Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                 № 259                                                    03.08.2015 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

На петнадесети юни                                                        две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                                      280                                          по описа за  2015 г.

                             

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

            Постъпила е жалба от “Общински пазари - Разград” ЕАД  против наказателно постановление № 17-0000171 от 27.04.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл. 414 ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 1 800 лв.

          Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно от формална страна наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

          На 09.03.2015 г., около 19,00 ч., представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места на централен общински пазар в гр. Разград, стопанисван от “Общински пазари – Разград” ЕАД.  В хода на проверката контролните органи констатирали, че  в проверявания обект в предприятието на жалбоподателя предоставя работна сила Г. Р. Г., който осъществявал трудова дейност, характерна за длъжността „ нощен охранител” без между него и жалбоподателя да е сключен трудов договор.  До този извод проверяващите достигнали въз основа на снетите по време на проверката обяснения на Г., обективирани и в попълнената от него декларация, според които той е нает от дружеството, работи като нощен охранител от 25.02.2015 г. до 09.03.2015 г., при договорено трудово възнаграждение от 80,00 лв., с работно време от 21,00 ч. до 07,00 ч./в деня на проверката от 19,00 ч. до 07,00 ч./ и задълженията му се изразяват в извършване на дейности по пропускането на територията на пазара на МПС за зареждане на стока, обход на района на пазара, издаване на ежедневни карти на наемателите, събиране и отчитане на приходите от такси за вход. С идентично съдържание са и договорените между Г., в качеството му на изпълнител и “Общински пазари – Разград” ЕАД, в качеството му на възложител, задължения на първия по сключения между тях писмен договор, представен от жалбоподателя пред контролните органи в хода на проверката на 17.03.2015 г. На посочената дата на последните  били представени и документи удостоверяващи изплащане на договореното възнаграждение. Въз основа на останалите представени по делото писмени доказателства и събраните в хода на съдебното дирене гласни такива – показанията на св. М., се установява още, че Г. е бил нает да замества наето по трудово правоотношение лице, което е работило като пазач в предприятието на юридическото лице и което за периода на действиена договора между страните, е било в болнични. Като съобразила изложените обстоятелства,  актосъставителката – св. М., счела че на посочената по – горе дата – 09.03.2015 г., жалбоподателят е  осъществил нарушение на чл. 1 ал.2 от КТ, като отношенията възникнали между него и Г. изразяващи се в предоставяне на работната сила на последния, не са уредени като трудови такива, за което съставил и АУАН с бл. № 17 – 0000171/17.03.2015 г., който бил предявен и подписан с отбелязване на несъгласие с контстатациите от управителя на дружеството жалбоподател. Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП, в което са описани идентични с изложените по – горе обстоятелства. На нарушението, изразяващо се в това, че възникналото към 09.03.2015 г. првоотношение между работника и дружеството не е уредено, като трудово такова, е дадена правна квалификация по чл. 1 ал.2 от КТ и отговорността на жалбоподателя, в качеството му на работодател, е ангажирана на осн. чл. 414 ал.1 от КТ с налагане на административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1800 лв.

       Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. М..

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на  съдебен контрол жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

         Като издадено от компетентния орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна. Несъстоятелни са изтъкнатите от жалбоподателят аргументи касаещи матераилната компетентност на контролния орган установил нарушението и административнонаказващия орган. Видно от представените по делото писмени доказателства /писмо от ИА “ГИТ” – л.50/, към момента на установяване на санкционираното нарушение, актосъставителят е заемал длъжността “главен инспектор” в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Разград. Съгласно разпоредбата на чл. 399 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Чл. 416 ар.1 от Кодекса сочи още, че нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, каквото качество заемайки посочената по – горе длъжност, св. М. е притежавала към момента на съставяне на АУАН, съгласно изричната разпоредба на чл. 21 ал.1 от УП на ИА «Главна инспекция по труда».  Що се отнася до материалната компетентост на Директора на ДИТ Разгард, като административнонаказващ орган. Съгласно чл. 416 ал.5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399 /Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда"/, или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Представената заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА «ГИТ», удостоверява овластяването на директорите на дирекции «инспекция по труда» да издават наказателни постановления по актове за установяване на административни нарушения издадени от инспектори в агенцията/т.4/. Посоченото по – горе налага и извод за неоснователност на доводите на жалбоподателя в тази насока.

        Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:

      С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на 1 ал.2 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ - за това, че на 09.03.2015 г. Г. е осъществявал трудова дейност без отношенията между него и дружеството работодател да са уредени като трудови такива. За съставомерността на нарушението от значение е обстоятелството какви са действителните отношения между страните и липсата или наличие на трудов договор между тях. При положение, че определено лице предоставя работна сила и между него и насрещната страна липсва писмен договор съответстващ по своите характеристики на трудов такъв, то е налице и нарушение на посочената в НП императивна разпоредба на чл.1 ал.2 от Кодекса. В настоящия случай се налага извода, че Г. действително е предоставял работна си сила в дружеството жалбоподател. Установява се наличието на основните елементи на трудово правоотношение между него и последния – договорен е характера на работата /престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност, а не до постигане на даден резултат/, договорено е възнаграждение,  договорено е и място на работа, като установено е и фактическото осъществяване на трудова функция от страна на работника.  Не без значение за наличие на действително фактическо трудово  правоотношение между страните е и обстоятелството, че Г. е бил нает на мястото на отсъстващо лице, което е било назначена на трудов договор в предприятието на жалбоподателя. Обстоятелството, че посочените по – горе необходими елементи на трудовото правоотношение са били обективирани в сключен между страните писмен договор, поставя въпросът дали същият представлява трудов такъв, за да е налице съставомерно по смисъла на чл. 1 ал.2 от Кодекса нарушение. Освен че съдържанието на този договор обаче не отговаря на изискванията на чл. 66 от КТ /обстоятелство което не се оспорва  от самия жалбоподател, но не влияят върху извода за действителното наличие на трудово правоотношение/, то не са изпълнени и останалите изисквания на трудовото законодателство вменяващи задължения за работодателя за осигуряване на необходимите за сключването на договора документи, за уведомяването на съответната ТД на НАП, за начисляване и изплащане на трудовото възнаграждение съобразно изискванията на Кодекса и т.н. Характера на правоотношенията между работник и работодател не се определя от вида на сключения между тях договор и именоването на последния. Обстоятелството, че дружеството при осъществяване на процедурите по ЗОП притежава качеството на възложител, съвсем не означава че при наемане на работна сила действа в посоченото качество. Напротив, съгласно разпоредбите на трудовото законодателство в тези случаи, то е работодател по смисъла на Кодекса на труда. Касае се до съвсем различен вид обществени отношения регулирани от различни правни норми. Противното тълкуване на цитираната от жалбоподателя разпоредби на ЗОП би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на Кодекса на труда и правно основание за такова липсва. Никакъв аргумент за несъставомерност на нарушението не може да бъде и твърдяното от жалбоподателя, че към 19,00 ч. в деня на проверката санкционираното нарушение не може да е било осъществявано, тъй като според проверяващите договореното работно време било от 21,00 ч. Несъответствието между договореното работно време и действителното осъществяване на трудовата функция в темпорално отношение, не означава че е налице друго нарушение, тъй като не се престира договореното. Това означава единствено, че договорката между страните за работно време не е спазена, но не влия върху извода за характера на осъществяваната от Г. дейност. Ето защо и доколкото в настоящото производство безспорно установено бе наличие на отношения между дружеството жалбоподател и Г. по предоставяне на работна сила от последния, които обаче към момента на проверката, не са били уредени като трудови правоотношения, то налице е и неизпълнението на императивната разпоредба на чл.1 ал.2 от КТ, посредством което е осъществен и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

       Що се отнася до приложената от административнонаказващият орган санкционна разпоредба. Чл. 414 ал.1 от КТ определя вида и размера на следващите се административни наказания на работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Ето защо и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството в качеството му на работодател за нарушение на разпоредбата на чл. 1 ал.2 от КТ. В случая съдът намира за неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ. Не може да се приеме, че с изтичане на срока на договора между жалбоподателя и работника на 09.03.2015 г. , жалбоподателят е отстранил нарушението веднага след установяването му, тъй като този срок е бил договорен значително преди проверката на контролните органи. При това, за да бъде приложима посочената разпоредба на кодекса, то от нарушението не слева да са произтекли вредни последици за работниците и служителите, която отрицателна предпоставка в настоящия случай не се установява, поради обстоятелството, че времето през което Г. е полагал труд не му е зачетено като трудов стаж, поради обстоятелството, че същия не е получавал трудово възнаграждение, съобразено като размер с изискванията на КТ и въобще не е ползвал предоставените  му от трудовото законодателство останали права в качеството си на работник, на страна по трудово правоотношение. Що се отнася до размера на приложената санкционна разпоредба предвиждаща минимум и максимум на следващото се наказание “имуществена санкция” от 1 500 до 15 000 лв., съдът обаче намира, че атакуваното НП следва да бъде изменено. При съблюдаване на относително краткия срок, в който работна сила е била престирана без наличие на трудов договор, при липсата на данни за осъществени от жалбоподателя други нарушения на трудовото законодателство, или други обстоятелства, които да бъдат преценявани като отегчаващи отговорността на жалбоподателя, то съдът намира че съответен на тежестта на осъщественото нарушение е размер на следващото се административно наказание на минимума предвиден в закона. Ето защо и атакуваното НП следва да бъде изменено в посочения смисъл, като наложената имуществена санкция бъде намалена  от 1 800 лв. на 1 500 лв.

                         

                           Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

                                         

 

                                                Р     Е     Ш     И :

              ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 17-0000171 от 27.04.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл. 414 ал.1 от КТ на “Общински пазари - Разград” ЕАД  е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 1 800 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание  “имуществена санкция” от 1 800 лв. на 1 500 лв.

 

 

             Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: