Р Е Ш Е Н И Е

№ 261 03.08.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ................. състав

на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

Секретар Д.Д.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 145 по описа за 2015 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от П.Д.С. *** против наказателно постановление № Рз - 1 – СЦР- 4/20.02.2015 г. на Началника на РДНСК Северен Централен район, с което на за нарушение на чл.148 ал.4 от Закон за устройство на територията на основание чл. 232 ал.1 т.2 от ЗУТ му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв.

Жалбоподателят моли като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна - РДНСК, счита жалбата за неоснователна и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповеди № ДК -10-СЦР -27/01.10.2014 г. и № ДК -10-СЦР -28/02.10.2014 г. на началника на РДНСК Северен централен район, по постъпили жалби съответно от Р. Н. Х. и М. Д. Ч., на осн. чл. 216 ал.6 от ЗУТ било отменено /двукратно/ разрешение за строеж № 88/09.07.2013 г. издадено от главния архитект на Община Разград, заедно с одобрения на 02.07.2013 г. инвестиционен проект за строеж “Обособяване на самостоятелен магазин за промишлени стоки – ЗП – 149,27 кв.м./на основание влязло в сила решение на РРС за съдебна делба/, с идентификатор 61710.502.6371.5.20” по КК на гр. Разград, с административен адрес гр. Р, на името на Х. А. И. и Л. М. И., като незаконосъобразни. Въз основа на съдържанието на така издадените заповеди, актосъставителката – св. А., приела, че жалбоподателя в качеството си на главен архитект на Община Разград, е съгласувал и одобрил инвестиционен проект и издал разрешение за строеж № 88/09.07.2013 г. за “Обособяване на самостоятелен магазин за промишлени стоки – ЗП – 149,27 кв.м./на основание влязло в сила решение на РРС за съдебна делба/, намиращ се в имот с идентификатор 61710.502.6371.5.20” по КК на гр. Разград, с административен адрес гр. Р***, на името на Х. А. И. и Л. М. И., без в издаденото разрешение за строеж да са вписани, като възложители М. Д. Ч. и Р. Н. Х., в нарушение на чл.148 ал.4 от ЗУТ. Последно посочените обстоятелства били описани от актосъставителката в съставения от нея акт за установяване на административно нарушение № Рз – 1 от 05.01.2015 г., в отсъствието на нарушителя, а актът бил връчен на жалбоподателя на 12.01.2015 г. с отбелязване от последния на възражения, че липсват фактически и правни основания за включване на М. Д. Ч. и Р. Н. Х., като възложители в разрешението за строеж. Въз основа на акта на 20.02.2015 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото нарушение е идентично с описанието дадено му в акта, посочено е че същото е осъществено на 09.07.2013 г., в Община Разград от жалбоподателя при осъществяване на функциите му на длъжностно лице – главен архитект на Община Разград, квалифицирано е като такова по чл. 148 ал.4 от ЗУТ и административнонаказателната отговорност на последния е ангажирана на основание чл. 232 ал.1 т.2 от ЗУТ, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.

В хода на производството, като свидетел по делото е допуснат актосъставителя – св. А., която с показанията си установява идентични с описаните в АУАН и НП обстоятелства. По делото са представени и приети и заповеди № ДК -10-СЦР -27/01.10.2014 г. и № ДК -10-СЦР -28/02.10.2014 г. на началника на РДНСК Северен централен район, констативен протокол от 19.07.2013 г. по извършена по реда на чл.156 ал.2 от ЗУТ проверка от РДНСК СЦР на процесното разрешение на строеж и гр.дело № 1159/2003 г. по описа на РРС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол, в сроковете предвидени в закона жалбата е допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Актът за установяване на административно нарушение въз основа на който е отпочнало административнонаказателнотопроизводство, е съставен извън предвидения в чл.34 от ЗАНН срок. Съгласно посочената разпоредба на закона, “Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.” В настоящия случай описаното като съставомерно поведение на жалбоподателя е осъществено на 09.07.2013 г. с издаване на разрешение за строеж № 88 от същата дата. Ето защо и доколкото АУАН № Рз – 1 е съставен от контролните органи едва на 05.01.2015 г., то към посочената дата едногодишния давностен срок по чл.34 от ЗАНН, е бил изтекъл, поради което и образуването на административнонаказателното производство след него се явява изцяло незаконосъобразно и опорочава и последващите действия на административнонаказващия орган по издаване на НП, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Действително разпоредбата на чл. 239 ал.2 от ЗУТ сочи, че едногодишният срок по ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изискват такива - от деня на извършване на нарушението. Посоченият текст от закона обаче определящ началото на давностния срок за образуване на административнонаказателното производство, доколкото е приложим към строежа по отношение на който е издадено и разрешение № 88/09.07.2013 г. / в същото е посочен, че строежа е ІV категория/, съдът намира че не е приложим към нарушенията осъществени от длъжностни лица и в частност, тези по чл. 232 ал.1 т.2 от ЗУТ. Това стеснително тълкуване на правната норма, се налага от обстоятелството, че тези нарушения се изразяват в конкретни действия, които са дължими към определен момент от осъществяване на строителството и тяхното установяване е възможно и преди издаване на разрешението за ползване, респективно удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа. Нещо повече, самите разрешения за строеж подлежат на нарочен служебен контрол за законосъобразност от органите на ДНСК по реда на чл.156 ал. и ал.3 от ЗУТ, какъвто по отношение на процесното разрешение за строеж е бил осъществен, видно от констативния протокол от 19.07.2013 г. При това в съдържанието на наказателното постановление, самият административнонаказващ орган е посочил, като дата на осъществяване на нарушението, датата на издаване на разрешението за строеж. Ето защо, съдът намира, че по отношение на конкретното нарушение началният срок, в който контролните органи е следвало да предприемат съответните действия по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е деня на извършване на нарушението – т.е. 09.07.2013 г., от когато е започнал да тече и едногодишния срок по чл. 34 от ЗАНН.

Дори изложените аргументи да не бъдат приети за състоятелни /нещо което не се споделя от настоящия съдебен състав/, то атакуваното НП отново подлежи на отменяване, поради несъставомерност на санкционираното нарушение осъществено от жалбоподателя. Посочената за виновно нарушена санкционна разпоредба на чл. 148 ал.4 от ЗУТ, сочи че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Безспорно лицата, на които разрешение за строеж № 88/09.07.2013 г. е издадено – Х. А. И. и Л. М. И. са “възложители” по смисъла на чл. 161 ал.1 от ЗУТ, в качеството си на съсобственици на имот с идентификатор 61710.502.6371.5.20. Посоченият имот е бил образуван от допуснатия до делба по гр.дело № 1159/2003 г. по описа на РРС съсобствен между тях и М. Д. Ч. и Р. Н. Х. и техните съпруги /в режим на СИО/, недвижим имот - магазин “Битова химия” представляващ предблокова едноетажна монолитна част и подблокова партерна част със застроена площ 447,80 кв.м., въз основа на одобрен инвестиционен проект по реда на чл. 203 ал.1 от ЗУТ, с който са обособени два броя самостоятелни обекти. С влязло в сила на 29.04.2011 г., решение № 162/17.05.2010 г. по делото, на Х. А. И. и Л. М. И. е поставен в общ дял, в режим на СИО един от новообразуваните от допуснатия до делба недвижим имот имоти - този с идентификатор 61710.502.6371.5.20 с площ от 149,27 кв.м. От момента на влизане на съдебното решение в сила, съсобствеността върху имота по отношение, на който е била допусната съдебна делба е прекратена. Имота с идентификатор 61710.502.6371.5.20 представлява «самостоятелен обект в сграда” по смисъла на на § 1. т.1 от ЗКИР - обособена с ограждащи стени част от сградата или съоръжението, която има самостоятелно функционално предназначение, обособен в хода на делбеното производство по реда на чл. 203 ал.1 от ЗУТ, предмет на правото на собственост чиито единствени носители са А. И. и Л. М. И. по силата на влязлото в сила съдебно решение по делбеното дело. Ето защо в издаденото разрешение за строеж липсва каквото и да е основание за включване, като възложители и на М. Д. Ч. и Р. Н. Х., доколкото не са налице и основанията на чл.148 ал.5 от ЗУТ. Върху извода за съставомерност на нарушението не влиее обстоятелството, че строежа се изразява в изграждане на преградна обща стена със съседния имот с идентификатор 61710.502.6371.5.19, за обособяване на самостоятелния обект. Между Х. А. И. и Л. М. И. и третите лица, както бе посочено и по – горе, съсобственост върху имот 61710.502.6371.5.20 няма, поради което последните не са възложители на строежа. Обстоятелството дали и на кого разрешението за строеж е съобщавано и дали М. Д. Ч. и Р. Н. Х. притежават качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149 от ЗУТ е ирелевантно за съставомерността на санкционираното нарушение. И на последно място, следва да бъде отбелязано че разрешенита за строеж съгласно чл. 148 ал.4 от ЗУТ се дават на възложителя /по негово заявление/, но невписването на трети лица, като такива/възложители/ не може да представлява нарушение на посочената разпоредба, а следователно и поведението на жалбоподателя въобще не може да е съставомерно по този текст от Закона. Още повече, че в слуая се касае до изпълнение на влязло в сила съдебно решение, което е задължително и за административните органи и което действие не може да бъде поставяно в зависимост от активното поведение на част от страните по делото.

Ето защо и по изложените по – горе съображения, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Водим от горното, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № Рз - 1 – СЦР- 4/20.02.2015 г. на Началника на РДНСК Северен Централен район, с което на за нарушение на чл.148 ал.4 от Закон за устройство на територията на основание чл. 232 ал.1 т.2 от ЗУТ на П.Д.С. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: