МОТИВИ   към присъда №  327/17.07.2015 г. постановена по НОХД № 112/2015 г. по описа на РРС.

 

          Обвинението срещу подсъдимия П.А.И., е за това че на 20.11.2014 г. в гр. Разград, пред съд – съдия К. К. ***, като свидетел по НОХД № 295/2014 г. по описа на РС Разград, съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че в началото на м. февруари 2014 г. е държал гаражна клетка, акцизни стоки без бандерол – 1000 кутии цигари “Май уей” и че тези акцизни стоки не са били собственост на Г.П.И. *** – подсъдим по НОХД № 295/2014 г. по описа на РРС за престъпление по чл. 234 ал.2 вр. с ал.1 от НК, а негови – престъпление по чл. 290 ал.1 от НК.

            Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен. Защитата моли за постановяване на оправдателна присъда, като сочи че обвинението е недоказано, а осъщественото от подсъдимия несъставомерно.

           Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което да отложи за изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК. 

             Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

           Подсъдимият е неосъждан. Към инкриминирания в обвинението период и понастоящем, същия работи като продавач в търговски обект стопанисван от свидетеля Г.И..

           Срещу последния бил внесен обвинителен акт от РРП и образувано НОХД № 295/2014 г. на РРС, по обвинение за това че на 05.02.2014 г. в условията на повторност, държал акцизни стоки по смисъла на чл.2 т.2 от ЗАДС/”На облагане с акциз подлежат тютюневи изделия”/ - общо 1000бр. кутии цигари MY WAY, 80 мм, твърда опаковка, червени на цвят по 20 къса, с надпис на латиница Duty free   sales onlyвсички без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон /чл.28 ал.1 вр. с чл. 25 ал.1 от ЗТТИ – всичко на обща стойност 7 500 лв., като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 243 ал.2 т.2 вр. с ал.1 от НК. Производството по делото приключило с влязла в сила на 26.03.2015 г. присъда № 555/18.12.2014 г., с която подсъдимият бил признат за виновен в осъществяване на посоченото по – горе престъпление и на същия било наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като на осн. чл. 68 от НК било приведено в изпълнение и наложено по НОХД № 949/2011 г. по описа на РРС наказание осем месеца лишаване от свобода. В хода на производството по делото, в съдебно заседание на 20.11.2014 г., по искане на защитата, като свидетел по делото бил допуснат подсъдимия по настоящото П.А.И., който бил предупреден от председателя на съдебния състав – св. К., за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Според дадените от П. И. показания, откритите на 05.02.2014 г. в гаражна клетка, находяща се на бул. “България” в гр. Разград акцизни стоки без бандерол, предмет на престъплението по чл. 243 ал.2 т.2 вр. с ал.1 от НК, били негова собственост. Макар конкретния изявления за идентичност между откритите и иззети, като веществени доказателства по делото цигари и тези закупени от подсъдимия по настоящото да няма, то при анализ на цялостния контекст на изявленията на последния в качеството му на свидетел, се налага именно този извод. И. сочи, че е закупил два кашона цигари MY WAY, без бандерол в гр. Кубрат, които оставил в гаража, собственост на тъщата на Г. И.. Един от кашоните бил разпечатан и поставен в черен чувал, а съдържанието и на двата не било известно никому, освен на подсъдимия. Според показанията му, в качеството му на свидетел – “този ден”, “ деня на случката” /който ден, безспорно се идентифицира, като инкриминирания в обвинението по НОХД 295/2014 г. по описа на РРС, именно от съдържанието на изявленията на П. И./, в присъствието на св. Е., той помолил  Г. И. да му донесе черния чувал, без отново да уточнява какво е неговото съдържание. Именно в изпълнение на тази молба, последния се отправил към гаражната клетка. Цигарите били необходими на св. П. И., тъй като бил намерил клиент за тях. Самия подсъдим не можел да ги вземе, тъй като бил на работа в магазина и бил употребил алкохол. Тези показания на подсъдимия са дадени в хода на съдебното следствие в 3 – тото поред съдебно заседание в което са осъществявани процесуално-следствени действия по НОХД 295/2014 г. по описа на РРС, и след дадените в идентичен смисъл обяснения на подсъдимия. В хода на досъдебното производство по посоченото делото, подсъдимия не е разпитван като свидетел. За първи път искане за допускане в качеството му на такъв е направено от защитата на 23.10.2014 г. в съдебно заседание именно след обясненията на подсъдимия, в които за първи път от доказателствен източник е посочено името на свидетеля/подсъдим по настоящото дело/, като на лице имащо причасност към авторството на престъплението.

        Показанията на подсъдимия дадени пред съда по НОХД 295/2014 г. по описа на РРС, се опровергават от целия останал доказателствен материал събран в хода на съдебното следствие по настоящото дело.

        Същия установява, че на 05.02.2014 г., свидетеля Г. И., се отправил заедно със св. Г. Е., към гаражна клетка находяща се в гр. Разград, бул. “*****” в междублоковото пространство на бл. ** и бл.**, с управлявания от него автомобил “****”. Преди да тръгнат, двамата били в заведение в града и след приключване на срещата, И. предложил да закара Е. до дома му, като му обяснил че първо ще зареди стока за магазина си. И. спрял колата пред гаража, собственост на неговата тъща, отключил и отворил вратата му. Тези действия на свидетеля, били наблюдавани от св. К. – служител на митническо бюро Разград, които имал оперативна информация, че И. държи акцизни стоки без бандерол. И. изчакал преминаването на К. с управлявания от последния автомобил край гаража и извадил от там държани от него акцизни стоки без бандерол – кашон с цигари, поставен в черен найлонов плик. От своя страна К. продължил да наблюдава действията на И. в огледалото за обратно виждане и видял, как подсъдимия по НОХД № 295/14 г. по описа на РРС, хвърля в отворения багажник на колата си обемист чувал. Това накарало митническия служител да се върне обратно. При пристигането му на место, той забелязал че в чувала има картонен бак, който бил закъсан в единия край, от където се виждали кутии с цигари. К. уведомил колегите си – свидетелите Д., И., С., които пристигнали на место. При извършените от тях последващи действия, било установено че в багажника на колата са натоварени цигари марка  MY WAY, 80 мм, твърда опаковка, червени на цвят по 20 къса, с надпис на латиница Duty free sales only, без бандерол – 500 бр. в един картонен бак. При извършеното претърсване и изземване в гаражната клетка, били установени още 500 бр. цигари 450, от които били поставени в друг кашон, а 50 бр. в по- малък. Големият от кашоните бил отворен.  Нито един от присъстващите на действията на митническите органи свидетели – Г. И. или Г. Е. не дал обяснения за произхода или собствеността на цигарите. Втория от тях, при пристигане на св. К., бил седнал на дясната седалка на колата на И. и излязъл от там по – късно.  В хода на проверката между двамата свидетели бил проведен разговор, в който И. помолил Е. да поеме вината за цигарите, като му обяснил, че  имал условна присъда за притежание на такива без бандерол. Същия ден в търговския обект на И., Е. не бил ходил и не бил срещал подсъдимия П. И., нито пред него бил провеждан разговор между  тях, при който последния да моли  своя работодател да му носи нещо от гаража. Изяснява се още от събраните в хода на производството доказателства, че до гаражната клетка собственост св. К. достъп и ключове за имали и Г.И. и П. И..

        Според показанията на подсъдимия, дадени в качеството му на свидетел по НОХД 295/2014 г. по описа на РРС, причината да държи цигарите закупени от него в гаража, били че не искал никой да разбира за тяхното съдържание. След случилото се,  още вечерта на същия ден той разговарял със своя работодател, от когото разбрал за изземането на цигарите и двамата се скарали. Именно тогава той бил обяснил на Г. И., че ги е купил и оставил в гаража без негово знание.  И тъй като се разделил с приятелката си, на която имал намерение да предложи брак, съвестта му го накарала да свидетелства в хода на съдебното производство по посоченото по-горе дело.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

       С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 290 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, П. И. е потвърдил устно неистина пред състав на РРС, в хода на съдебното следствие по НОХД № 295/2014 г., в качеството си на свидетел по същото.

      Казаното от последния, че той е закупил цигари идентични по вид и количество с тези за притежанието на които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по това дело и ги е съхранявал сам, без знанието на последния, цели единствено установяване на авторство на деянието, различно от соченото от обвинението. Всички изложени от него обстоятелства, са насочени към това да доведат до фактически и правни изводи изключващи съставомерност на престъплението, за което е било повдигнато обвинението по посоченото дело срещу подсъдимия по него, от субективна страна Същевременно, от доказателствата по делото се налага извод, че именно свидетеля Г. И. е бил този, който е държал акцизните стоки без бандерол. Цялостното поведение на същия пресъздадено от показанията на свидетелите К., Д., И., С., К. и Е., изключва възможността той да не е знаел за съдържанието на кашоните, а следователно да е действал при пряк умисъл при осъществяване на инкриминираното с обвинението по НОХД № 295/2014 г. по описа на РРС, деяние изразяващо се в тяхното държане. Действително до гаража, където са били съхранявани, достъп е имал не само той, а и подсъдимия по настоящото дело. Този факт обаче не е достатъчен да разколебае извода за авторството на престъплението по чл. 243 от НК. Находящия се в багажника на колата кашон е бил разкъсан и неговото съдържание е било видно, а откритите в гаражната клетка кашони са били отворени – следователно видни и за свидетеля и за подсъдимия, които са държали стока за магазина там. Нелогично е и ако И. не е знаел какво товари в колата си, да е изчакал минаването на св. К. преди да направи това. Нелогично е и да подсъдимия да е съхранявал цигарите в гаража, където е държана стоката за магазина при положение, че не е искал И. да знае за тях и да е помолил именно него /своя работодател/ да му донесе “нещо” /неуточнено какво/, при положение, че е искал да запази притежанието им в тайна.  Нелогично и житейски неоправдано е и при знание от последния, от кого е бил помолен да осъществи действията по товарене на найлоновата торба в багажника, да не спомене тези обстоятелства и посочи като собственик на цигарите настоящия подсъдим още в хода на осъществяване на проверката на 05.02.2014 г. Нелогично и житейски неоправдано е и да моли трето лице - свидетеля Е. да поеме вината за осъщественото /за чиято съставомерност той е имал съзнание, тъй като е бил вече осъждан за такова престъпление/, след като е знаел действителния извършител. Разбира се, в качеството си на обвиняем в хода на досъдебното производство, Г. И. не е бил длъжен да дава обяснения и да направи това. Същевременно дадените от него обяснения в хода на съдебното следствие са категорични и той не се признава за виновен и отрича съставомерни за обвинението факти. Едва тогава сочи като извършител  и настоящия подсъдим. Поведение, което трудно може да обоснове извод за правдивост на твърдяното от двамата. Напротив, последното обосновава и извода, че показанията на подсъдимия, като свидетел по предходното дело, са дадени след като той е бил уговорен и се е съгласил за това от подсъдимия по същото. В този смисъл следва да бъдат тълкувани и обясненията на последния, при които той многократно повтаря, че е бил подведен от адвоката си и е мислел, че наказателното производство ще приключи с условно наказание. Това именно обяснява и появяването на настоящия подсъдим в качеството му на свидетел по посоченото дело и поемането на вината за осъщественото престъпление по чл. 243 от НК. При това от показанията на св. Е. /които липсва основание да не бъдат приети за достоверни, като дадени от незаинтересован и безпристрастен от изхода на делото свидетел/, се установява, че сочения от подсъдимия разговор между него и св. Г. И., при който помолил последния да донесе “нещо” от гаража, не се е състоял. Напротив, срещата между Е. и Г. И. е била извън търговския обект и  именно след нея, последния е откарал първия към гаража с обяснението, че трябва да зареди стока за магазина. Това изявление също навежда на извод за наличие на знание у  свидетеля Г. И. за вида и произхода на товара, който е щял да превозва. Въобще цялостното поведение на последния – по време на проверката на митническите инспектори и даваните от него обяснения в хода на наказателното производство по делото, и досъдебната и в съдебната му фаза, налагат извода че твърденията му са целели единствено да бъде оневинен, поради което и настоящия подсъдим е дал показания в този смисъл, без казаното от тях да съответства на обективната истина. 

        Безспорно за формата на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 234 от НК, в осъществяването на което Г. И. е признат за виновен – държането, ирелевантен е въпросът чия собственост са стоките. Същевременно, изявленията на П. И. в тази насока, не могат да бъдат разглеждани извън контекст на цялостните му показания. Той твърди освен, че е купил цигарите и че не е бил казал на никого за тях и че работодателя му не е знаел за тяхното съществуване. Следователно този факт /на придобиването им/, съпоставен с останалите изявления на подсъдимия е целял единствено да изключи съставомерността на осъщественото от Г. И. деяние от субективна страна. Въобще всичко казано от него е насочено към формиране на извод за фактическа обстановка различна от установената, а от там и до правни изводи за липса на виновно поведение у подсъдимия по  НОХД № 295/2014 г. по описа на РРС.  И ако закупуването им не е пряко относим към признаците на престъплението по чл. 234 от НК факт, то притежанието им, осъществяването на фактическата власт върху тях е такъв. А в тази насока, твърдените от подсъдимия положителни факти осъществяващи признаците на престъплението, изключват осъществяването им от страна на свидетеля по настоящото – Г. И., като по този начин реализират и една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 290 от НК, а именно потвърждаването на неистина. Не може да се приема поддържаната от защитата теза, че фактите, за които е свидетелствал подсъдимия са били такива излизащи извън предмета на доказване в процеса. Напротив макара и касаещи собственото му поведение, те са такива от които зависи извода кой е държал вещите, като форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.234 от НК, а от там и такива обхванати от нормата на чл. 102 от НК, досежно участието на подсъдимия по  НОХД № 295/2014 г. в него. Без значение за съставомерността на настоящото деянието е дали тези свидетелски показания са дали отражение при постановяване на присъдата от съда пред който са дадени. Без значение е и дали същите се отнасят до повече или по-малко съществени за процеса факти и дали са се оказали решаващи за съдебния състав.

      Съставомерно се явява настоящото деяние и от субективна страна. Подсъдимият действайки при пряк умисъл е съзнавал  общественоопасните последици от действията си и е искали тяхното настъпване, целейки да създаде невярна представа у решаващия съдебен състав досежно собствените си възприятия, пресъздавайки несъответстващи на обективната действителност такива. Знаел е и че казаното от него не отговаря на истината и съзнателно е възпроизвеждал неверни факти.

           Съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Индивидуализацията на следващото му се наказание, следва да се извърши при условията на чл. 54 от НК, поради липса на предпоставките за приложение на чл. 55 от Кодекса – липсата на многобройни или изключителни смегчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко на осъщественото. Като смегчаващи отговорността обстоятелства, следва да бъдат преценени чистото съдебно минало на подсъдимия, който е неосъждан. Като такива следва да бъдат преценени и подбудите за осъществяване на престъплението, доколкото осъществяването му е целяло да оневини лице, спрямо което подсъдимия е в пряко подчинение, като нает от същото работник, а от там и пряко финансово зависим от него. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде преценена завишената степен на обществена опасност на осъщественото престъпление. Действително при установените обективни ниски нива на обществено доверие към правосъдната система и правораздаването въобще, доколкото обществената опасност на деянието е категория обективна, се поставя въпроса дали не се касае до престъпление със занижена такава. Същевременно интензитета на съзнателно депозиране на дискредитирани от останалите доказателствени източници показания, целящи да установят фактическа обстановка относима към предмета на доказване, различна от действителната по съдебни дела, е значително завишен. Отговорността носена от свидетелите за изясняване на обективната истина по всяко едно дело е значителна. Задълженията за правдиво свидетелстване, нарушенията на които осъществяват признаците на престъпния състав по чл. 290 от НК, според настоящия състав поначало са такива със съществено значение. Неизпълнението им води до невъзможност на изясняване на относимите към съставомерността на престъплението/в настоящия случай/ факти, а от там и до невъзможност до нормално функциониране на правосъдните органи, поради невъзможност за изпълнение на правомощията им, по начина вменен с правната норма. Ето защо съдът намира, че на подсъдимия при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода ориентирано между минимума и средния размер предвиден в закона, а именно такова в размер на една година лишаване от свобода. При наличието на материалноправните предпоставки за това, и като прецени че за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на И., не е необходимо същото да бъда търпяно ефективно, съдът намира че изпълнението на наказанието, следва да бъде отложено за изпитателен срок от една година на основание чл. 66 от НК. Така определеното наказания съдът намира за съответно на тежестта на осъщественото от подсъдимия деяние.

      

             В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: