№ 295 18.08.2015
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
втори юли две
хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Живка Ранкова
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 207 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М.П.И. против
наказателно постановление № НП *** г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция “Медицински одит”, с което за нарушение на раздел ІІ, Б, т.1.6.4, б.
“а”, “б”, “в” и “г” от Наредба № 10/04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински
стандарт “Анестезия и интензивно лечение”, вр. с чл.6 ал.1 от Закон за
лечебните заведения, на основание чл. 116 ал.1 от ЗЛЗ й е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.
Жалбоподателката моли, като
незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено, оспорвайки по
същество осъществяването на санкционираното с НП нарушение.
Въззиваемата страна ИА “АА”, чрез
процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със
заповед № РД – 185/15.08.2014 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция “Медицински одит”, по повод писмо от ОД на МВР Разград с
вх. № МО 05-260/23.07.2014 г., в периода от 18.08.2014 г. до 22.08.2014 г. в МБАЛ
“Св. Ив. Рилски” гр. Разград, била извършена проверка от контролните органи по
ЗЛЗ. В хода на проверката, въз основа на материалите по ИЗ № 3918/480 на
пациента Е. А. Ч., било установено, че на последния на 19.03.2014 г., е
проведена предоперативна и преданестезиологична подготовка от жалбоподателката при
спазване изискванията на Наредба № 10/04.03.2010 г. за утвърждаване на
медицински стандарт “Анестезия и интензивно лечение”, за осъществена под обща
анестезия дигитална ревизия на коремна кухина, при която били отстранени
гнойно-некротични тъкани. Впоследствие, Ч. бил подложен на няколко последващи
оперативни интервенции/ревизии/, в една от които според съдържанието на
оперативени протокол № 448/17.04.2014 г., в качеството си на анестезиолог, отново
участвала жалбоподателката. За тази интервенция обаче, в медицинската
документация липсвал писмен доклад /Лист за предоперативна анестезиологична
констултация и преценка/, изготвен от д-р М. П.. Ето защо, проверяващите
приели, че като не е изготвила и попълнила “Лист за предоперативна
анестезиологична констултация и преценка” в реоперацията, съгласно посочения по
– горе оперативен протокол от 17.04.2014 г., жалбоподателката е осъществила
нарушение на ЗЛЗ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. За така
установеното, актосъставителят – св. А., съставил АУАН с № А 27-185-1/21.11.10.2014
г., в който описал посочените по – горе обстоятелства и квалифицирал същите,
като нарушение на Наредба № 10/04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински
стандарт “Анестезия и интензивно лечение”, в частта – Раздел ІІ.”Анестезия”, Б.
Основни дейности по анестезия, т.1.6.4 Оформяне на писмен доклад в медицинската документация на пациента,
съдържащ: а/данни за здравното състояние на пациента, анамнеза, физикален
преглед, лабораторни и физикални изследвания, болестни състояния и тяхното
лечение, ограничени жизнени функции по органи и системи, придружаваща
медикация, алергични състояния; б/ инструкции за прием на храна и течности; в/
лечебни мероприятия по подготовка за анестезия, включително и премедикация,
назначени на пациента; г/заключение за индикациите и контраиндикациите за
предстоящата анестезия; във вр. с чл.6 ал.1 от Закон за лечебните заведения.
Актът бил предявен и подписан от жалбоподателката с отбелязване в графа
“възражения”, че не е провеждала анестезия без преданестетичен протокол. Въз
основа на акта, на 18.03.2015 г. административнонаказващият орган издал
атакуваното НП *** г., в което дал
описание на деянието идентично с описанието дадено му с АУАН, посочил за виновно нарушени раздел ІІ, Б,
т.1.6.4, б. “а”, “б”, “в” и “г” от Наредба № 10/04.03.2010 г. за утвърждаване
на медицински стандарт “Анестезия и интензивно лечение”, вр. с чл.6 ал.1 от
Закон за лечебните заведения, и ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, с налагане на административно наказание
“глоба” в размер на 1000 лв. на основание чл. 116 ал.1 от ЗЛЗ.
По
делото е разпитан като свидетел актосъставителя А., който установява с
показанията си идентична на отразената в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка, като изяснява, че нарушението е установено въз основа на
предоставените му от лечебното заведение копия от документите находящи се в медицинската
документация, оригиналите на които към момента на проверката са се намирали в
ОДМВР Разград.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, против акт подлежащ на съдебен
контрол жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
В
атакуваното НП за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 6 ал.1 от ЗЛЗ във връзка със съответните текстове от Нардба №
10/04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Анестезия и интензивно
лечение”. Член 6 от Закона, сочи че
лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските
стандарти за качеството на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на
правата на пациента, които стандарти се утвърждават с наредби на министъра на
здравеопазването. Субект на посочената правна норма е
съответното лечебно заведение, в случая такова по чл.
19 ал.1 от ЗЛЗ / за болнична помощ/, което съгласно чл. 19
ал.2 т.1 от ЗЛЗ извършва дейността си в съответствие с утвърдените по реда на
чл. 6, ал. 1 от медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Отговорността
за неизпълнение на изискванията на чл. 6 ал.1 от ЗЛЗ е предвидена в изричната
разпоредба на чл. 116а от ЗЛЗ, съгласно която:»Лечебно заведение, което
извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на утвърдените
медицински стандарти, се наказва с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.». В
настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е
ангажирана на основание общата разпоредба на чл.116 от ЗЛЗ, предвиждащ вида и
размера на следващото се административно наказание за извършване на дейност по
болнична медицинска помощ в нарушение на ЗЛЗ или на нормативните актове по прилагането
му. Сравнителният анализ на посочените санкционни норми, налага извода че
субект на нарушението на чл. 6 от Закона е единствено съответното болнично
заведение. При нарушение на посочения текст се следва ангажиране отговорността
именно на последното по реда на специалната разпоредба на чл.116а от ЗЛЗ, като
в тези хипотези приложението на общата разпоредба на чл. 116 е изключено. Посоченото представлява такъв порок на
атакуваното НП, който е довел по неговата незаконосъобразност от формална
страна и представляващ основание за отмяната му изцяло.
Дори да се приеме, че атакуваното НП е
законосъобразно от формална страна /нещо което не се споделя от настящия
съдебен състав/, то същото отново подлежи на отмяна по следните съображения:
За да е ангажирана законосъобразно
отговорността на физическо лице за съставомерно по чл. 6 ал.1 от Закон за
лечебните заведения, във вр. с раздел ІІ, Б, т.1.6.4, б. “а”, “б”, “в” и “г” от
Наредба № 10/04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Анестезия и
интензивно лечение” нарушение, в тежест на административнонаказващият орган е
да докаже, че субекта на административнонаказетална отговорност не е изпълнил
вменените с посочените разпоредби задължения. Доколкото осъществяването на
изискуемите от Наредбата основни дейности по анестезия, следва да бъде
обективирано в нарочен документ, то неизготвянето на такъв от съответния
специалист, действително представлява нарушение на стандарта въведен с подзаконовия
нормативен акт. Самата липса на документа обаче, в медицинската документация не
е достатъчна, за да се заключи, че анестезиологът не е изпълнил задълженията си
в тази насока, вменени му с нормите на ЗЛЗ и подзаконовия акт по неговото
прилагане. Такава липса може да се дължи не само на обстоятелството, че лист за
предоперативна анестезиологична констултация и преценка, не е изготвен, но и
поради обстоятелството, че е бил изготвен но не е бил съхранен до момента на
проверката, или неговото съставяне не се е налагало. Действително в случая не
може да бъде възприето поддържаното от жалбоподателката становище изразено в
писмените й възражения по акта, че изготвянето на документа не е необходимо
когато се касае до извършването на една оперативна интервенция с няколко етапа,
доколкото самата Наредба не позволява
подобно тълкуване, тъй като изискванията й са приложими при всяка една
конкретна анестезия, независимо от това дали тя се налага в хода на една или
различни оперативни интервенции. От друга страна обаче, за съставомерността на
нарушението безспорно изискуемо е прилагането на анестезия. В случая, такова на
процесната дата - 17.04.2014 г., е установено от административнонаказващият
орган въз основа на изготвен оперативен протокол. Този документ обаче, който
сочи жалбоподателката като анестезиолог, е подписан единствено от
лекаря-оператор, а анестезиологичния протокол от същата дата, в който отново
фигурира името на жалбоподателката, не само не носи нейния подпис, но не носи
подписите на нито едно от лицата, чиито имена са изброени в него. При това
положение, според настоящия съдебен състав, недоказано въобще остава възникване
на задълженията за М. П. към процесната дата, в качеството й на анестезиолог по
посочените за виновно нарушени разпоредби на ЗЛЗ и Наредбата. Дори да се
приеме, че представените доказателства удостоверяват участието й в конкретната
оперативна интервенция, то недоказано остава обстятелството, че липсата на
писмен доклад, обхващащ обстоятелствата по раздел ІІ, Б, т.1.6.4, б. “а”, “б”, “в” и “г” от
Наредба № 10/04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт “Анестезия и
интензивно лечение”, се дължи на обстоятелството че такъв не е изготвен от
жалбоподателката. Действително касае се до отрицателен факт, установяването на
който е поначало в тежест на страната твърдяща противното, но доколкото
задължението за съхраняване на писмената документация изготвена по реда на ЗЛЗ
и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, е вменено в отговорност на
съответното болнично заведение, то в тежест на административнонаказващят орган
бе да докаже изпълнението на това задължение обосноваващо и извод за виновно
поведение на жалбоподателката – нещо което не бе сторено в настоящото
производство.
Всъщност последно посочените аргументи
/за възможните причини за липсата на документи удостоверяващи спазването на
стандартите, въведени с наредбите по чл.6 от ЗЛЗ/, отново са в подкрепа на
становището, че в случай на неизпълнение на задължения по чл. 6 от ЗЛЗ, субект
на административнонаказателна отговорност не може да бъде физическо лице, чиято
отговорност е за собстевените му виновни действия/бездействия, а самото
лечебното заведение, което се
санкционира на основание чл. 116а от ЗЛЗ.
Ето защо и по изложените по – горе
съображения, като незаконосъобразно от формална страна атакуваното НП следва да
бъде отменено изцяло.
Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № НП *** г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
“Медицински одит”, с което за нарушение на раздел ІІ, Б, т.1.6.4, б. “а”, “б”,
“в” и “г” от Наредба № 10/04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт
“Анестезия и интензивно лечение”, вр. с чл.6 ал.1 от Закон за лечебните
заведения, на основание чл. 116 ал.1 от ЗЛЗ на М.П.И. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: