МОТИВИ към присъда № 310/ 13.07.2015 г. постановена по НОХД № 309/2015 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимата Р.И.Д. е за това че: за времето от 09.01.2009 г. до 31.07.2014 г. в гр. Разград и с. М., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официални документи – експертно решение № 2553 /16.12.2008 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, приложен към заявление с вх.№ *** г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх.№ *** г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на РУ»СО» Разград/ТП на НОИ/ до Директора на РУ»СО»/ТП на НОИ/ гр. Разград и експертно решение № 1980 /14.10.2011 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – пари на стойност 9 939,51 лв., представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и на стойност 1 885,83 лв. представляващи изплатена лична социална пенсия за инвалидност, всичко на обща стойност 11 825,34 лв. собственост на НОИ, с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Представителят на РРП поддържа така внесеното предложение, като сочи че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин и предлага на подсъдимата да бъде определено наказание при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства към минимума предвиден в закона, в размер на 2 години и шест месеца, от което да бъде наложено наказание редуцирано с 1/3 по реда на чл.58а от НК, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл. 66 от НК.

Подсъдимата признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразила съгласие за същите да не бъдат събирани доказателства и производството по делото се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

В хода на производството, като граждански ищец е констатиурано ощетеното юридическо лице – Национален осигурителен институт София, което предявява граждански иск срещу подсъдимата, претендирайки последната да бъде осъдена да му заплати сумата 11 825,34 лв., представляващи обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимата, намира за установено от фактическа страна следното:

Към началната дата на инкриминирания в обвинението период, подсъдимата живеела в с. М.. Влошеното й здравословно състояние, което налагало прием на медикаменти и липсата на парични средства за осигуряване на такива, я мотивирала да потърси начин да си осигури получаването на системни доходи. За целта, по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице, подсъдимата се снабдила с експертни решение № *** г. на който бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград. На експертното решение бил придаден вид, че носело подписите на посочените в него за председател и членове на комисията д-р В. Ш., д-р Р.Д., д-р М. М., д-р Б.Б. и д-р С.М., макар в действителност да не било подписано от неговите автори. В решението, било посочено, че същото се издава въз основа на медицинска документация, изходяща от «Междуобластен диспансер за онкологични заболявания със стационар Русе» ЕООД/»КОЦ Русе» ЕООД/, в който подсъдимата не била настанявана за лечение и не била лекувана. В решението било посочено още, че подсъдимата е с намалена работоспособност 75%, считано от 14.10.2008 г. с водеща диагноза «Злокачествено новообразувание на шийката на матката».

На 09.01.2009 г. Д.,*** и подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която била заведена от св. Х., с вх. № *** г. и заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, заведено от свидетелката с вх. № *** г. Формулярите били попълнени от свидетелката и подписани лично от подсъдимата след представяне на лична карта. Към зявленията, последната приложила експертното решение № *** г. на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград.

Въз основа на подадените от подсъдимата заявления и приложеното към същите посочено по – горе експертно решение, с разпореждане № ********** от 09.03.2009 г. на ТП на НОИ Разград, на подсъдимата били отпуснати лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване за трайно намалена работоспособност, в размер на 131,08 лв. считано от 01.01.2009 г. до 01.12.2011 г. Със същото разпореждане й била отпусната лична социална пенсия за инвалидност в размер в размер на 25,45 лв., месечно, считано от 01.01.2009 г. до 01.12.2011 г. Размерът на двата вида пенсии бил променян през посочения по – горе период на изплащането им.

Преди да изтече крайния срок, в който се следвало изплащането на сумите подсъдимата отново се сначдила по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице с ново експертно решение, на което също бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград. Документът бил с № 1980 /14.10.2011 г. и на същия бил придаден вид, че носи подписите на председател и членове на комисията съответно д-р Р. Д., д-р М. М., д-р П. И. и д-р В.М., макар посочените лица да не били полагали подписите си в него. Това решение било представено пред ТП на НОИ Разград, за да удостовери правото на подсъдимата да продължи да получава отпуснатите й през 2009 г. пенсии за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност.

Въз основа на инкриминираните ЕР, удостоверяващи правото й на това, подсъдимата поучавала отпуснатите с посочените по – горе разпореждания два вида пенсии, за периода от м. януари 2009 г. до м. август 2014 г., като общия размер на стойността на получената от нея лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване през инкриминирания период възлиза на 9 939,51 лв., а този на получената лична социална пенсия за инвалидност, възлиза на 1885,83 лв. Сумите били получавани от подсъдимата, в пощенската станция на с. М..

Заключениятя по назначените в хода на досъдебното производство комплексна техническа и графическа експертизи, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие, установява, че подписите положени в експертно решение № *** г. и експертно решение № 1980 /14.10.2011 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, за председател и членове, не са изпълнение от лицата, сочени за техни автори, съответно: д-р В. Ш., д-р Р.Д., д-р М. М., д-р Б.Б. и д-р С.М. /на първия от документите/ и д-р Р.Д., д-р М.М., д-р П. И. и д-р В. М. /на втория от документите/. В заключенията се сочи още, че положения в експертно решение № *** г. отпечатък от печат, вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св. Ив. Рилски» гр. Разград. Установява се въз основа на същото още, че подписите положени в графа «заявител» в заявление с вх. № *** г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх.№ *** г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност са изпълнени от подсъдимата Д..

Според заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, за периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2014., подсъдимата е получила, като пенсии от РУ «СО» гр. Разград общо сумата 11 825,34 лв. Получената от нея пенсия за инвалидност поради общо заболяване е била в размер на 131,08 лв. месечно за периода януари 2009 г. – юни 2009 г.; 142,88 лв. месечно за периода м. юли 2009 г. – м. май 2012 г.; 152,25 лв. месечно за периода м. юни 2012 г. – м. март 2013 г.; 157,50 лв. месечно за периода м. април 2013 г. – м. юни 2014 г. /като за декември 2013 г. получената сума е 207,50 лв. , а за м. април 2014 г. 187,50 лв./и 162,23 лв. за м. юли 2014 г. – общо 9 939,51 лв., а тази за социална пенсия за инвалидност в размер на 25,45 лв. месечно за периода януари 2009 г. – юни 2009 г.; 27,74 лв. месечно за периода м. юли 2009 г. – м. март 2013 г.; 30,25 лв. месечно за периода м. април 2013 г. – м. юни 2014 г. и 31,08 лв. за м. юли 2014 г. – общо 1 885,83 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на свидетелите М., Д., М., Б. Ш., Х. съпоставени с писмените доказателства по делото и заключенията по назначените комплексна техническа и графическа експертиза и почеркова експертиза/л.131-134/, съдебно-икономическа експертиза /л.122-126/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л.104, л.107, л.109, л.115, л. 116, л.119, л.120/, ЕР № 2553 /16.12.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, заявления с вх. № *** г. и вх. № *** г., както и останалите писмени доказатебства събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по предвидения в НПК ред. Същите съпоставени и с направените от подсъдимата самопризнания, установяват подлежащата на изясняване фактическа обстановка относима към съставомерността на осъщественото от последната деяние безпротиворечиво.

Подсъдимата е неосъждана, омъжена.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Подсъдимата Д. е осъществила от обективна и субективна страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл, 212, ал. 1, пр. 1 от НК във вр. с чл. 26 от НК.

С прилагането към подадените от нея на 09.01.2009 г. заявление с вх.№ *** г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх.№ *** г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност до Директора на РУ»СО»/ТП на НОИ/ гр. Разград, на експертното решение 2553 /16.12.2008 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград и по – късно с представяне на експертно решение № 1980 /14.10.2011 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «св. Ив. Рилски» гр. Разград, подсъдимата е използвала неистински документи. Инкриминираните експертни решения представлява неистински документи, доколкото същите не съдържат изявления на лицата, посочени като техни автори – председател и членове на ТЕЛК. Същите попада в категорията официални документи по смисъла на чл. 93 ал.1 т.5 от НК. Именно тези документи са удостоверили правата на подсъдимата да получава парични средства представляващи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, дължими съгласно разпоредбите на КСО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Въз основа на експертните решения, без да има правно основание за това, подсъдимата е получила сума в общ размер на от РУ «Социално осигуряване» 11 825,34 лв. Като е представила неистинските документи към подадените от нея заявления, подсъдимата е създала невярна представа за наличие на правно основание, наличие на предпоставките на съответната правна норма за отпускане и изплащане на различните видове пенсии у служителите на ТП на НОИ Разград, като основание за издаване на съответните актове от компетентните длъжностни лица, с които пенсиите в посочените по - горе размери са били отпуснати и получени от подсъдимата. По този начин неистинските документе /експертните решения/ са създали и привидно правно основание за разпореждане с пари и имущество от страна на юридическото лице – НОИ София. Чрез представяне на експертните решения, на които е бил придаден вид че са издадени по предвидения нормативен ред от компетентния за това орган – ТЕЛК, са предизвикани и неверните представи у лицата-служители на ТП на НОИ гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал предметът на престъпно посегателство и в следствие на това заблуждението е бил извършен и актът на имуществено разпореждане в полза на подсъдимата. С получаването на паричните средства от последната, отпуснати въз основа на всяко едно от посочените по – горе заявления, е било довършвано и изпълнителното деяние на престъплението документна измама. Деянията са съставомерни и от субективна страна, като осъществени от подсъдимата при пряк умисъл. Д. е съзнавала, че използва неистински документи и че именно същите представляват основание за последващия акт на имуществено разпореждане с чуждото движимо имущество. Безспорно установено е и намерението й да присвои предмета на посегателство, който извод се налага от обсотятелството, че е получавала ежемесечно превежданите й суми. Същевременно всяко едно от посочените по – горе деяния /подаването на двете заявления и перидичното получаване на пенсиите/, осъществяващо състава на престъплението по чл. 212 от НК е извършено през непродължителен период от време спрямо предходното; при идентична обстановка и при едни и същи обстоятелства /касае се до подаване на заявления за получаване на пенсии, изплащани от РУ «СО», чрез представяне на неистински документи от един и същи вид и получаване на пенсиите ежемесечно/, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните, поради което и престъплението следва да бъде квалифицирано, като такова представляващо продължавано по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК.

Съставомерността на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение срещу подсъдимата от обективна и субективна страна, обуславя и ангажирането на наказателната й отговорност. При определяне вида и размера на следващото се на Д. наказание, съдът намира че са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради наличието на многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства, при които и най – лекото предвиден в закона наказание лишаване от свобода за настоящото престъпление, е несъразмерно тежко на осъщественото от подсъдимата. Ето защо, в настоящия случай наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а ал.4 от НК, доколкото разпоредбите на чл. 55 от НК се явяват по-благоприятни за подсъдимата. При индивидуализацията на следващото се наказание, като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство, бе преценена високата степен на обществена опасност на самото деяние, при което настъпилата имуществен вреда надхвърля значително размера на минималната работна заплата за страната към момента на неговото осъществяване, както и обстоятелството, че присвоените средства са такива със специално предназначение и са част от държавния бюджет. Същевременно, като смегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени, тези свързани с личната опасност на подсъдимата, която е неосъждана, и за която няма лоши характеристични данни. В тази насока следва да бъдат преценени и подбудите за извършване на престъплението – липсата на парични средства, необходими за периодично осигуряване на медикаменти, значителната вързаст на подсъдимата, влошеното й здравословно състояние. Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че на подсъдимата, следва да бъде определено наказание “ лишаване от свобода” под минимума предвиден в закона за така осъщественото престъпление по чл. 212 ал.1 вр. с чл.26 от НК, а именно такова в размер на една година. Изпълнението на така определеното наказание при наличието на предпоставките на чл.66 от НК, на основание посочения текст от закона, следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като за постигане целите посочени в чл. 36 от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимата, не се налага то да бъде изтърпяно ефективно.

Налице са предпоставките за уважаване на предявения граждански иск. Установени се явяват всички елементи от състава на института на непозволеното увреждане – противоправното и виновно поведение на подсъдимата, настъпилата за ощетеното юридическо лице имуществена вреда и причинната връзка между тях. Ето защо и доколкото претърпените от деликта вреди се равняват със стойността, с която реално е намалено имуществото на НОИ, то подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати стойността на отпуснатите и получени от нея суми без правно основание. При това положение предявеният иск се явява основателен и доказан в пълния претендиран размер от 11 825,34 лв., представляващи причинените на НОИ, имуществени вреди. Законната лихва върху сумата, се дължи на основание чл. 84 ал.3 от ЗЗД, считано от датата, на която осъществяването на продължаваното престъпление по чл. 26 от НК е било преустановено, а именно – 31.07.2014 г.

Признаването на подсъдимата за виновна и осъждането й, предполага и осъждането й да заплати направените в хода на досъдебното и съдебно производства разноски.

В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: