№ 282 03.08.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и девети юни две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 284 по описа за
2015 г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Д.Ц. против
наказателно постановление № 14-1075-000639/19.08.2014 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 5
ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП на
осн. чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 100
ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно без конкретни
твърдения в тази насока.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.08.2014 г. в гр. Разград, по
ул. “Искър”, жалбоподателят управлявал л.а. “БМВ 318 ИС” с рег. № ***, собственост
на Т. Н. Ц., движейки се
в посока към центъра на селото. Навлизайки в ляв завой на улицата, пред
сградата на ТД на НАП Разград, автомобила заел цялото пътно платно, поради
ползвана от водача при маневрата ръчна спирачка. Поведението на последния било
наблюдавано от служители на сектор ПП при ОД на МВР Разград и дало основание на
последните да спрат жалбоподателя за проверка. При осъществяването й,
контролните органи установили още, че водача е без поставен обезопасителен
колан и не носи контролния талон към СУМПС, който бил изискан от тях и който не
им бил предоставен. Тези обстоятелства били отразени в съставения от св. Н. АУАН
с бл. № 524150, в който актосъставителят посочил, че жалбоподателя управлява автомобила
използвайки цялото пътно платно, като извършва ляв завой ползвайки ръчна
спирачка и така поставя в опасност живота и здравето на хората – нарушение на
чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП; че не е поставил по време на движение обезопасителен
колан, с който е оборудвана колата – нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и че не
носи контролния талокн към СУМПС – нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът
бил предявен и подписан от жалбоподателя, с отбелязване, че няма възражения. Въз
основа на акта, на 19.08.2014 г., било издадено и атакуваното НП, в което
описанието на осъществените от жалбоподателя нарушения е идентично с описанието
дадено им в АУАН, за виновно нарушени са посочени разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.137а ал.1 от ЗДвП
и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и отговорността му е ангажирана съответно на
основание чл. 185 от ЗДвП с налагане на “глоба” в размер на 20 лв., на осн. чл.
183 ал.4 т.7 от ЗДвП с налагане на “глоба” в размер на 50 лв. и на осн. чл. 183
ал.1 т.1 от ЗДвП с налагане на “глоба” в размер на 10 лв..
В
хода на съдебното производство, като свидетел е разпитан актосъставителя Н.,
който установява с показанията си изложените в акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление фактически обстоятелства.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, по следните
съображения:
По отношение на първото от нарушенията,
следва да бъде отбелязано, че разпоредбата чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП е бланкетна. Нарушението
на посочения текст от закона, предпоставя осъществено друго неспазване на
конкретна правна норма, предписваща конкретно поведение на участниците в
движението. Освен това нарушенията по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП винаги са
резултатни, като съставомерния резултат се изразява или в създаване на
опасности и пречки за движението, или поставяне в опасност живота и здравето на
хората, или в причиняване на имуществени вреди. В зависимост от настъпилия
резултат се прилага и съответната санкционна правна норма. В настоящия
случай от описанието на осъщественото от
жалбоподателя поведение, изразяващо се в управление на МПС при използване на
цялото пътно платно, се налага извода че същото може да е съставомерно по чл. 8
ал.1 от ЗДвП, вменяващ в задължение на водачите да използват дясната половина
на пътя по посока на движението си. По отношение на това нарушение
обаче, е приложима санкционната разпоредба на чл. 180 ал.1 т.1 от ЗДвП относима
към неспазване изискванията за използване на пътното платно, изискваща обаче
като съставомерен резултат, от деянието
да е създадена непосредствена опасност за движението. Всъщност във всички
приложими при деянията по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП санкционни разпоредби
съставомерния резултат е изрично посочен в последните /чл.179 ал.1 т.1,
т.2,т.5, чл.180 ал.1 т.1, чл.183 ал.2 т.6 от ЗДвП/. От една страна това налага
извода, че санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, която е субсидиарна, не
е приложима към нарушенията по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП. От друга страна налага и
извода, че този резултат е част от обективните признаци на тези нарушения и
същия следва да намери отражение в съдържанието на наказателното постановление
с описание на онези факти позволяващи преценка за съставомерността на
поведението на субекта на административнонаказателна отговорност по виновно
нарушената правна норма. В конкретния случай обаче, административнонаказващият
орган, не е изпълнил изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не е посочил
в НП онези конкретни факти, относими към действителното поставянето в опасност
на живота и здравето на хората от поведението на жалбоподателя и по този начин
е ограничил правото на защита на последния по начин непозволяващ му да
реализира същото в гарантирания му от закона пълен обем. Така
посоченото налага и извод за незаконосъобразност на атакуваното постановление в
частта, с която е санкционирано първото от нарушенията и представлява основание
за отмяната в тази му част на, това основание.
По отношение на
останалите две нарушения, съдът намира, че като издадено от компетентния за
това орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществени ли
са санкционираните административни нарушения от жалбоподателя и извършено ли са
те виновно от него, намира следното:
Разпоредбата на посочения за виновно нарушен чл.137а ал.1 от ЗДвП, задължава водачите на моторни
превозни средства от категория М, каквото е било и управляваното от
жалбоподателя, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. Обстоятелството, че Ц.
не е бил поставил наличния обезопасителен колан на автомобила, в качеството си на водач на МПС, по време на
управление на последното, налага и извода за съставомерност на поведението му
по посочената правна норма. Законосъобразно е
ангажирана и административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на
основание приложимата при неизпълнение на задължението за ползване на предпазен колан санкционна разпоредба на чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП. И доколкото
наложеното административно наказание «глоба» за посоченото нарушение е такова
съответстващо на абсолютния предвиден в закона размер от 50,00 лв., то липсват
и основания за изменение на наказателното постановление в тази насока.
Установена се явява и съставомерността но поведението на жалбоподателя по
третата посочена за виновно нарушена правна норма – чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Тази
разпоредба от закона изисква при
управление на МПС, неговият водач да носи свидетелство за управление на
превозното средство от съответната категория и контролния талон към него. Касае
се до два различни и отделни документа, всеки от които е предназнначен да
удостоверява различни по вид обстоятелства /чл. 157 от ЗДвП/. Липсата на който
и да е от тези документа представлява самостоятелно административно нарушение,
отговорността за което се ангажира на основание приложения от
административнонаказващият орган чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. И доколкото и по отношениена това нарушение отговорността
на жалбоподателя е ангажирана с налагане на глоба в определения от закона
абсолютен размер от 10,00 лв., то липсвато снования за отмяна, или изменение на
постановлението и в тази му част.
Ето защо и по
изложените съображения, досежно вторите две санкционирани с него нарушения,
наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.
Воден от изложеното до
тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
14-1075-000639/19.08.2014 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Разград , в
частта в която за нарушение на чл. 5
ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП на Д.Д.Ц. е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 14-1075-000639/19.08.2014 г.
на началник сектор
ПП към ОД на МВР Разград , в частта в която
за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП
на Д.Д.Ц. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на
основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 10 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: