за безнаказаност и отказа му да се съобразява с нормите за поведение на обществено място. Подсъдимият е действал и със съзнанието за общност на действията му с тези на подс. И. И., с когото заедно са нанасяли удари на Д. С. и М. Р., което обуславя и общност на умисъла в тази част.

Съдът намира, че подс. Ст. С. е осъществил от обективна и субективна страна и деянието по чл.144,ал.3 вр. ал.1 от НК.

Безспорно с оглед установената фактическа обстановка са налице обективните признаци на осъществеото от подсъдимия деяние. Следва да се отбележи, че съобразно съдебната практика, заканата не е задължително да е възбудила основателен страх у заплашеното лице, но да е от такова естество, че да е възможно да стори това. Самите думи употребени от подсъдимия, придружени с насилствените действия се явяват годни, нещо повече с оглед заключенията на вещите лица по КСППЕ са възбудили основателен страх у адресата си за евентуалното им изпълнение.

От субективна страна – подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че зясага обществени отношения свързани с неприкосновеността на личността, целял е и е предизвикал основателен страх, че е възможно да причини убийството.

От изложеното съдът намира, че подс. И. Н. не е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12 във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304, пр. 2 от НПК следва да го признае за невиновен и да го опрвдае по повдигнатото обвинение.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т. 12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, законът предвижда наказание „ лишаване от свобода „ до три години лева.

Неприложима е разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като и двамата подсъдими са извършили множество престъпления, по аргумент от ал. 78а, ал.7 от НК.

По отношение подс. И. И. за това деяние, съдът намира превес на утежнавящите отговорността обстоятелства. Начина на извършване на деянието, изключителната агресивност, множеството удари, тяхната сила и насоченост / главно в главата по отношение на св. Р. В. и св. Д. С. /, времето и мястото на извършване на деянието, грубото погазване на всякакви писани и етични норми за поведение, говорят за личност с висока степен на обществена опасност, поради което съдът намира че следва да определи наказание към максималния размер – две години.

По отношетие на подс. Ст. Д., съдът намира равновесие между утежнаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. От една страна непредизвиканото с нищо насилие по отношение на множество лица, грубото и безпардонно нарушаване на телесната им неприкосновеност, времото и мастото на извършване на деянието, от друга сравнително високата възраст на подсъдимия и доброто име, с което се ползва в обществото, мотивират съда да определи наказание към минималния размер – 1 година.

За престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, законът предвижда наказание „ лишаване от свобода „ до шест години.

По отношение на подс. И. И., наред вече с изложеното относно личността му, съдът все пак съобрази, че в конкретния случай, базисното престъпление е това по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т. 12 във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като с него подсъдимият в по – голяма степен и интензитет е засегнал личността на пострадалите и това деяние е възбудило и мотивирало у тях възникналия страх за здравето и живота им. Съдът намира, че за престъплениета по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК извършени от подсъдимия срещу св. Р. В., св. Д. С. и св. М. Р., следва да наложи наказание за всяко едно от тях в размер на по една година „ лишаване от свобода „.

По отношение на подс. Ст. Д., съдът намира превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Наред с изложеното вече относно личността на този подсъдим, съдът намира, че при осъществяване на това деяние, той е използвал само вербална агресия по отношение на св. Р. В., което обаче от друга страна не е попречило заканата да бъде възпиета сериозно от свидетелката, поради което определи наказание „ лишаване от свобода „ в размер на една година.

Съдът на основание чл. 23 ал. 1 от НК определи на подсъдимия И.С.И., ЕГН ********** едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях а именно „лишаване от свобода” за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок в размер на пет години. Съдът намира, че така наложеното наказание се явява съответно на извършените от подсъдимия престъпления и е годно да осъществи целите по чл.36 от НК, а именно да го поправи и превъзпита. Не случайно в тази връзка, съдът определи максималния изпитателен срок, който ще мотивира подсъдимия да се въздаржа за един продължителен период от време от извършване на каквото и да е противоправно действие.

Съдът на основание чл. 23 ал. 1 от НК определи едно общо наказание на подсъдимия С.И.Д., ЕГН ********** в размер на най-тежкото, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години. Съдът намира така наложеното наказание за съответно на извършените от подсъдимия деяния, годно да осъществи целите по чл.36 от НК.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на Държавния бюджет сумата 755.00 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 1255,54 лв. лева разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: