Р Е Ш Е Н И Е
№273/19.08.2015г.,гр.Разград
секретар : Г.М.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 488 по описа за 2015 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за обезвреда
от непозволено увреждане на основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД. Цена на иска 11 111,10
лева.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати исковата сума като обезщетение за причинени й
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и 1 111,10 лева имуществени
вреди, за това че на 21 01.2015 г. около 18,00 часа, движейки
се като пешеходец по тротоара, зад блока в които живее, левия й крак се
„заклещил” в бетонирано в асфалта арматурно желязо, тя изгубила равновесие и
паднала напред „с лицевата част на главата и гърдите на тялото си, като
тежестта е била поета от лявата й ръка”. В резултат на падането ищцата получила
множество телесни увреждания, подробно описани в исковата молба.Твърди, че арматурното
желязо е било поставено от ответника, който като ползвател на седма гаражна
клетка го е монтирал за подпиране на гаражната врата. Претендира и законна
лихва върху присъдената сума от датата на увреждането до окончателното плащане,
както и разноски по делото.
Ответникът с писмения си отговор и в съдебно заседание
оспорва иска, настоява за отхвърлянето му с присъждане на направените по делото
разноски. Заявява, че действително е бил поставил част от арматурно желязо на
близко разстояние до стената на гаража си,
но твърди, че причина за падането на ищцата е не”заклещването на крака й
в него”, а подхлъзване или препъване и
загуба на равновесие, тъй като ищцата страда от „инсулино
зависим захарен диабет”. Оспорва механизма на падане на ищцата. При условията
на алтернативност, прави възражение за съпричиняване
от страна на ищцата, като счита, че тя с поведението си е допринесла поне с
80-90% за настъпване на инцидента. Също претендира разноски по делото.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: На 21.01.2015г. около 18,00 часа ищцата се е прибирала от пазар
през градинката пред дома си на ул.”Искър” в гр.Разград, бл.”Искър”. Движела се
е в непосредствена близост до гаражните клетки, изградени в зад блоковото
пространство. В двете си ръце ищцата е носела „пълни чанти”/св.М. М./. На
около 40-50 метра от входа на дома си, ищцата се препънала и паднала напред по
очи на земята. На помощ й се притекли три съседки, две от които са разпитани
като свидетели по делото: св.М. М. и св.А. Д. Те
помогнали на ищцата да седне на земята и да се изправи, със собствения си
автомобил откарали пострадалата в бърза помощ, където „почистиха кръвта от
лицето й, направиха снимки на главата и на ръката й, и я настаниха в
ортопедично отделение”-св.А. Д.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, вещото
лице по която дава заключение и обясняват в съдебно заседание, че в резултат
падането ищцата е получила: контузия на лявата длан със счупване на лъчевата кoст на лявата ръка в областта на гривнената става/т.н.”типично място”/ за което е била на
лечение в ортопедично отделение на МБАЛ-гр.Разград и извършване на операция - поставяне на плака с винтове;
охлузване и насиняване на кожата в лявата половина на челото, двете очи/т.н.
очилат хематом/ по гърба на носа, пръстите на лявата и дясната ръка, двете
колена и долната половина на дясната
подбедрица; контузия на долната устна, с кръвонасядане
и разкъсване на лигавицата и разклатени втора степен първи долен зъб в дясно и
първи и втори долни зъби в ляво. Вещото лице обяснява, че основното увреждане е
счупването в областта на китката и е типично при падане по очи, че при
операцията на ищцата е поставена заключваща плака с два винта, че при това
счупване оздравителния процес е със среден срок
между 2,5-3 месеца, който при ищцата е удължен поради това, че тя има
придружаващо заболяване - захарен
диабет регистриран от около 2000 г.,
като първоначално е била на лечение с таблетки, а после е преминала на инсулин.
Оздравителния процес на охлузванията и насиняванията
на кожата е със срок около 10 дни,
разклатените зъби не са довели до трайно затруднение на дъвкателната
функция и не се е наложило тяхното изваждане - вещото
лице уточнява, че при прегледа на 10.06.2015 г.
зъбите са били на мястото си. Счупването в областта на гривнената
става е довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от три
месеца, при прегледа от експерта, движението на пръстите е възстановено, но не
в пълен обем, при натоварване пострадала чувства слабост и лесна умора в
областта на ставата. Останалите травматични увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е категорично, че при
инцидента ищцата е паднала по очи, но не може да каже, че падането е в резултат
„спъване в скобата”, тъй като няма описани и констатирани увреждания в областта
на ходилото.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че ищцата е
със заболяване „захарен диабет” от 15 години, лекува се с инсулин, но при нея
диабета е компенсиран т.е. овладян. Обяснява, че инсулина трябва да се слага в
определен час-сутрин след закуска и вечер след вечерята. Задължително е да се
спазва часа и единиците, които се определят въз основа на стойностите на
кръвната захар, че ако няма инсулин нивото на кръвната захар пада и човек
припада. Съгласно обясненията на ищцата-л.77, по препоръка на д-р П., та си слага инсулин сутрин към 8,00 часа и вечер към 19,00
часа.
По делото са разпитани трима свидетели, посочени от
ищцата: св.М. М., св. А. Д. и св.С. П. Първите две са оказали помощ на ищцата след падането
й на земята, същите депозират показания, че не са видели как ищцата е паднала,
но „беше тъмно, още не бяха светнали светлините, нямаше сняг, но беше студено”;
че „ръцете й са били пълни с чанти, че се е спънала и паднала”, че краката й са
били „до желязото и предполагат, че се е спънала в него, но добре, че не се е
заклещил-попаднал в него, защото можеше да си счупи крака”. Заявяват още, че
жената не е излизала от дома си към два месеца, че е не можела да готви и
чисти, че им се оплаквала, че не може да си изреже ноктите. Третият свидетел
твърди, в показанията си, че е видял възрастен мъж с бяла коса да монтира пред
гаража си „ 4-5 арматури, които стърчели като шипове на около 50 см от земята,
не съм ги броил точно, бяха доста” и че „впоследствие от приятеля си разбрах,
че майка му там е паднала”. По делото няма твърдения за арматури с височина 50
см и съдът не кредитира показанията на свидетеля С. П.
При насрочения оглед съдът констатира на място, посочено
от ищцата, че тя е паднала пред гараж с боядисани в кафяв цвят врати и близо до
улук за оттичане на дъждовна вода. Мястото е прилежаща част от гаражите,
съставлява бетонова площадка пред гаражни клетки и е с наклон от гаражите към
пътя, съдът констатира и многобройни неравности-настилката е износена. При
огледа на 20.07.2015 г. на място нямаше монтирана
скоба от арматурно желязо. В края на пространството пред гаражите има стъпала,
пред вид денивелацията на съседния жилищен блок.
Видно от представените от ищцата писмени доказателства:л.13,
л.14 и л.15-талаон за услуга по желание, фактура от 24.01.2015г. и два фискални
бона, за лечение- консумативи, лекарства и издаване на съдебномедицинска
удостоверение ищцата е заплатила общо 1 111,10 лева.
Пред вид така възприетата фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предпоставките за предявяване на иск за непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД са: наличие на деяние - действие
или бездействие; това деяние да е противоправно и да е причинено виновно, като
вината се предполага до доказване на противното; наличие на вреда и наличие на
причинна връзка между деянието и вредата. За да е основателен един иск по чл.45
от ЗЗД е необходимо кумулативно установяване на посочените пет предпоставки.
В случая, не са
налице всички предпоставки на иска за непозволено увреждане.
Няма спор, че в резултат на „падане по очи”, ищцата е
претърпяла и имуществени и неимуществени вреди - болки и
страдания с продължителност от три месеца, които към настоящия момент не са
отшумели напълно. По делото, обаче, не се събраха доказателства и не се
установи по категоричен начин причината за падането на земята. Възможно е
„падане” да се получи по различни причини: подхлъзване -
движение по наклонен терен през зимата в тъмната част на денонощието; спъване - неравностите
по настилката; загуба на равновесие - пострадалата
е със заболяване от 15 години - захарен
диабет, с предстоящо в 19,00 часа, поставяне на инсулин. Дори по метода на
изключване не може да се приеме, че ищцата е паднала, тъй като „левия й крак е
„попаднал в монтираната от ответника скоба от арматурно желязо”, така както се
твърди в исковата молба. И вещото лице и разпитаните две свидетелки са
категорични, че ищцата е нямала увреждания в областта на ходилото.
Ето защо, пред вид правилата на доказателствената тежест,
съдът приема, че по делото не се установи наличие на причинна връзка между
„деянието” и вредата.
Предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да
се отхвърли.
Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по
делото разноски, които съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 595 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Л.Ц.Д. с ЕГН-**********
*** против Б.И.А. с ЕГН-********** ***, иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 11 111,10
лева, представляваща обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева и имуществени вреди в размер на 1 111,10 лева,
ведно със законна лихва, считано от 21.01.2015г. до окончателното плащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л.Ц.Д. с ЕГН-********** *** да заплати на Б.И.А. с
ЕГН-********** *** сумата от 595 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: