Р Е Ш Е Н И Е
№199/02.07.2015
г.,гр.Разград
секретар : Г.М.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2007 по описа за 2014г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е установителен и е предявен
на основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че той не е собственик на признатата 1/6
идеална част с нотариален акт за собственост върху три поземлени недвижими
имота-три ниви, подробно описани в исковата молба, и трите в землището на
с.Веселина, придобити по покупка от Б. С.В. и давностно владение-НА №134 т.1
рег.№866 дело №87/2014г. на нотариус Р.К. и че същият не е собственик на целия
имот №103001-НА №76 т.І рег.№470 дело №53/2015г. на нотариус Р.К. Настоява
посочените нотариални актове да бъдат отменени. Претендира и разноски по
делото. Ответникът не е депозирал писмен
отговор, едва в първото по делото заседание представя такъв. Настоява иска да
се отхвърли, като неоснователен и недопустим. Твърди че е закупил с
предварителен договор през 1998г. от брат си Б. 1/6 ид.част от процесните
ниви, от когато е започнал да ги владее
и обработва. Възразява, че сключения от ищеца договор за замяна с наследниците
на брат му Б. е сключен без негово знание, че същия е симулативен-„заменени са
ид.части от недвижими имоти с три тона жито”- и затова нищожен на основание
чл.26 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.307 от ТЗ.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно
от нотариален акт №172 т.Х дело №3563/96г. на РРС-л.65 от делото, по ЗСПЗЗ на
наследниците на С. В. ***, е възстановена собствеността относно три земеделски имота, а именно:
1.Поземлен имот с начин на трайно ползване НИВА с площ от
31,400 дка в местността „*********” в землището на с.Веселина, съставляваща
имот №021005;
2.Поземлен имот с начин на трайно ползване-Овощна градина
с площ 2,849 дка в местността „********” в землището на с.Веселина,
съставляваща имот №075016 и
3.Поземлен имот с начин на трайно ползване НИВА с площ от
21,851 дка в местността „**********” в землището на с.Веселина, съставляваща
имот №103001.
Съгласно
представеното у-ние за наследници изх.№178/20.06.2013г. на община Лоцница, С. В.
И. е починал на 03.05.1972г. и е оставил за свои наследници съпруга Ф. и шест
деца: А., Б., Ю., Х., М. и С.- ответника по настоящото дело. С предварителен
договор-л.50 от делото, от 10.03.1997г., с нотариална заверка на подписите от 29.12.1998г.
единия брат-Б., е прехвърлил на ответника 1/6 ид.част от процесните земи.
Видно от
у-ние за наследници №179/20.06.2013г. на община Лозница, Б. С.В. е починал на
01.09.2010г. и е оставил за свои наследници две дъщери: Е. и Г.- и двама сина:
А.-починал през 2004г. и С. С нотариален акт за замяна №175 т.ІІ рег.№4581 дело
№290 от 2013г. на нотариус В.Тодорова на 28.06.2013г. наследниците на Б.
прехвърлят на ищеца по 3/70 ид.части от трите имота срещу 3 тона жито.
С
нотариален акт за собственост №134 т.1 рег.№866 дело №87/2014г. на нотариус
Р.Кирилова на 13.03.2014г. ответникът е признат за собственик на 1/6 ид.част от
имотите на основание покупка и давностно владение, като в приложенията на акта
е посочен предварителния договор за продажба на недвижим имот от 10.03.1997г.
С
нотариален акт за собственост №76 т.І рег.№470 дело №53/2015г. на нотариус
Р.Кирилова на 20.02.2015г. ответникът е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на
целия имот №103001, посочен по-горе под №3.
Видно от
показанията на разпитаните свидетели-л.53 и л.54 от делото, от 1992 г. трите
имота са обработвани първоначално от ЗК-с.Веселина, а впоследствие от
КПУ”Партнес” и „Агростил”ООД. Съгласно показанията на св.Ю. Х., между ищцовото
дружество и ответника има сключен договор за наем за трите имота, като в
договора е записано”н-ци на С. В. И. с представител С.”, и че именно
„ответникът С.” се подписва за всички и декларира, че ще раздаде рентата на
другите наследници”. Свидетелката Е. А. депозира показания, че нейния баща Б. е
бил дал „само временно своя дял на С.” и че до смъртта си „баща й е получавал
от кооперацията олио и рента, съобразно дела си”.
Ответникът,
чрез повереника си, в съдебно заседание възразява, че не е бил уведомен за
сключения договор за замяна между ищеца и наследниците на брат му Б. и че този
договор е симулативен и нищожен с оглед разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗЗД и
чл.307 от ТЗ.
Пред вид
изложеното съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е основателен и доказан и следва да се уважи. По делото не се събраха
доказателства, а и ответника не посочи такива с които да докаже правата си по
двата констативни нотариални акта. Процесните три имота са съсобствени.
Установи се, че ответникът не е владял за себе си в продължение на 10 години
процесните три имота за да може да се позовава на сключения през 1997,1998г.
предварителен договор. Видно от преписка по нот.дело №87/2014г. на нотариус
Р.Кирилова-л.101-л.116 от делото, при издаване на нотариалния акт за
собственост за 1/6 ид.част от трите имота не са разпитвани свидетели и този акт
е съставен по обстоятелствена проверка на база документи, но представените
такива не са достатъчни за да се приеме, че ответникът е станал собственик на
1/6 ид.част на основание предварителен договор и давностно владение. Към
преписката липсва и мотивирано постановление на нотариуса по чл.587 ал.3 от
ГПК. Явно е, че атакувания нотариален акт №134 т.1 рег.№866 от 13.03.2014г. е неправилно
издаден и като такъв с оглед разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК следва да се
отмени. Следва да се отмени и втория нотариален акт №76 т.1 рег.№470 дело
53/2015г. Посочи се по-горе, че ответникът не доказа в процеса намерение за
своене и на трите имота, напротив в
подписваните договори за наем на имотите, той се е подписвал и като
представител на останалите наследници на С.С.В..
Неоснователно
ответникът възразява, че сключения от ищеца и наследниците на брат му Б.
договор за замяна е нищожен, тъй като е симулативен. По делото не се установи,
че страните по договора за замяна не са желали настъпването на неговите правни
последици или че с договора те прикриват някакви вътрешни отношения помежду си.
От друга страна, замяната е сделка състояща се от две насрещни продажби и
законодателят не е предвидил ограничение относно вида на обектите, които се
заменят. Не съществува законова забрана за замяна на недвижими вещи с движими
такива и обратно.
Неоснователно
е и второто възражение на ответника. Явно е, че при сключване на договора за
замяна не е спазена разпоредбата на чл.33 от ЗС. Наследниците на Б. са продали
своите идеални части от трите имота на външно за съсобствеността лице-ищцовото
дружество, в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите
съсобственици. Заобикалянето, обаче, на чл.33 от ЗС не прави осъществената
сделка нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се
поражда правото да изкупят продадената идеална част, което следва да стане с
нарочен иск, а не под формата на възражение и то в двумесечен срок от
продажбата, а договора за замяна е сключен още на 28.06.2013г. В този смисъл е
и ТР №5 от 28.11.2012г. по тълк.д.№5/2012г. на ОСГК.
С оглед изхода на делото и пред
вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените
от ищеца разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в
размер на 450 лева.
Ето защо съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на С.С.В. с ЕГН-********** ***, че тоя не е собственик на основание
покупка и давностно владение на признатата с нотариален акт №134 т.І рег.№866
дело 87/2014г- на нотариус Р.Кирилова 1/6 идеална част от три поземлени
имота с №021005, №075016 и №103001,
съгласно плана за земеразделяне землището на с.Веселина, община Лозница, както
че той не е собственик на целия поземлен имот №103001 по нотариален акт са
собственост №76 т.І рег.№470 дело №53/2015г. на нотариус Р.Кирилова и
ОТМЕНЯ нотариален акт №134 т.1
рег.№866 дело №87/2013г. и нотариален акт №75 т.І рег.№470 дело №53/2015г. и
двата на нотариус Р.Кирилова на основание чл.537 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА С.С.В. с ЕГН-********** ***
да заплати на „АГРОСТИЛ”ООД с ЕИК-826045455-гр.Разград сумата от 450 лева
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: