Р
Е Ш Е Н И Е
№272/20.08.2015
г.,гр.Разград
секретар :Г.М.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №538 по описа за 2015 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за установяване
съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.
Ищецът-„Агроленд
Консулт”ООД-Пловдив, настоява съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника-„П.-М”ООД-Разград, че му дължи сумата 12 120,91
лева, представляваща 4 040,30 лева наемна цена за стопанската 2013/2014г.
по договор за наем на земеделска земя от 18.07.2013г. и 8 080,61 лева договорена
неустойка по същия договор при неизпълнение, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по заповедното производство до
окончателното плащане. Претендира и разноски по делото.
Ответникът-„П.-М”ООД-Разград
е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и настоява
за отхвърлянето му с присъждане направените разноски. Заявява, че не дължи
търсената сума, прави възражение по чл.32 ал.3 от ЗЗД като твърди, че договора
за наем е сключен при наличие на грешка в предмета и измама, че при сключване
на договора наемодателят е показал друг имот, които е бил в добро състояние и
годен за ползване по предназначение, затова е заплатил и първата вноска от
договорения наем и впоследствие установява, че земеделската земя, описана в
договора за наем е негодна за земеделска обработка и ползване. Алтернативно
оспорва и размера на присъдената неустойка, която счита че следва да бъде до
размера на неизпълнението т.е. 50% от наемната цена.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№123/2015г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение за сумата
12 120,91лева, представляваща втора наемна вноска в размер на
4 040,40 лева от договорената наемна цена по договор за наем на земеделска
земя от 18.07.2013г. за стопанската 2013/2014г. и 8 080,61 лева договорена
неустойка при неизпълнение по същия договор.
С възражение вх.№1452 от 17.02.2015 г.
длъжникът, е заявил, че не дължи търсената от него сума. С разпореждане от 17.02.2015г.
съдът е спрял принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение, заради
което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Няма спор, а видно и от представения договор за наем на
земеделска земя на 18.07.2013 г., страните са сключили
договор, съгласно който ищецът, като наемодател, е предоставил на
ответника-наемател, за временно и възмездно ползване за срок от една стопанска
година, считано от 01.10.2013г. до 01.10.2014г. земеделска земя с площ от 449,082
дка, съставляваща имот №***, находящ се
в землището на с.Козма Презвитер, община Омуртаг, обл.Търговище. В чл.1 ал.2 от
Договора изрично е записано, че наемателят ще ползва наетата земя за земеделско
ползване. В чл.3 е записано, че наемодателят предава наетата земя в състояние,
което отговаря на ползването й, че наемателят „е извършил оглед на имотите и
същите нямат недостатъци”, а в ал.3 е записано, че „страните се съгласяват, че
имотите са предадени в надлежно състояние, което обстоятелство не може да се
оспорва от наемателя”. Уговорено е и наемно плащане в размер на 9,20 евро на
един декар или общо 4 131,55 евро, като 30% от наемната цена се заплащат
при подписване на договора, 20%-до 30.11.2013г. и 50% до 01.10.2014г. Няма спор
че неплатени е останала последната вноска-50% от договорената цена. Съгласно
чл.20 от Договора, „в случай, че наемателят-ответника не изпълнява задълженията
си по настоящия договор, то той дължи на наемодателят неустойка, в размер на
уговореното наемно плащане”.
Ответникът с писмения си отговор, прави възражение за
унищожаване на договора, като твърди, че същия е сключен поради грешка и измама,
че при сключването му ищецът му е показал друг имот, а не описания в договора,
който се оказал негоден за земеделска обработка и ползване, обрасъл с храсти и
дървета.
Видно от показанията на разпитания по делото св. Й. П.,
действително ответникът след сключване на договора, след посещение на място е
констатирал и разбрал, че посочения в договор имот № ***,
макар и земеделска земя не подлежи на обработка „на практика не може да се
работи, ерозирал е и има храсти, почвения слой почти го няма, дори да се
изчисти ми се струва, че там нива не може да стане”.
Съдът е назначил поисканата от ответника
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която депозира заключение и
обяснява в съдебно заседание, че е посетил земята на място и е констатирал, че
тя е негодна за обработка, залесена е с нискостеблени дървета и храсти, които
са на повече от 15 години. Вещото лице обяснява още, че през стопанската
2013/2014 година имота не е обработван и ползван по предназначение, съгласно
Договора.
Пред вид изложеното съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният установителен иск е неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице и показанията на разпитания
свидетел. Приема, че в случая е налице грешка в предмета на сключения между
страните договор за наем на земеделска земя по смисъла на чл. 28 от
ЗЗД. Грешката предполага несъзнавано несъответствие между представата на едно
лице и действителността, под влияние на което несъответствие, то сключва
сделката. Явно е, че при сключване на договора на наемателя-ответник е показан
друг имот, а не описания в договора, тъй като логично не би договарял в своя
вреда и не би извършил частично плащане на договорената наемна цена. За това
сключения между страните договор следва да се прогласи за унищожен поради
грешка в предмета. В случая, записаното в чл. 3 ал. 3 от
Договора е без правно значение, тъй като противоречи на закона-ЗЗД и добрите
нрави.
С възражението си по чл. 32 ал. 3 от
ЗЗД ответникът иска унищожаване на договора и поради измама. Фактическия състав
на измамата, съгласно чл.29 от ЗЗД, включва следните елементи: да е сключена
сделка; едната страна по сделката да е в заблуждение; заблуждението да е
предизвикано съзнателно/умишлено/ от другата страна или от трети лица и
сделката да е сключена поради заблуждението. По делото не се събраха
доказателства за съзнателно поддържано от ищеца заблуждение и в тази част
възражението е неоснователно и не следва да се обсъжда.
Пред вид изложеното искът предявен по реда на чл. 422 от
ГПК следва да се отхвърли, а издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, следва да се обезсили-т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д.№//2013г., ОСГТК.
Ответникът претендира за разноски по делото, пред вид
изхода на същото, такива му се дължат от ищеца-чл. 78 ал. 3 от
ГПК, и които съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК са в размер на 1 380 лева.
Ето защо съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА УНИЩОЖЕН,
на основание чл. 28 от ЗЗД, договор за наем на земеделска земя от
18.07.2013 г., сключен между „Агроленд
Консулт”ООД-гр.Пловдив, като наемодател и „П.-М”ООД-Разград, като наемател,
поради грешка в предмета.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агроленд Консулт”ООД с ЕИК-***
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”Дунав” №***, ет.*** с представител
Г. Б. М. против „П.-М”ООД с ЕИК-***, със седалище и адрес на управление:
гр.Разград, ул.”Тимок” №***, вх.***, ап.***,
представлявано от В. О. Б. иск по реда на чл. 422 от
ГПК за установяване на вземане по договор за наем на земеделска земя от
18.07.2013г. в размер на 12 120,91
лева, като неоснователен и недоказан и ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за
изпълнение на парично задължение №239 от 29.01.2015г. по Ч.гр.д.№123/2015г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА „Агроленд Консулт”ООД с ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, бул.”Дунав” №***, ет.*** с представител Г. Б. М. да заплати на „П.-М”ООД с ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.”Тимок” №***, вх.***, ап.***, сумата от 1 380 лева/хиляда триста и осемдесет
лева/ разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :