№ 242 03.08.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
осми юни две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
Г.А.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 237 по описа за
2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.М.П. против
наказателно постановление № 15-1075-000163/25.03.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 44
ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 123
ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба” в
размер на 50 лв. и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец и за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП на
осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания “глоба”
в размер на 50 лв. и “лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 месец.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно, оспорвайки авторството
на санкционираните нарушения.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.02.2015 г. в гр. Разград, по
ул. “Д”, жалбоподателят управлявал л.а. “Фиат Мареа” с рег. № ***, движейки се
в посока към бул. “България”. На улицата, в лявата част на платното за
движение, в нарушение на пътната маркировка, неправилно бил паркиран товарен
автомобил “Мерцедес” с рег. № ***, управляван от свидетеля А.. При заобикалянето
на товарния автомобил, П. охлузил с дясната задна част на автомобила си,
дясната задна част на “Мерцедес” –а, като след удара не спрял, а продължил
движението си по бул. “България”. Регистрационния номер, марката и модела на
управляваното от жалбоподателя МПС, били видени и по – късно посочени на
контролните органи от св. А.. Въз основа на подадения от него сигнал, на место
пристигнали служители на сектор ПП към ОДМВР Разград, които възприели следите
от охлузване върху товарния автомобил и
установили собственика на лекия автомобил. По – късно, в разговор между
тях и жалбоподателя, последният заявил, че той е управлявал “Фиат” –а, при разминаването му с “Мерцедес”-а, а
полицейските служители видели и след от охлузване по първата от колите. Ето
защо контролните органи приели, че П. не е осигурил достатъчно странично
разстояние при разминаване с паркираното МПС, вследствие на което е охлузил
дясната част на последното, че не е спрял да установи щетите и е напуснал
местопроизшествието без да уведоми службите за контрол, Така установените обстоятелства в присъствието
на св. Б., били отразени в съставения от актосъставителя Х. АУАН с бл. № 866889
и квалифицирани от последния, като нарушения на чл. 44 ал.1 от ЗДвП, чл.123
ал.1 т.1 и т.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без
отбелязване на възражения. Въз основа на акта, на 25.03.2015 г., било издадено
и атакуваното НП, в което описанието на осъществените от жалбоподателя
нарушения е идентично с описанието дадено им в АУАН, за виновно нарушени са
посочени разпоредбите на чл. 44 ал.1 от
ЗДвП, чл.123 ал.1 т.1 и чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП и неговата отговорност е
ангажирана съответно на основание чл.179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане
на административно наказание “глоба” в размер на 100 лв., на осн. чл. 175 ал.1
т.5 от ЗДвП с налагане на наказания “глоба” в размер на 50 лв. и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 месец и на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП с налагане на
“глоба” в размер на с налагане на наказания “глоба” в размер на 50 лв. и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан свидетелят по акта Б.Б., който установява с
показанията си изложените в акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление фактически
обстоятелства. От показанията на свидетеля се установява, че жалбоподателят е
заявил пред контролните органи, че той е управлявал автомобила при възникване
на инцидента и че свидетелят е видял следи от охлузване по лекия автомобил. От
показанията на св. А. се установява, че вследствие контакта между двете
превозни средства била откачена част от задната броня на “Мерцедес” – а. В тази насока следва да бъде отбелязано, че съдът не приема твърденията на
жалбоподателя, че не бил разбрал за възникване на сблъсъка между двете МПС.
Свидетелят А. сочи, че товарния автомобил се бил «разтресъл» - физическо
възприятие, което накарало и него и спътника му да слязат и да видят, че по
улицата се движи единствено «Фиат»-а на П..
При анализа на така
събрани доказателствен материал по делото, съдът намира че се налага
категоричен извод за безспорно установено авторство на даянието.
Обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявала МПС – л.а.
“Фиат Мареа” с рег. № ****, на посоченото по – горе място и на посочената дата,
е несъмнено установено въз основа на свидетелските показания по делото.
Направеното в тази насока изявление от
жалбоподателя пред контролните органи един от които е св. Б., съпоставено с
възприетото движение на притежавания от него лек автомобил от св. А. налага
извода, че именно П. е бил водач на лекия автомобил. Безспорно установено се
явява и обстоятелството, че при заобикаляне на “Мерцедес” –а от “Фиат”-а,
жалбоподателя е охлузил паркираното пътно превозно средство. Тоз извод се
налага от възприетите охлузвания от свидетелите по двата автомобила и от
възприятията на св. А. след удара.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Като издадено от
компетентния за това орган по реда и във формата, предвидени от Закона,
атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно от формална
страна.
Що се отнася до това осъществени ли са
санкционираните административни нарушения от жалбоподателя и извършено ли са те
виновно от него, намира следното.
По отношение съставомерността на първото от
санкционираните деяния, съдът счита, за недоказани по категоричен и несъмнен
начин съществяването на всички обективни признаци на нарушението, за които е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. На първо място, следва да бъде
отбелязано, че разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗДВП гласяща: “При разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства.», не е приложима в
хипотезите на разминаване. «Заобикаляне» по смисъла на закона, представлява
маневра от движещо се ППС спрямо неподвижен обект, спряло или паркирало моторно
превозно средство, или друг участник в движението. Изискванията на чл. 44 от ЗДвП, според
настоящия съдебен състав са относими единствено в хипотезите на «разминаване»,
което при прочита на посочената правна норма, се налага извод, че е възможно
само при насрещно движещи се превозни средства. Дори да се приеме, че посочения
текст от закона подлежи на разширително тълкуване/което виждане не се споделя
от съда/, не във всички случай, когато посочената разпоредба не е спазена и
между превозни средства има контакт, това налага извода, че отговорността за
нарушението следва да се носи от водача на движещото се превозно средство.
Неизяснено в случая се явява обстоятелството дали сблъсъка между двете МПС е
бил резултат от виновно неизпълнение на задължение вменено на жалбоподателя,
или само в резултат на поведение на водача на неправилно паркиралия товарен автомобил.
В тази насока в хода на съдебното производство категорични доказателства не
бяха събрани, а не са и описани, като обстоятелства на нарушението, поради
което не може да се приеме и че контакта между автомобилите е бил резултат от
виновно поведение на водача на лекия автомобил. В тежест на
административнонаказващият орган бе доказването на последно посочените
обстятелства, което не бе сторено. Ето защо и по изложените съображения съдът
намира, че в тази му част атакуваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Що се
отнася до останалите две нарушения, то безспорно доказана се явява от обективна и субективна
страна тяхната съставомерност. Безспорно установено се явява обстоятелството,
че жалбоподателят е участник във възникналото пътнотранспортно произшествие и в
това си качество е имал задължението по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП - без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Като не е
сторил това, П. е осъществил състава на посоченото административно нарушение,
което законосоъобразно е санкционирано от административнонаказващият орган по
реда на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП. Идентични изводи се налагат и по отношение на
третото от санкционираните нарушения – това по чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Посоченият текст от закона вменява в задължение на водачите на ППС, които са
участници в ПТП, в случаите, когато от произшествието са причинени само
имуществени вреди да окажат съдействие за установяване на вредите от него.
Такова активно поведение то страна на жалбоподателя, което предполага и изпълнение
на задължението за спиране по чл.123 ал.1 т.1 от Закона, не се установи. Ето
защо, съдът намира че с бездействието си в тази насока, П. е осъществил и
състава на последното от санкционираните с атакуваното НП нарушения. Що се
отнася до размерите на наложените на жалбоподателя административни наказания за
тези две нарушения, то същите са определени на минимумите предвидени в чл. 175
ал.1 т.5 от ЗДвП - в размер на 50 лв. за глобата и в размер на 1 месец за
кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС. Ето
защо, липсват и основания за изменяване на НП в тази насока, поради което
досежно тези нарушения същото следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
Воден от изложеното до тук, на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1075-000163/25.03.2015
г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение на чл. 44 ал.1 от ЗДвП на осн.
чл. 179 ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП на П.М.П. е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 15-1075-000163/25.03.2015
г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, в частта в която за нарушение на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП на
осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП на П.М.П. са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 50 лв. и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 1 месец и за нарушение на чл. 123 ал.1
т.3 от ЗДвП на осн. чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му наложени административни
наказания “глоба” в размер на 50 лв. и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 1 месец.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: