Р Е Ш Е Н И Е  

Номер 240                                              06.07.2015 г.                                  гр.Разград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд в публично заседание на

Седемнадесети юни                          две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

 

секретар  Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1138 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е с правно основание чл.233 и чл.231 от ЗЗД.

            Депозирана е искова молба от  З.М.Д., с която е предавен иск срещу С.Н.Д. и К.Р.Д. за заплащане на сумата 8 500 лв. обезщетение за имуществени щети. Сочи, че между нея и ответниците е сключен договор за наем на недвижим имот, че ответниците не са стопанисвали имота с грижата на добър стопанин, в резултат на което в имота с административен адрес гр.Разград, **************** е избухнал пожар и са наненеси щети, изразяващи се в повреди по врати, стени, прозорци, ламперии, мазилки, подови настилки,ел. инсталация, бойлер, душ, както и в унищожаване на вграден гардероб и шкаф, закачалка и шкаф за обувки, двукрилен гардероб, спалня с пружини и две надстройки от холови секции, шкафче за баня с огледало, маса в кухнята. С молба от 28.04.2015 г. /л.256/ ищцата е увеличила цената на предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до 9 679 лв. С допълнителна молба по указания на съда /л.276/ ищцата е заявила, че  претендира сумата 545 лв. за движими вещи, които са се намирали в отдаденото под наем жилище и са унищожени в резултат на пожара и 9 133,66 лв. повреди в недвижимия имот.

            Ответниците  считат иска за неоснователен. Признават, че между страните по делото е бил сключен договор за наем. Твърдят, че е имало проблем с ел. инсталацията в апартамента през 2009 г., за което те са уведомили ищцата, както и че е последвала авария, която Еон са отстранили. Считат, че вредите са настъпили в резултат на характеристиките на самия имот – късо съединение на стара ел. инсталация, а не в резултат на експлоатацията на същия.

Ответниците С.Н.Д. и К.Р.Д. предявяват срещу ищцата З.М.Д. насрещен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 872 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв. В с.з. на 18.02.2015 г. процесуалния представител на двамата е уточнил, че всеки от двамата претендира по 4000 лв. като обезщетение за своите болки и страдания. Сочат, че в продължение на повече от 10 години живеят в жилището и са го обзавели със свои вещи на обща стойност 9 872 лв., както и че тези вещи са унищожени в резултат на възникналия пожар, че наемодателят не е изпълнил задължението си да поддържа имота, което включва и безопасна ел. инсталация, че вредите са настъпили в резултат на самия имот, че след пожара и двамата са преживели изключителен психологичен стрес и дискомфорт, болки и страдания, тъй като са били в имота по време на пожара и се опитвали да го гасят, виждайки как изгаря цялата им покъщнина, имущество и спомени, събирани повече от 10 години. Считат, че ищцата носи отговорност за всички преки и непосредствени неимуществени вреди, тъй като е била недобросъвестна – знаела е за старата и проблемна ел. инсталация.

В отговор на насрещния иск ищцата заявява, че същият е неоснователен. Сочи, че апартаментът е бил предаден на ответниците след извършен основен ремонт и в пълна изправност съобразно предназначението му. Ниската наемна цена обяснява с обстоятелството, че е целяла запазване на имота, а не получаване на реалната пазарна цена за ползването на същия, че в продължение на 13 години не е имала достъп до имота и не е имала възможност да установи извършвани ремонтни дейности, промени и др. в жилищния имот, както и че е заплащала стойността и на най-дребните ремонти, свързани със собствеността, за което изцяло се е доверявала на наемателите, като сочи конкретни суми. Твърди, че без нейно знание наемателите са извършили ремонтни дейности по ел. инсталацията, че ел. инсталацията е проектирана за жилищен блок с парно отопление и не предполага допълнителни електроуреди за отопление, че е установила допълнително манипулиране на ел. инсталацията, че действията на ответниците след възникването на пожара са допринесли за неговото разпространение. Оспорва, че движимите вещи, за които са представени документи са се намирали в апартамента, тъй като ответниците са планирали преместване в гр.Русе, където са строели и обзавеждали жилище, както и поради това че някои от мебелите, с които е предадено жилището са на място полуопожарени, а жилището е с площ 59 кв.м., заедно с терасите.  Досежно извършените след пожара ремонтни дейности от страна на ответниците ищцата счита, че същите са целяли укриване на причината за пожара.

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:  С договор за наем от 10.11.2001 г. /л.6/ ищцата в качеството си на наемател се е задължила да предостави на втората ответница като наемател ползването на апартамент в гр.Разград, с адрес б**************** за срок от една година /л.6 и 7/. Към договора няма опис на движимото имущество в апратамента. Ищцата е била собственик на имота, който е отдала под наем по наследство. Не се спори между страните, че двамата ответници са в брак и като семейство заедно са обитавали имота, както и че след изтичането на срока на договора ползването на имота е продължило със знанието и без противопоставянето на ищцата и към 06.01.2014 г.

            И след отдаването на имота под наем ищцата не се е дезинтересирала от стопанисването на същия – присъствала е на общо събрание на етажната собственост на 20.06.2010 г. /л.110/,  през 2010 г. е заплатила сумата 30 лв. за асансьор /л.112/. През 2005 г. е закупила бойлер /л.116/.

            Не се спори между страните, че в апартамента- предмет на наемния договор на 06.01.2014 г. е възникнал пожар. Същият е ликвидиран от екипите на РСПБНЗ Разград според представеното удостоверение от 15.01.2014 г. /л.45/. В същото удостоверение е посочено, че предполагаеманата причина е в процес на установяване, както и че са унищожени 5 бр. мебели, 8 бр. бяла, черна и компютърна техника, 2 бр. домашно инущество, дограма – 7 бр. и опушени стени – 500 кв.м. Така представеното удостоверение според свид.И. и Х. е попълнено след получаване на данните от обитателите и предназначението му е да послужи пред застрахователите.

            В съставената от О “ПБЗН” гр.Разград телефонограма е посочено, че техни служители са пристигнали в 10,09 часа, че са локализирали пожара в 10,21 часа и са го ликвидирали в 10,35 часа. Съответно разчистването е продължило до 11,40 часа.  В справката от Дирекция “Национална система 112 МВР /л.234/ е видно, че за пожара са постъпили 12 сигнала, като един от тях е от ответницата Д..

            Във връзка с пожара е образувано досъдебно производство №Рз-9/2014 г. по описа на РУП Разград срещу неизвестно лице за престъпление по чл.330, ал.1 от НК. От протокола за оглед и албума към него е видно, че пожарът е причинил значителни вреди на жилището, на вещите в него, както и по общите части на блока – стълбище и фасада. На сн.6 от фотоалбума ясно се вижда подматрачна рамка на легло. С постановление от 07.04.2014 г. на прокурор в РП Разград наказателното производство е прекратено поради липса на извършено престъпление.

            Във връзка с причините за възникване на пожара и вещите, които към тази дата са се намирали в амартамента са разпитани свидетелите П., М., И., Н., М., Х., И., К., Ж., Н. Според показанията на свидетелката Ж. апартаментът е бил даден под наем празен, със СКШ-та в кухнята, част от секция, огледало-шкафче в банята и закачалка и стар шкаф за обувки в коридора. Наемателите го обзавели с мека мебел и холна маса, трапезна маса и столове, спалня, гардероб, бюро. В кухнята поставили пералня, печка, хладилник, кафе машина, микровълнова, сушилня и маса с два стола. В тази част показанията противоречат на казаното от свид.М. и Н. за липса на изводи от ел. инсталацията за поставяне на пералня. Меката мебел, пералнята и микровълновата били закупени от ответниците преди да наемат жилището. Поставили и голям плазмен телевизор, както и два климатика за отопление. Според свид.И., съпруг на ищцата, жилището е отдадено под наем с вграден гардероб с дървени врати, с вградена мивка и шкафчета, СКШ-та горен ред, спалня, гардероб и тоалетка, две секции /единични/ високи с надстройки и полилей в кухнята, но без печка и хладилник. Според този свидетел в спалнята има само два контакта за  нощни лампи, като този на стената вдясно /между кухнята и спалнята/ е монтиран допълнително от наемателите. Съпругата му не е имала ключ за отдаденото под наем жилище, тъй като наемателите сменили патрона на вратата. Същият свидетел съобщава, че ищцата е закупила бойлер и тоалетно казанче за жилището, съдействала за интернет връзка, заплащала е суми, дължими към етажната собственост, но не е била информирана от наемателите за проблем с ел. инсталацията. Според свид.М. дървената дограма – прозорци, врати са били от времето на изграждане на блока, а терасата е била остъклена с метален профил. Ламперията е била от талашит, ламинирана, като от същата ламперия имало и вграден гардероб в коридора. Същият свидетел съобщава за наличие и на други наематели преди ответниците. Според представените писмени доказателства през 2004 г. ответницата Д. е закупила спалня и гардероб на стойност 2 440 лв. ведно с матрак на стойност 140 лв. /л.46 и л.47/ представена е квитанция за столове на стойност 1 170 лв. /л.48/, касова бележка за 5 бр. артикула, закупено от “Технополис” на 04.12.2012 г. на обща стойност 360,36 лв. /л.49, заявка за две маси – трапезна и холна и поднос от 19.12.2005 г. /л.50/, за диван двойка на стойност 836 лв. /л.51/, гаранционна карта и касова бележка за отоплителен уред от 20.11.2009 г. на стойност 279 лв. /л.52/, гаранционна карта и касова бележка за микровълнова на стойност 284,05 лв., закупена на 04.12.2012 г. /л.53/. Представени са заявки на немски език с превод на български от ответника Д. с адрес в гр.Кьолн, Германия за доставка на фурна за вграждане на стойност 687 евро от м.април 2013 г. /л.54/, за неръждаеми уреди на стойност 528,85 евро /л.56/ - 2013 г., съдомиялна машина на стойност 709 евро от 2013 г./л.58/ . Представени са и заявки за мебели от ответницата Д. от м.февруари 2015 г. /л.167, 168 и 169/. По отношение на мебелите на ищцата, които са се намирали в апартамента в деня на пожара, съдът счита, че  това са били двете секции, шкафчето в банята, вградения гардероб и закачалката. Обзавеждането в спалнята не е било описаното от ищцата, тъй като на снимката на албума от досъдебното производство ясно се вижда, че леглото е с подматрачна рамка, а не с пружина. По отношение на обзавеждането съдът приема, че спалнята и гардероба заедно с мартака, закупени през 2004 г. за 2440 лв. и 140 лв., столовете, закупени през 2005 г. за 1 170 лв., масите, закупени за 352 лв. и 213 лв. през 2005 г. и меката мебел за 836 лв. са били поставени в апартамента. Ответниците са обзавели и кухнята с необходимите ел. уреди, но същите не са процесните, закупени през 2013 г., тъй като няма никакви доказателства за смяна на кухненското обзавеждане по това време. Като време на закупуване същите кореспондират с мебелите, поръчани на мебелна къща «Борели» за апартамента на ответниците в грусе, а по отношение на миялната машина ответницата обяснява, че е била изгоряла, но не си спомня кога е закупена, а свид. Ж. сочи като време на закупуване след 2003 г.

            Според показанията на свид.Н., съсед на процесното жилище в този блок има проблем с ел. инсталацията. У свидетеля е горял телевизор, у друг съсед – пералня. Според свид.М., касиер на етажната собственост, ищцата е била на общо събране за основен ремонт на асансьора. Същата не е чувала за проблеми с ел. инсталацията. След пожара ищцата и свидетелката проверили обитаваните апартаменти от същата секция и установили, че в техните спални няма монтирани контакти на стената вдясно от вратата.

            Според обясненията на ответниците, които са била в апартамента в деня на пожара спалнята се отоплявала със стенен радиатор VP920KET, монтиран на стената в дясно от вратата /между спалнята и кухнята/ и включен в контакта, поставен на същата стена.  Пред този радиатор на 06.01.2014 г. на разстояние от 10 см. е била поставена дъска за гладене, върху която е била ютията. В тази си част обясненията на двамата ответници са противоречиви / според отв.Д. ютията е била зад гардероба/, но с оглед естеството на ел. уреда съдът счита, че показанията на ответницата са по-точни. От контакта, монтиран на западната стена до нощното шкафче имало удължител към северната част на стаята, в който ответницата включвала ютията. Радиаторът е бил конвекторен, изработен в Норвегия, без вентилатор, с реле, което ответниците нагласяли според желаната от тях температура /градуси/. Сутринта на 06.01.2014 г. ответницата изключила този радиатор от релето за градусите – термостата /поставила го на 0 градуса/, като той останал включен в ел. мрежата. Когато усетили пожара ответникът бил в хола, а ответницата – в кухнята. Първо ответницата видяла дим и съобщила на ответника. Той предположил, че е отказало релето на бойлера и развил предпазителите и ги оставил на масата в кухнята. След това двамата отворили двете чешми – в кухнята и в банята, за да изтече водата от бойлера и отворили вратите към терасите от хола и кухнята, както и входната врата на апартамента. Тъй като димът не се разсейвал, ответницата решила да отвори и прозореца на спалнята. Когато отворила вратата димът бил черен, но секунди след това лумнал огън. Тогава двамата тръгнали да звънят на пожарната, като оставили вратата на спалнята отворена.

            Когато служителите на РСПБЗН са започнали гасенето, установили, че пожарът е основно в спалнята на жилището и в тази стая 70-80% от вещите са изгоряли. Горящите предмети са били изхвърляни през прозореца. – спалня, секция, конвекторна печка, книги. Свид.Х. съобщава конкретно за изхвърлени печка и стопилки от ютия. Свид. К. е видял да изхвърлят дрехи и книги. Според свид.И. е имало малко горене и в кухнята в пространството зад хладилника, в хола имало пушек, а мазилката в коридора била паднала. Според показанията на свид.Х. не е било възможно да се установи кои ел. уреди са били включени и не е извършван оглед на предпазители, тъй като са работили само за установяване наличие на умишлен палеж.

            Свид. И.,*** е влязъл в апартамента с ответницата непосредствено след пожара, както и свид.Х.. Там установили, че най-големи са пораженията в спалнята, по-малки в кухнята и най-малки в хола /апартаментът се състои от спалня, хол и кухня/. Мазилката в хола е била опушена, но мебелите не били изгорели. В кухнята пластмасовите части на ел. уредите /пералня, хладилник/ били разтопени, а СКШ-тата – обгорени. Свид.Х. съобщава за паднала мазилка в коридора, обгоряла входна врата, обгоряла ламперия в коридора, както и за стопилки от климатика в хола, деформиране на преносим компютър и опушен таван в хола, обгаряне на столовете и масата в кухнята. В спалнята всичко било обгоряло, паднала била и мазилката, а механичните предпазители на ел. таблото са били разхвърляни по пода. Свид.И. видял двете секции в хола, които били пълни с книги на наемателите и не били изгоряли, както и хора, които изнасяли бял диван. Според свид.М. плочките на мивката в кухнята били на място, но при пипане падали, а банята била изцяло черна.

            След възникването на пожара ответниците били изплашени и плачели. Свид.Ж. дала свои дрехи на ответницата. След случилото се на 06.01.2014 г. на 08.01.2014 г. ответникът Д. посетил лекар /л.39/, който е констатирал, че същият е напрегнат психомоторно, в ясно съзнание, ориентация не страда, емоционално – депремиран, тревожен, с лека към средна умерена дистимия и го е насочил към хоспитализация. В епикризата от 15.01.2014 г. /л.41/ същият лекар е посочил че след масивна психотравма е напрегнат, неспокоен, с нарушение на съня и апетита, чувства се неработоспособен, не може да се концентрира, както и че се изписва със значително редуцирана тревожност и напрежение. Същият лекар е посетила и ответницата Д.. За нея в амбулаторния лист е посочено, че /л.42/ е напрегната психомоторно, в ясно съзнание, ориентирана цялостно, емоционално-тревожна, с лека дистимия, Невротичен облик на оплакванията на дистимен фон, свръхценни интерпретации, памет и интелект – в норма. И тя е насочена за хоспитализация и в издадената й на 15.01.2014 г. епикириза /л.40/ е посочено, че на фона на психотравменни моменти станала напрегната, не спи, тревожи се за най-дребни неща, има изразено главоболие, нарушен сън и апетит, които влошават социалното функциониране. Посочено е , че се приема за терапевтично уточняване и лечение и се изписва в компенсирано състояние и мнение да продължи лечението в амбулаторни условия. И двамата пациенти са провели на 15.01.2014 г. съдебно-психиатрична консултация. За ответника Д. специалистът – психиатър е посочил, че /л.43/ на 06.01.2014 г. е преживял масивна психотравма, че на следващия ден се чувствал потиснат, безинициативен, с нарушен сън и апетит, изпитвал немотивиран страх, съпреживял отново събитията около психотравмената ситуация, нямал възможности да работи пълноценно, притеснявал се и за състоянието на съпругата си, че е проведено лечение в стационарни условия с коаксил и ривотрил с препоръка да продължи 6 месеца. Посочената диагноза е разстройство в адаптацията. За ответницата д. същият специалист /л.44/ отново е посочил, че на 06.01.2014 г. е преживяла масивна психотравма, след което била много напрегната, плачела почти непрекъснато, изпитвала немотивиран страх, имала нарушения в съня, сънувала кошмари, свързани със събитието. Проведено й е стационално лечение с Флуанксол, Пароксети и Ривотрил с препоръка да продължи лечението за 6 месеца. И двамата ответници признават, че са пребивавали в отделението само по 3-4 часа на ден. По същото време – между 08 и 15.01.2014 г. според показанията на свид.И. ищцата и ответниците се срещнали неколкократно с цел постигане на споразумение за резпределяне на сумите, необходими за ремонт на апартамента. По времзе на преговорите ответниците са искали наемодателката и те да участват с еднакви суми в ремонта, а ищцата е предлагала тя да заплати само 30% от сумата, а те – останалите 70 %.

            Във връзка с твърдението на ответниците за предходна авария на ел. инсталацията в обекта и установяване на връзка между същата и пожара са изискани справки от “Енерго-Про Продажби”АД и “Енерго-Про Мрежи”АД. Същите с няколко писма отговарят, че нямат данни за авриите през 2009 г. и през 2007 г., тъй като документите се пазят в продължение на пет години /л.232 и л.238/. Според представеното извлечение от сметка “Е.он България Мрежи” АД са изплатили обезщетение в размер на 1 480 лв. на 14.12.2007 г. /л.211/.

            След пожара ответниците сменили прозорците с алуминиеви, сменили и ел. таблото. Ел. уредите, които били в кухнята не работели и ги изхвърлили. Сменили са и счупените стъкла на остъклената тераса към кухнята.

            Според заключението на назначената по делото пожаро-техническа експеритза /л.246/ наличието на отоплителни и нагревателни уреди в зоната на първоначалното възникване на пожара, при липса на други възможни източници на запалване, дават достатъчно основание да се счита, че те са най-вероятната и възможна причина за възникване на пожара. Като основна причина експертизата счита, че пожарът е възникнал в резултат на неправилен монтаж или неправилна употреба на електронагревателните уреди. В случая експертизата счита за равнопоставени причинители на горенето и двата нагревателни уреда. Основната причина за липса на категоричност в определяне на първопричинителят е липсата на възможност за обективна оценка на обстоятелствата, поради заличаването на веществените доказателства и непълното им описване на местопроизшествието непосредствено след възникването му. Съвместно с това според вещото лице се наблюдават и противоречиви обяснения на ответниците относно местоположението на нагревателните уреди, както и недостатъчно достоверни данни за монтажа на отоплителния уред. Свързването на причинителя на пожара именно с употребата на нагревателните уреди  се основава и на фактите за откриването и развитието на горенето. Има се в предвид, че пожарът е открит във времето от 1 до 2 часа след като ответниците са излезли от помещението. Такъв период от време напълно съвпада с динамиката на развитие на пожар в твърди горими предмети при ограничен въздухообмен – т.е. първоначално имаме нагряване на част от горимите материали най-близко до източника на топлина, възникване на хетепогенно горене / тлеене/ съпътствано с обилно задимяване и впоследствие възникване на пламъчно горене. Пожарът е открит след като димът е изпълнил спалното помещение и е започнал да излиза извън него. За по-нататъшното развитие на горенето и засягането на съседните помещения  от първостепенно значение са неправилните действия на ответниците, които с откриването на пожара са оставили отворена вратата на горящото помещение, в съчетание с отворената входна врата и прозорци в съседните помещения. В констативно-съобразителната част към заключението вещото лице е посочило, че /л.2/ основен признак за възникнало късо съединение е наличието на характерно разтопяване на проводниците в зоната на късото съединение и при липса на такива специфични стопилки не може да се говори за късо съединение. По-нататък е посочено, че основната електрическа инсталация на спалното помещение е изпълнена скрито, под вароциментна мазилка с дебелина между 1-15 см. Отклоненията към трите контакта са изпълнени в разклонителни кутии, следователно, дори и да възникне късо съединение по някаква причина в тази проводници, то те не биха били в състояние да предизвикат запалване на горимите материали, поради факта, че мазилката няма да допусне изхвърлянето на разтопен метал и в същото време няма да позволи горенето на изолацията на самия проводник. По-нататък в заключението вещото лице е отбелязъл, че по медния проводник, описан в огледния протокол не са констатирани характерните за късо съединение стопилки. Според заключението по делото има предпоставки за механично повреждане на изолацията на проводника /удължител/ в резултат на неправилния му монтаж /свободно положен по пода в проходима зона/, но е невъзможно възникването на късо съединение в електрическите проводници, намиращи се в спалното помещение, при условие, че се приемат за достовени показанията на свидетелите за липса на включен ел. уред в спалнята. Вещото лице е обосновал своето заключене с това, че категорично и двата нагревателни уреда са се намирали в мястото, където е забелязано първоначалното горене, северно в близост до прозореца, със сигурност единият от ел. уредите / отоплителната печка/ е бил подвързан към електрическата мрежа. Досежно монтажа на този отоплителен уред вещото лице сочи, че при огледа на жилището на тази стена не са открити следи от подобен вид монтаж – няма пробити отвори в бетонната панела, в която се монтират дюбели, както и че същите не биха могли да бъдат стабилно закрепени във вароциментната мазилка. В о.с.з. в отговор на въпроси на страните, вещото лице посочи, че ако има тлеене в ел. проводник, същото продължава с часове, но ел. проводник под напрежение не гори. При външно нагряване на ел. проводника може да има прегаряне на изолацията, но самите проводници са от самозагасващи материали.

            По делото са изготвени две съдебно-технически експертизи от различни вещи лица. Всяка от тези експертизи е дала свое заключение за наличието на щетите, посочени в исковата молба и за цената за тяхното отстраняване. В първото заключение /л.253 и сл./ е посочено, че в жилището съществуват описаните в исковата молба повреди и щети вследствие на високата температура, огън и дим. Според това заключение цената на ремонтните работи е 9 140 лв. При определяне на тази сума вещото лице е взело процент на овехтяване 0,15% на година и за 40 години тази сума е 448,46 лв.

И според заключението на втората експертиза /л.280 и сл./ повредите в жилището са нанесени и е възможно те да са причинени в резултат на пожар. Според същото за отстраняването на тези повреди е необходима сумата 10 598,72 лв.  От тази сума вещото лице е приспаднало стойността на амортизацията – 51,4 %, каквато е и общата амортизация на сградата и е получило сумата 5 146,74 лв. Ведно с печалбата и ДДС тази сума е 6 793,69 лв. В отговор на въпроси в о.с.з. вещото лице е съобщила, че плочките в кухнята – поз.2 от заключенето са свалени, развалена е лятата мивка /поз.3/, демонтирана е дограмата /поз.4/ и е монтирана дограма /поз.27/, направено е и остъкляването върху метални рамки /поз.28/. В екпертното заключение е допусната грешка в квадратурата на хола, поради което сумите за циклене и лакиране следва да се намалят ощо със 107,20 лв. като чиста сума  / в позиция всичко/. Така в позизия всичко сумата следва да бъде 10 491,72 лв., а в позиция общо 6 724,98 лв.

По позиции демонтажа на дограмата е с цена 96,74 лв., монтажа – 1 055 лв., доставката и монтажа на апартаментното табло – 12,71 лв., а остъкляването с 3 мм стъкла върху метални рамки /остъкляване на тераса/ - 290,70 лв. Това са цените на работите, които ответниците са извършили в апратамента, а общия им сбор е 1 455,15 лв.

В отговор на въпросите на страните в с.з. вещото лице, изготвило втората от двете технически експертизи е посочила, че има различни начини за определяне на амортизации, като няма формула, която да е утвърдена с нормативен акт, а в случая на място не може да се определи колко е била амолтизирана мазилката. В случая тя е взела експлоатационната стойност на панелен апартамент – 70 години и датата на построяването му – 41 години преди инцидента.

Според заключението на назначената по делото оценъчна експертиза /л.242 и сл./ цената на вградения гардероб и шкафчето е 110 лв., на закачалката 70 лв., на шкафа за обувки – 30 лв., двукрилния гардероб в спалнята – 80 лв., спалнята с пружини – 80 лв., надстройките от холови секции – 160 лв., шкафчето за баня с огледало – 15 лв. или общо 545 лв. Масата в кухнята е с определена цена 15 лв., а долните части на на двете холови секции не са повредени. При определяне на цените вещото лице се е съобразило с овехтяването на вещите.

            Според заключението на втората оценъчна експертиза /л.244 и сл./цените на вещите, предмет на насрещния иск с начисленото за тях овехтяване са съответно : спалня с гардероб и подматрачна рамка – 1 830 лв., матрак 2 бр. – 105 лв., столове – 936 лв., ютия – 342 лв., маса трапезна, холна и поднос – 488 лв., диван и табуретки – 710,60 лв., радиатор – 223,20 лв., микровълнова – 269,80 лв., печка – фурна – 1 276,50 лв., котлони – 982,60 лв., миялна машина – 1 317,30 лв. или общо 8 481,00 лв.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на сумата 9 133,66 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на недвижимия имот, предмет на договора за наем е частично основателен и доказан. Същият намира своето правно основание в разпоредбата на чл.233, ал.1 изр. 2 от ЗЗД, която разпорежда, че наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. В случая не бе установено пожарът да се дължи на друга причина. Прокуратурата с постановление, потвърдено от РС Разград, е приела, че пожарът не е причинен умишлено, според заключението на пожаро-техническата експертиза няма никакви данни за късо съединение по ел. инсталацията. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид състоянието на жилището в настоящия момент и презумпцията на чл.233, ал.1 изр. 3 от Закона за задълженията и договорите, която сочи, че до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние, като държи сметка за обстоятелството, че ответниците са остъклили балкона, демонтирали са и са монтирали нова РВС дограма, поставили са и апартаментно табло, с което в една малка част са поправили сторените вреди.

            При конкретните изчисления съдът счита, че следва да работи с второто от двете двете заключения по съдебно-техническите експертизи, тъй като същото е по-детайлно и по-обосновано с конкретни суми както по отделни пера, така и като цена на труд, материали и други разходи /транспорт, технически контрол, осигуровки/. Това заключение е предвидило сумата 1 455,15 лв. за извършване на работите, които ответниците вече са извършили в апартамента. Следователно от общата цена 10 598,72 лв. , респ. 10 491,52 лв. след приспадането на сумата 107,20 лв. за циклене и лакиране на паркета, който в таблицата е с погрешно посочена квадратура следва да се приспаднат още 1 455,15 лв. Така чистата цена на ремонта на жилището, за да бъде приведено същото в състоянието, в което се е намирало от преди пожара е 9 036,37 лв. Тази сума със спадане на амортизация от 51,44 % е 4 388,06 лв.  Тази сума с 10% печалба е 4 826,88 лв., а с начислено ДДС – 5 792,24  лв. Съответно ако аналогични изчисления се направят със сумата 9 036,37 лв. – чистата сума с отчетената грешка в квадратурата на паркета, намалена с цената на демонтаж и монтаж на прозорци и остъкляване на тераса, но без начисляване на амортизация ще се получат сумите 9 940,01 лв. с начислена печалба и 11 928,01 лв. с начислено ДДС.

            В настоящия случай, както беше посочено по-горе ответниците дължат обезщетение за вредите, причинени през времето на ползване на вещта. За премахване на тези вреди не е достатъчна сумата 5 792,24 лв. – остатъчната сума след намаляване на амортизационните начисления, тъй като за да приведат апартамента в същото състояние о преди 06.10.2014 г. трябва да се закупят нови материали и да се плати труд и други разходи по действителни цени. Същевременно след влагането на сумата 11 928,01 лв. ще бъдат извършени нови довършителни работи и апартаментът ще бъде в по-добро състояние от това преди пожара.  Ето защо съдът счита, че размерът на обезщетението следва да бъде определен по преценка на съда, каквато възможност дава разпоредбата на чл.162 от ГПК, а именно да бъде определено едно средно аритметично число между тези две крайни цени /остатъчна стойност на работите с начислена амартизация и цена на нови работи/ и да бъде присъдено обезщетение в размер на 8 860,13  лв.

            Това обезщетение е дължимо от ответниците ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.06.2014 г., а не от датата на увреждането, тъй като същото не е за непозволено увреждане, израз на общия принцип да не се вреди другиму, а за договорна отговорност за вреди в отношенията между наемател и наемодател, поради което не се прилага разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.

            Досежно вторият от обективно съединените искове – за заплащане на обезщетение за унищожаване на движимите вещи в наетото жилище, отново с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД, същият е частично основателен и доказан. Както бе посочено по-горе, съдът приема, че спалнята с пружини и двукрилния гардероб в спалнята не са били налични към датата на пожара в жилището, поради което обезщетението следва да бъде не посоченото от вещото лице 545 лв., а редуцирано със 160 лв. – цената на леглото и гардероба, а именно 385 лв.

            Предявените насрещни искове, намиращи правно основание в разпоредбата на чл.230, ал.2 от ЗЗД  са неоснователни и недоказани. По делото не бяха представени доказателства за това, че вещта не е предадена в надлежно състояние, респ. че не е поддържана в такова състояние. Ответниците са обитавали жилището повече от 10 години, няма данни да са поставяли пред наемодателката въпроса за неизправна ел. инсталация, като същевременно са търсили съдействие по други въпроси. С оглед обстоятелството, че са обитавали цялото жилище непрекъснато, не може да се очаква от ищцата периодично да преглежда ел. инсталацията. Пожаротехническата експертиза също не е установила неизправност в ел. инсталацията, която да дава основание за извод за ненадлежно състояние на наетия имот.

            На основание чл.78 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата направените разноски за първоначалните искове съразмерно на уважената част, а именно 1 302,15 лв. и разноските за защита по насрещните искове в размер на 1070 лв. изцяло.

            На основания чл.78 ал.3 от ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Тъй като адвокатското възнагражение по делото е посочено общо – 800 лв., съдът приема, че половината от него е за защита по първоначалните искове, а другата половина – за насрещните искове. Така от сумата 400 лв. ответниците следва да заплатят 86,61 лв. разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН ********** и К.Р.Д., ЕГН ********** *** ЗА ЗАПЛАТЯТ на З.М.Д., ЕГН ********** *** сумата 8 860,13 лв. /осем хиляди осемстотин и шестдесет лева и тринадесет стотинки/ обезщетение за вредите, причинени в апартамент находящ се в гр.Разград, **************** ведно със законната лихва от 30.06.2014 г., сумата 385 лв. /триста осемдесет  и пет лева/ обезщетение за унищожени движими вещи, находящи се в горепосочения недвижим имот ведно със законната лихва от 30.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до първоначално предявените размери.

            ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от С.Н.Д., ЕГН ********** и К.Р.Д., ЕГН ********** *** срещу З.М.Д., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 9 872 лв. /девет хиляди осемстотин седемдесет и два лева/ обезщетение за унищожени движими вещи.

            ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от С.Н.Д., ЕГН ********** срещу З.М.Д., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на задължения по договор за наем.

            ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от К.Р.Д., ЕГН ********** *** срещу З.М.Д., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на задължения по договор за наем.

            ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН ********** и К.Р.Д., ЕГН ********** *** ЗА ЗАПЛАТЯТ на З.М.Д., ЕГН ********** *** сумата 1302,15 лв. /хиляда триста и два лева/ разноски по първоначалните искове съразмерно на уважената част от тях и сумата 1070 лв. /хиляда и седемдесет лева/ разноски за отхвърлените насрещни искове.

            ОСЪЖДА З.М.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Д., ЕГН ********** и К.Р.Д., ЕГН ********** *** сумата 86,61 лв. /осемдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/ разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: