МОТИВИ към Присъда № 301/07.07.2015г.

по НОХД №364/2015г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу М.С.К. ЕГН **********, за това, че за времето от 09.07.2007 г. до 30.04.2015 г. в с. Раковски, общ. Разград, и гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1188, зас. № 100 от 29.05.2007 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Разград, приложен към заявление с вх. № МП-10423/09.07.2007 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и към заявление с вх. № МП- 10424/09.07.2007 т. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване“ (РУ „СО“) гр. Разград (понастоящем ТП на НОИ гр. Разград) до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ (РУ „СО“) гр. Разград (понастоящем ТП на НОИ гр. Разград), така също приложен към молба-декларация с вх. № 727/18.12.2007 г. и вх. № 119/31.01.2013 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, както следва по чл. 25 (за транспортни услуги) и по чл. 29 (за диетично хранене и лекарства) от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, подадени чрез служител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград до Директора на Д „СП“ гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 17 976,19 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт гр. София, и пари в размер на 1 657,50 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция (за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарства), собственост на Агенция“Социално подпомагане“ гр. София, всичко на обща стойност 19 633,78 лв., с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия К. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер към минималния, предвиден в НК, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените юридически лица - АСП София, ЕИК 121015056 с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп.директор И. И. чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” за сумата 1657.50лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2015г. до окончателното й изплащане, както и от ТП НОИ Разград с ЕИК 1210825210139, представлявано от В. Г. Н. – директор и проц.представител юриск. Василева за сумата 17976.19лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2013г. до окончателното изплащане.

Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят съда с присъдата да осъди подс. К. да заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимия по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.55 от НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Подсъдимият М.С.К. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М.С.К. е роден на *** ***., бълг. гражданин, с начално образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно: Подс. М. К. ***. През 2007г. решил по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност и добавки за социална интеграция на хора с увреждания. По неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното и съдебно производство лице / с помощта на братовчед Х. Н. А. /, успял да се сдобие с неистински официален документ – Експертно Решение № 1188 зас. № 100 от 29.05.2007г., на който бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград. В същото било посочено, че подс. К. е с водеща диагноза „ други болести на артериите и артериолите”, била му определена 80% трайно намалена работоспособност, като за дата на инвалидизацията била посочена 22.05.2007г., а срок на инвалидност – пожизнена. В РЗИ – Разград на името на подсъдимия било образувано МЕД, към което освен посоченото решение на ТЕЛК, били приложени и Протокол на Медецинска комисия от ХО при МБАЛ – Разград и Епикриза от същото отделение. От направената справка в ИС на МБАЛ – Разград, се установява, че подс. К. не е постъпвал на лечение в ХО на МБАЛ – Разград и не му е издаван медецински протокол за освидителстване пред ТЕЛК.

Въпреки, че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК – Разград, на 09.07.2007г., подс. К. чрез съпругата си Х. К., подал Заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване № МП – 10423/09.07.2007г. и Заявление за лична социална пенсия за инвалидност № МП- 10424/09.07.2007г. до Директора на РУСО – Разград, чрез св. Н. В. Към двете цзаявления било представено и процесното ЕР на ТЕЛК,тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите. Служителите, които приели документите обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. К. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за намалена работоспособност / от 71 до 90 на сто/ от 22.05.2007г. пожизнено в първоначален размер на 89.25лева месечно, а от 01.07.2007г. в размер на 98,18лв. месечно и лична социална пенсия за инвалидност от 22.05.2007г. пожизнено, в първоначален размер на 17,33лв., а от 01.07.2007г. в размер на 19,06лв. месечно. С разпореждане № **********/ 30.07.2007г. на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград, горепосочените пенсии били отпуснати на подсъдимия, като общият им размер за изплащане, първоначално бил 106,58лв., месечно, като от 01.07.2007г. общия размер на пенсиите бил увеличен на 117,24лв., месечно. За периода от 22.05.2007г. до 06.07.2014г., подс. К. получавал и двете му отпуснати пенсии. От 07.07.2014г. той придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но продължил да получава, отпуснатата му лична пенсия за социална инвалидност. За периода от м. Май 2007г. до м. Февруари 2009г. подс. К. получавал пенсиите и добавките в пощенския клон в с. Раковски, а след това до края по посочени от него банкови сметки в Прокредитбанк – Разград и банка ДСК – Разград. По този начин за времето от 22.05.2007г. до 30.04.2015г. включително подс. К. получил от ТП на НОИ – гр. Разград парична сума в размер общо на 17 976.19лева, представляваща изплатени пенсии.

На 18.12.2007г. подс. К. чрез съпругата си Х. К. подал молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № 727/18.12.2007г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти пред св. М. Ц. – тогава социален работник в Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Разград. Към същата било приложено и Експертно Решение № 1188 зас. № 100 от 29.05.2007г. от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград. Като се запознала със същите, св. М. Ц. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение подс. К. има право да получи месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 8.25 лева и за диетично хранене и лекарствени продукти в същия размер или общо в размер на 16,50лв., считано от 01.12.2007г.. Последствие със заповед на Директора на Д „СП” – гр. Разград горепосочените добавки били отпуснати, а считано от 01.01.2009г. общия им размер бил увеличен на 19,50лв. месечно. Посочените суми били изплащани по банкова сметка, ***. По този начин подс. К. *** парична сума в общ размер на 1150.00 лева, представляваща изплатени интеграционни добавки по реда на Закона за интеграция на хора с увреждания.

На 31.02.2013г. подс. К. чрез съпругата си Х. К. подал молба-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция вх. № 119/31.01.2013г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти пред св. Д. С. –социален работник в Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Разград. Към същата било приложено и Експертно Решение № 1188 зас. № 100 от 29.05.2007г. от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград. Като се запознала със същите, св. Д. С. преценила, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение подс. К. има право да получи месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер на 9.75 лева и за диетично хранене и лекарствени продукти в същия размер или общо в размер на 19,50лв., считано от 01.01.2013г.. Последствие със заповед на Директора на Д „СП” – гр. Разград горепосочените добавки били отпуснати. Посочените суми били изплащани по банкова сметка, ***. По този начин за времето от 01.01.2013г. до 31.03.2015г., подс. К. *** парична сума в общ размер на 507.00 лева, представляваща изплатени интеграционни добавки по реда на Закона за интеграция на хора с увреждания.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза се установява, че саморъчните подписи за председател и членове в процесното Експертно решение, не са положени от свидетелите Пл. И., В. Ш., Р. Д. и Р. Х. Отпечатъкът от печат вероятно е положен с печата на ТЕЛК – МБАЛ – Разград. Саморъчният подпис за получил решението – не е изпълнен от подс. К.. Подписите положени в молба-декларация вх. № 727/18.12.2007г. и № 119/31.01.2013г. не са изпълнени от подс. К..

От заключението на вещото лице по назначената и изпълнена на досъдебното произдводство счетоводно-икономическа експертиза, се установява, че за периода: 22.05.2007г. – 30.04.2015г. /вкл./, подс. К. е получил суми като лични пенсии за инвалидност в общ размер на 17976,19 лева; за периода: 01.01.2008г.-31.03.2015г. /вкл./ , подс. К. е получил суми като интеграционни добавки по реда на ЗИХУ, в общ размер на 1657,50 лева.

Подс. К. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. К., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно Решение № 1188 зас. № 100 от 29.05.2007г. от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград, представено пред директора на РУ „Социално осигуряване „ гр. Разград, молба-декларация вх. № 727/18.12.2007г. и № 119/31.01.2013г., Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената счетоводно-икономическа, Заключение на вещото лице по назначената комплексна техническа и графическа експертиза, от показанията на свидетелите М. Ц., Д. С., Пл. И., В. Ш., Р. Д. и Р. Х.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – за времето от 09.07.2007 г. до 30.04.2015 г. в с. Раковски, общ. Разград, и гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1188, зас. № 100 от 29.05.2007 г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Разград, приложен към заявление с вх. № МП-10423/09.07.2007 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, и към заявление с вх. № МП- 10424/09.07.2007 т. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени чрез служител на Районно управление „Социално осигуряване“ (РУ „СО“) гр. Разград (понастоящем ТП на НОИ гр. Разград) до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ (РУ „СО“) гр. Разград (понастоящем ТП на НОИ гр. Разград), така също приложен към молба-декларация с вх. № 727/18.12.2007 г. и вх. № 119/31.01.2013 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, както следва по чл. 25 (за транспортни услуги) и по чл. 29 (за диетично хранене и лекарства) от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, подадени чрез служител на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград до Директора на Д „СП“ гр. Разград, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари в размер на 17 976,19 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Национален осигурителен институт гр. София, и пари в размер на 1 657,50 лв., представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция (за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарства), собственост на Агенция“Социално подпомагане“ гр. София, всичко на обща стойност 19 633,78 лв., с намерение да ги присвои.

Подс. К. лично се е ползвал от неистински официален документ - Експертно Решение № 1188 зас. № 100 от 29.05.2007г. от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград пред служители на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград и Д „СП” – гр. Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. К. като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. К. не беше представил експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личните пенсии и социалните интеграционни добавки. Следствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи – пари на обща стойност 19 633,78 лв. преминали във фактическата власт на подс. К.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимия деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, съзнавал е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искал настъпването на този резултат. Наред с това, у същия било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия К., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – две години и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. К. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на една година и осем месеца, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът намира, че предявеният граждански иск в размер на 1657.50лева от ощетеното юридическо лице - от АСП София, ЕИК 121015056 с адрес на управление гр.София ул.”Триадица” № 2, представлявана от изп.директор И. И. чрез процесуален представител ДСП Разград със седалище и адрес на управление гр. Разград бул. „Княз Борис” е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подсъдимия М.С.К., ЕГН ********** да заплати на Агенция за социално подпомагане гр. София, ЕИК 121015056 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица № 2, представлявана от изпълнителен директор И. Ц. И., сумата от 1657,50 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2015 година, до пълното изплащане.

Относно предявеният граждански иск в размер на 17 976,19 лева от ощетеното юридическо лице - ТП НОИ Разград с ЕИК 1210825210139, представлявано от В. Г. Н. – директор, съдът намери същият за доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подсъдимия М.С.К., ЕГН **********, да заплати на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр. София, ЕИК 121082521, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 62-64, представляван от управителя Б. Х. П., сумата от 17 976,19 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2015 година до окончателното й изплащане.

По веществените доказателства :

Оригинала на експертно решение № 1188 зас. № 100 от 29.05.2007 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград след влизане в сила на присъдата остава приложено по делото.

ЗАЯВЛЕНИЕ № МП-10424/09.07.2007 г. и заявление № МП-10423/09.07.2007 г. до Директора на РУСО гр. Разград да бъдат върнати след влизане в сила на присъдата на ТП на НОИ гр. Разград.

МОЛБА-ДЕКЛАРАЦИЯ с вх. № 727/18.12.2007 г. и вх. № 119/31.01.2013 г. до Директора на Д „СП“ гр. Разград, и 4 заповеди от същия след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на Д „СП” гр. Разград.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на републиканския бюджет сумата 179,95 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 785,35 лева разноски в съдебното производство, представляващи държавни такси върху уважените граждански искове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: