Производството е по реда на Указа за
борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ срещу:
Н.Й.С., ЕГН **********, роден на *** година в гр. Р, постоянен адрес ***, бълг. гражданин, осъждан, женен, безработен, със средно образование.
Г.В.М., ЕГН **********, роден на *** ***, постоянен адрес ***, бълг. гражданин, женен, неосъждан, пенсионер, тел. ***.
Районна
прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК
и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не
депозира писмено становище.
ОДМВР Разград,
редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален
представител и не депозира писмено становище.
РУП – Разград , редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
Адвокат Димо Борисов от АК – Разград, действащ в качеството си на защитник на нарушителя Г.В.М., моли подзащитния му да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.
В с.з. и двамата нарушители се възползват от правото си да откажат да дават обяснения. Молят да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителя, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между двамата нарушители имало имуществен спор от преди една година, относно право на собственост върху дърва за огрев.
На 11.07.2015г. около 20.00 часа и двамата нарушители се намирали пред хранителния магазин в с. Т., общ. Разград, обл. Разград. Двамата стояли на различни маси и употребявали алкохол. Тогава отново между нарушителите възникнал спор за горепосочените дърва. Нарушителят Г.В.М. казал на нарушителя Н.Й.С., че ще му счупи главата. Присъствалия свидетел И. М. К., казал на нарушителя Н.С. да не се занимава с нарушителя М. и да си тръгне със свидетеля, след което свидетеля и нарушителя С. станали и тръгнали да си ходят. Тогава нарушителя Г.В.М. отново повторил заканата си към нарушителя С., че ще му счупи главата. След това нарушителят С. се върнал и ударил шамар по лицето на нарушителя М.. Свидетелят И. К. хванал нарушителя С. и разтървал двамата нарушители. Така конфликта бил преустановен. На 16.07.2015г. нарушителя Г.М. ***.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на незаинтересованите свидетели очевидци М. Г. Б. и И. М. К. както и от изложеното в жалбата на нарушителя Г.М. ***.
По възражението на защитника, че предвид
заболяването на нарушителя Г.М., същият може само да шепне поради и което
словата му не биха могли да достигнат до представителите на обществеността
намирайки се в непосредствена близост.
Това възражение е неоснователно, тъй като присъствалите свидетели очевидци – М. Б. и И. К., са категорични че са чули как двукратно нарушителя М. се е заканвал на нарушителя С., че ще му счупи главата.
По възражението на защитника, че тъй като
деянието е станала на 11.07.2015г., а акта е съставен на 21.07.2015г. на която
дата е и разгледано делото, то изтеклия срок „обезмисля проявата на строгост от
страна на закона”.
Съдът намира за ирелевантно по делото, че акта е съставен и съдебното заседание е проведено 10 дни след деянието.
По противоречието в показанията на
свидетелите М. Б. и И. К., кой от двамата нарушители е казал на другия „Господ
ще те убие”.
Съдът намира, че това противоречие не е съществено, поради и което не проведе очна ставка между свидетелите, на осн. чл. 143 НПК.
Ако въпреки гореизложеното се приеме, провеждането на такава очна
ставка е необходимо, то няма процесуална
пречка Окръжния съд, в производството по обжалване на настоящото решение, сам да събере тези доказателства, без да се връща делото било на РС или на
досъдебното производство. Това е така, поради следното :
В мотивите на Решение № 3 от 4.05.2011 г. на Конституционния съд по к. д. № 19/2010 г. е посочено, че : “Производството по чл. 2 - 6 УБДХ
стои най-близо до производството по чл. 78а
НК, при което при определени условия районният съдия освобождава лицето от
наказателна отговорност и му налага административно наказание
"глоба", като решението му СЪГЛАСНО ЧЛ.
378, АЛ. 5 НПК подлежи на
проверка пред въззивната инстанция.”
Тези главни мотиви на решението на КС се ползват със сила на пресъдено
нещо /вж. в тази насока ПРОФЕСОР Д-Р ЖИВКО СТАЛЕВ И ПРОФЕСОР НЕНО НЕНОВСКИ
“Конституционният съд и правното действие
на неговите решения”, изд. Сиби, 1996г., стр.16, както и СТАНОВИЩЕТО НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН
СЪД по конституционно дело № 7/2011г./.
Чл. 378, ал.5 НПК, от своя страна гласи: “Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа”. Глава 21 НПК - “Образуване на производство пред въззивната инстанция”, съдържа разпоредбата на чл. 327 НПК предвиждащ възможност въззивната инстанция, в случая Окръжен съд, да събира доказателства. Т.е. при обжалването на Решението на Районния съд, в производството пред Окръжния съд е допустимо събиране на нови доказателства, тъй като окръжния съд действа като инстанция не само по правото /както ВКС/, а и по фактите /т.н. “втора първа инстанция”/.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителите
на горепосочената дата са извършили непристойна проява в резултат на което е
нарушили обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го
квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от
УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицата посочени в акта като нарушители
и е налице умисъл при осъществяването му
от дейците.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителите в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителите му.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо нарушителите, съдът отчете
тежкото им материално
състояние. Следва обаче да се
изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде
мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните
права и свободи на гражданите /така и Решение
№ 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство относно нарушителя Г.В.М., съдът отчете чистото му съдебно минало и тежкото му здравословно положение.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство относно нарушителят Н.Й.С., съдът отчете че е бил провокиран от противоправното поведение на другия нарушител.
Като отегчаващо отговорността обстоятелства спрямо двамата нарушители, съдът отчете, че деянието им е осъществено след употреба на алкохол, както и че със същото са причинили напускането на клиентите на заведението /св. И. К/.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо нарушителите, съдът отчете и липсата на
критичност към извършеното – така и Решение № 128 от
28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94 от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че следва да се отчете и високата динамика, значителния ръст, многократността и ежедневната повторяемост на този вид нарушения /в този смисъл вж. Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г., III н. о., НК, Решение №№ 500 от 14.05.2012 г. по н. д. № 2393/2011 г. на ВКС ІІ н.о., НК, Решение № 76 от 08.05.2012 год. по КНОХД № 6/2012г. на ВКС, ІІІ н.о, НК/.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство относно Г.В.М., съдът отчете
обремененото му съдебно минало, както и по - тежката форма на нарушаване на
обществения ред – сбиване. За първото му осъждане е настъпила реабилитация, но
следва изрично да се отбележи, че
реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да заличи факта
на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в своето
разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната
наказателна отговорност /така и
Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. № 468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин
на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г., стр. 4 и Решение
№ 611 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о., НК, докладчик
съдията Румен Ненков/.
С оглед обществената опасност на деянието и дейците, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че на нарушителите следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативни наказания, а именно – Глоба. Досежно размера й, съдът намира че следва да бъде в размер на 500 лв.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция
В този смисъл съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/