МОТИВИ към присъда № 309/13.07.2015 г. постановена по НОХД № 214/2015 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимия А.М.А. е за това че: за времето от 15.03.2011 г. до 31.01.2015 г. в гр. Разград и с. Р., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № 0455/25.02.2012 г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, приложено към заявление вх. № 4299/15.03.2011 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и към заявление вх. № МП 4301/15.03.2011 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на РУ»СО» Разград /ТП на НОИ Разград/ до Директора на РУ»СО» Разград /ТП на НОИ Разград/, както и към молба-декларация вх. № 753/26.06.2011 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, а именно: социални добавки по чл.25/за транспорни услуги/ и по чл.29/за диетично хранене и лекарства/ от Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания , представена пред служител на Дирекция «СП» Разград до Директора на Д»СП» Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност 2 413,05 лв., представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на ТП на НОИ Разград и пари на обща стойност 838,50 лв., представляващи месечни добавки за социална интеграция, собственост на ДСП Разград, всичко на обща стойност 3 251,55 лв., с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Представителят на РРП поддържа така внесеното предложение, като сочи че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, редуцирано по реда на чл.58а от НК от определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл. 66 от НК.

Подсъдимия признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие за същите да не бъдат събирани доказателства, като производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Защитникът му предлага наказание към минимума предвиден в закона, намалено по реда на чл. 58а от НК, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок.

В хода на производството, като граждански ищци са констатиурани ощетените юридически лица – Национален осигурителен институт, чрез териториалното му поделение гр. Разград и Агенция за социално подпомагане, чрез Дирекця»СП» Разград които предявяват граждански искове срещу подсъдимия, претендирайки последния да бъде осъден да им заплати сумите съответно от 2 413,05 лв и от 838,50 лв., представляващи обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта до окончателното им изплащане.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимата, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия живее в с. Р.. Липсата на реализирани от него парични средства, го мотивирала да потърси начин да си осигури получаването на системни такива.

На 15.03.2011 г. А.,*** и подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която била заведена от св. П. И., с вх. № 4299/15.03.2011 г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, заведено от свидетелката с вх. № МП 4301/15.03.2011 г. Към тях, подсъдимия приложил експертно решение № 0455/25.02.2012 г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград. С посоченото експертно решение, подсъдимия се бил снабдила по неустановен начин, от неустановено в хода на производството лице, на неустановена дата. На същото, било придадено вид, че е подписано от председател на комисията: д-р Р.Д., и членов: д-р В.М., д-р И.С. и д-р П.И., макар същите да не били полагали подписите си върху такова. В експертното решение било посочено, че е издадено въз основа на епикриза от Отделение по съдова хирургия при МБАЛ Русе, в което лечебно заведение, подсъдимия никога не била постъпвал за лечение, в което не се водел на учет и от което на негово име не били издавани подобен документ. В експертното решение, било посочено, че подсъдимия е с ТНР от 72%, считано от 25.02.2011 г.

Въз основа на подадените от подсъдимия заявления и приложеното към същите посочено по – горе експертно решение, с разпореждане № 46/28.03.2011 г. на ТП на НОИ Разград, считано от 25.02.2011 г., на същия били отпуснати лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване в размер на 142,88 лв. месечно, и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27,74 лв., или общо - 170,62 лв., месечно. Получените суми за пенсии от подсъдимия за периода 25.02.2011 г. – 30.04.2012 г./на която дата е преустановени изплащането им/, възлизат на 2 413,05 лв.

Едновременно с това, подсъдимия се ползвал от инкриминирания документ, за да получи суми следващи се по реда на ЗИХУ. Така на 29.06.2011 г. А., чрез неустановено лице, подал в Дирекция “Социално подпомагане” гр. Разград, молба – декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, която била заведена с вх. № 753/29.06.2011 г. от св. Д. И.– социален работник Въз основа на инкриминирания документ експертно решение № 0455/25.02.2012 г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, удостоверяващ правото на подсъдимя на месечни добавка по чл. 25 и чл. 29 от ППЗИХУ, била издадена и съответната заповед № 753 - ЗИХУ/08.07.2011 г. на директора на Д»СП» гр. Разград. Въз основа на заповедта, от 01.06.2011 г. на подсъдимия били отпускнати добавки в общ размер от 19,50 лв., месечно. Общата сума на тези добавки, изплатени и получени от А. за периода 01.06.2011 г. – 31.01.2015 г., възлиза на 838,50 лв.

Заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна техническа и графическа експертиза, прочетено и приобщено към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие, установява, че подписите положени в експертно решение № 0455/25.02.2012 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, за председател и членове, не са изпълнение съответно от д-р Р.Д., и членов: д-р В.М., д-р И.С. и д-р П.И.. В заключението се сочи още, че положеният в експертното решение отпечатък от печат, вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград.

Според заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, за периода 25.02.2011 г. – 30.04.2012 г., подсъдимият е получил, като пенсии от РУ «СО» гр. Разград общо сумата 2 413,05 лв., а за периода от 01.06.2011 г. до 31.01.2015 г., е получил от Д»СП» гр. Разград сумата 838,50 лв., представляващи интеграционни добавки по реда на ЗИХУ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на свидетелите В., С. И., И. С., П. Д., Пл. И., В. М., П. И., Д. И., съпоставени с писмените доказателства по делото и заключенията по назначените комплексна техническа и графическа експертиза /л.121-122/, съдебно-икономическа експертиза /л.111-115/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, както и останалите доказателствени източници, включително и постъпилата информация от МБАЛ гр. Русе, установяват подлежащата на изясняване фактическа обстановка по делото безпротиворечиво. Приетата за установена такава се подкрепя и от ЕР № 0455/25.02.2012 г., на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград, заявления с вх. № 4299/15.03.2011 г. и вх. № МП 4301/15.03.2011 г., молба-декларация вх. № 753/26.06.2011 г. и целия останал доказателствен материал, събран в хода на досъдебното производство и приобщен към доказателствата по делото по предвидения в НПК ред, както и от направеното от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното производство.

Подсъдимият е неосъждан/реабилитиран по право/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимия А. е осъществил от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл, 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26 от НК.

С прилагането към подадените от него на 15.03.2011 г. заявление вх. № 4299/15.03.2011 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и към заявление вх. № МП 4301/15.03.2011 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност до директора на РУ»СО» Разград, както и на 26.02.2011 г. към молба-декларация вх. № 753/26.06.2011 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция до директора на Д»СП» Разград, на експертното решение № 0455/25.02.2012 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, подсъдимият е използвал неистински документ. Инкриминираното експертно решение представлява такъв, доколкото същото не съдържа изявления на лицата, посочени като негови автори – председател и членове на ТЕЛК. Същото попада в категорията официални документи по смисъла на чл. 93 ал.1 т.5 от НК. Именно тези документи са удостоверявали правата на подсъдимия да получава парични средства представляващи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, дължими съгласно разпоредбите на КСО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и тези парични средства представляващи месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и храна и лекарства, дължими съгласно ЗИХУ и ППЗИХУ. Въз основа на експертните решения, без да има правно основание за това, подсъдимият е получил сумите в общ размер на 2 413,05 лв. от РУ «Социално осигуряване» Разград и 838,50 лв. от дирекция «Социално подпомагане» Разград. Като е представил неистинския документ към подадените от него заявления и молба, подсъдимия е създала невярна представа за наличие на правно основание, наличие на предпоставките на съответната правна норма за отпускане на различните видове пенсии и добавки у служителите на РУ «Социално осигуряване» Разград и у служителите на Дирекция «Социално подпомагане». Именно този документ е послужил, като основание за издаване на съответните актове от компетентните длъжностни лица, с които пенсиите и добавките в посочените по - горе размери са били отпуснати и получени от подсъдимия. По този начин неистинския документ /експертното решение/ е създал и привидно правно основание за разпореждане с пари и имущество от страна на юридическите лица, чиято собственост е предмета на посегателство – НОИ Сфия и АСП София. Чрез представяне на експертните решения, на които е бил придаден вид че са издадени по предвидения нормативен ред от компетентния за това орган – ТЕЛК, са предизвикани и неверните представи у лицата-служители на ТП на НОИ гр. Разград и Дирекция „СП"-гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал предметът на престъпно посегателство и в следствие на това заблуждението е бил извършен и актът на имуществено разпореждане в полза на подсъдимия. С получаването на паричните средства от последния, отпуснати въз основа на всяко едно от посочените по – горе заявления, е било довършвано и изпълнителното деяние на престъплението документна измама. Деянията са съставомерни и от субективна страна, като осъществени от подсъдимия при пряк умисъл. А. е съзнавал, че използва неистински документ и че именно същия представлява основание за последващия акт на имуществено разпореждане с чуждото движимо имущество. Безспорно установено е и намерението му да присвои предмета на посегателство, който извод се налага от обсотятелството, че е получавала ежемесечно превежданите му суми. Същевременно всяко едно от посочените по – горе деяния /подаването на двете заявления и молбата, перидичното получаване на пенсиите и добавките/, осъществяващо състава на престъплението по чл. 212 от НК е извършено през непродължителен период от време спрямо предходното; при идентична обстановка и при едни и същи обстоятелства /касае се до подаване на заявления за получаване на пенсии, изплащани от РУ «СО» и молба за отпускане на добавки по реда на ЗИХУ, чрез представяне на неистински документи от един и същи вид и получаване на пенсиите и добивките ежемесечно/, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните, поради което и престъплението следва да бъде квалифицирано, като такова представляващо продължавано по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.

Съставомерността на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение срещу подсъдимия от обективна и субективна страна, обуславя и ангажирането на наказателната му отговорност. При определяне вида и размера на следващото се на А. наказание, съдът намира че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради липсата на многобройни или изключително смегчаващо отговорността обстоятелство, при които и най – лекото предвиден в закона наказание лишаване от свобода за настоящото престъпление, да е несъразмерно тежко на осъщественото от подсъдимия. Ето защо наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК. При неговата индивидуализация, като отегчаващо отговорността обстоятелство, бе преценена високата степен на обществена опасност на самото деяние, при което настъпилата имуществен вреда надхвърля значително размера на минималната работна заплата за страната към момента на неговото осъществяване, както и обстоятелството, че присвоените средства са такива със специално предназначение и са част от държавния бюджет. Същевременно, като смегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени, тези свързани с личната опасност на подсъдимия, който е неосъждан. В тази насока следва да бъдат преценени и подбудите за извършване на престъплението – недостига на парични средства за издръжка. Като смегчаващо отговорността обсотятелство касаещо степента на обществената опасност на деянието бе преценен сравнително краткия срок, в който подсъдимия е получавал сумите представляващи пенсии. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че на А., следва да бъде определено наказание “ лишаване от свобода” при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства на минимума предвиден в закона за така осъщественото престъпление по чл. 212 ал.1 вр. с чл.26 от НК, а именно такова в размер на две години. Съобразно процесуалния ред, по който се е развило производството, на основание члм. 58а от НК на подсъдимия се следва налагане на наказанието в размер на една година и чeтири месеца лишаване от свобода. Изпълнението на посоченото наказание, на осн. чл. 66 ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимия, не се налага то да бъде изтърпяно ефективно.

Налице са предпоставките за уважаване на предявените граждански искове. Установени се явяват всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане – противоправното и виновно поведение на подсъдимата, настъпилата за ощетените юридически лица имуществена вреда и причинната връзка между тях. Ето защо и доколкото претърпените от деликта вреди се равняват със стойността, с която реално е намалено имуществото на всяко едно от ощетените лица, то подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати стойността на отпуснатите и получени от нея суми без правно основание. При това положение предявените искове се явяват основателни и доказани в претендираните размери от 2 413,05 лв., представляващи причинените на НОИ София имуществени вреди и в размер на 838,50 лв., представляващи причинените на АСП, София имуществени вреди. Законната лихва върху всяка от сумите, се дължи на основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД, считано от датата, на която осъществяването на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК е било преустановено, а именно – 31.01.2015 г.

Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му, предполага и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното и съдебно производства разноски.

В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: