Р Е Ш Е Н И Е

Номер 255 06.07.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На първи юли две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1847 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във вр. със ЗНасл.

Депозирана е молба от С.О.М., с която е предявен иск срещу Х. О.М. за делба на поземлен имот в с.Киченица с №79, кв.5 по кадастралния план на с.Киченица при равни права. Твърди, че имотът им е оставен в наследство от родителите им О. Ю. О. и Н.С. О..

С решение от 05.03.2015 г., влязло в сила на 25.03.2015 г. съдът е допуснал до делба недвижим имот: поземлен имот №79 в кв.5 по кадастралния план на с.Киченица, обл.Разград, одобрен със Заповед №478/1989 г. на ОбНС Разград с площ 1 011 кв.м., с административен адрес ул*********** при съседи имоти №80, 54, 77 ,78, 81 и 82 ведно с построената в него жилищна сграда и други подобрения между С.О.М., ЕГН ********** *** и Х.О.М., ЕГН ********** *** при равни права.

Във втората фаза на делбата ищцата С.М. е предявила срещу ответницата Х. М. претенция по сметки за заплащане на сумата 700 лв. обезщетение за ползване на процесния имот за периода 27.11.2014 г. – 26.05.2015 г. , която претенция в последното по делото заседание на намалена на 90 лв. Сочи, че е изпратила покана до ответницата за заплащане на наем.

Всяка от двете съделителки счита, че при условията на чл.349 ал.2 от ГПК имотът следва да й бъде предоставен в дял, като дела на другата съделителка бъде уравнен с пари.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Имотът е придобит от страните по делото в резултат на наследяване от техните родители. Наследството на майка им е открито на 17.08.2009 г., а това на баща им – на 21.01.2014 г. Според показанията на свид.М. отнветницата държи ключа за имота и в този имот има нейни вещи. Периодично посещавала имота и беряла плодове от градината, тя отключила два пъти, за да влязат за помени. Според свид.М. ответницата е посещавала родителите си през почивните дни и им е помагала и останала в къщата един месец преди смъртта и 7 дни след смъртта на баща си. След това посещавала имота рядко – според свидетелката четири или пет пъти за по няколко часа.

С покана, изпратена до ответницата М., ищцата М. я уведомила, че я е лишила от възможността да упражни правото си на собственост и определила месечен наем от 100 лв. за ползването на имота. В представения по делото отговор ответницата е заявила на ищцата, че живее в гр.Разград и рядко посещава имота, както и че тя също има възможност да го посещава.

Според заключението на съдебно-техническата и оценъчна експертиза допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем в съответствие с квотите на страните. Пазарната стойност на същия е 5 400 лв. Евентуално възможния наем за този обект според вещото лице е 30 лв. на месец. В отговор на въпроси в о.с.з. вещото лице посочи, че имотът е необитаем, тъй като трябва да се направят укрепвания на сградата, за да е възможно ползването.

При така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Процесният имот е жилищен. За да бъде възложено това жилище на един от съделителите, следва той при откриването на наследството да е живял в жилището и да не притежава друго жилище. В случая нито една от съделителките не е живяла в този имот към датата на смъртта на някой от наследодателите. Всяка от двете съделителки е имала свое семейство и дом. Предвид това, че ищцата е живяла в същото село, а ответницата - в гр.Разград, логично втората е оставала да нощува в дома на родителите си през почивните дни и тогава, когато те са се нуждаели най-много от помощ. Но това не означава, че тя е живяла в този дом по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК. По делото не бяха наведени твърдения и представени доказателства за това, че някоя от съделителките не притежава друго жилище. Ето защо съдът намира, че имотът не следва да бъде възлаган по реда на чл.349 от ГПК, а да бъде изнесен на публична продан по реда на чл.348 от ГПК.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата 90 лв. за ползването на процесния имот за периода 27.11.2014 г. – 26.05.2015 г., съдът счита, че същата е неоснователна. Тази претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл.31 от Закона за собствеността, която предвижда възможност всеки собственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите собственици да си служат с нея съобразно правата им, както и задължение когато общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, същият да заплаща обезщетение на другия за ползата, от която го е лишил от деня на писменото поискване. В случая не бе установено ответницата да ползва имота, тъй като редките посещения не биха могли да бъдат квалифицирани като ползване, нито бе установено ищцата да е лишена от някакви ползи, за да се дължи такова обезщетение.

На осн. чл.8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, всяка от двете съделителки дължи държавна такса в размер на 4% върху своя дял, а именно по 108 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: поземлен имот №79 /седемдесет и девет/ в кв.5 /квартал пет/ по кадастралния план на с.Киченица, обл.Разград, одобрен със Заповед №478/1989 г. на ОбНС Разград с площ 1 011 кв.м. /хиляда и единадесет квадратни мерта/, с административен адрес ул*********** при съседи имоти №80, 54, 77 ,78, 81 и 82 ведно с построената в него жилищна сграда и други подобрения, като получената цена бъде разпределена по равно между С.О.М., ЕГН ********** *** и Х.О.М., ЕГН ********** ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска на С.О.М., ЕГН ********** ***, предявен срещу Х.О.М., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 90 лв. /деветдесет лева/ обезщетение за ползване на имота за периода 27.11.2014 г. – 26.05.2015 г.

ОСЪЖДА С.О.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса в размер на 108 лв. /сто и осем лева/.

ОСЪЖДА Х.О.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса в размер на 108 лв. /сто и осем лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: