№ 335, 06.08.2015г., град Разград
Разградският районен съд
На двадесет и седми Юли 2015година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията анд № 332 по описа за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от « Месокомбинат Свищов « ЕООД,
с ЕИК 814189992, със седалище и адрес на
управление гр. Свищов, ул. „ 33-ти Свищовски полк „ №91, представлявано от Управител
И. М. Ш. ЕГН ********** против НП № 03 – 1088/ 14.05.2015г. на Началник Регионален отдел « МН – Северна
България « на ГД « МН « към ДАМТН - София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 44, т.4 вр. чл.43, ал.1 от ЗИ,
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200,00лева на основание чл.85,
ал.2 от ЗИ.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон
и се моли същото да бъде изцяло отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно
призован, не се явява, не изпраща упълномощен повереник.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното: При извършване
на планова надзорна проверка, контролни органи от ГДМН,
свидетелите М. М. и М. Ж., на 06.11.2014г. около
10,30ч. в
търговски обект магазин за месо, находящ се в гр. Разград, жк. „ Орел „ – Кооперативен пазар, стопанисван
от « Месокомбинат Свищов « ЕООД,
с ЕИК 814189992, документирана в ПЗП № 081
ММ 019/06.11.2014г., установили,
че жалбоподателят в качеството си на лице по чл.5 от ЗИ в стопанисвания от него
обект използва за измерване при директна продажба на месо и месни продукти, с цел осъществяване
на търговски плащания везна електронна, тип EVL
6/15L
–M -6 –X с идент. № 016463, произведена от Еликом Електроник, ІІІ
клас на точност. Везната е без знаци за последваща проверка на СИ в употреба по
чл.43, ал.1 от ЗИ, защото същата е теихнически неизправна и със знак за забрана
за употреба „ Х „, а наличния върху нея знак-марка за залепване е с изтекъл
срок на валидност от последваща проверка, през м. Октомври 2013г. с номер на
марката 01114 от 2012г. Проверката извършили в присъствие на провавач в обекта
Л. П. Последствие, представляващият дружеството бил поканен да се яви за
съставяне и връчване на АУАН за констатираното нарушение, като на указаната
дата, не се явил, при което бил съставен процесния АУАН на 09.12.2014г. в
негово отсъствие. В АУАН, актосъставителят, след излагане на фактическата
обстановка по посочения начин, описал нарушението като „ ... като е използвало
на 06.11.2014г. описаното средство за измерване – везна без знак за последваща
проверка « Месокомбинат Свищов « ЕООД
е извършило нарушение на чл.44, т.4 вр. Чл.43, ал.1 от ЗИ...». АУАН бил
изпратен за връчване и връчен редовно по седалище на дружеството на
13.12.2014г. На база съставения АУАН на 14.05.2015г. било издадено и процесното
НП, в което адм. наказващият орган е
описал нарушението по идентичен с АУАН начин, квалифицирал го също по чл.44, т.4 вр. Чл.43, ал.1 от ЗИ, а на основание чл.85, ал.2 от ЗИ, наложил
минималната, предвидена в Закона „имуществена санкция” в размер на 200,00лева.
НП е връчено на търговеца на 21.05.2015г., жалбата срещу него
е постъпила пред адм. наказващия орган на от 25.05.2015г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт. По същество е неоснователна.
От така възприетата от съда фактическа обстановка, безспорно се установява по
делото, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл.44, т.4 вр. Чл.43, ал.1 от ЗИ. Съгласно разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ търговското дружество като
лице, което използва средства за измерване има задължение да осигурява
техническата им изправност и правилната им употреба – да ги използват по предназначение, да не
променят съответствието им с одобрения тип или с изискванията към тях, да ги
заявява и представя за последваща проверка в Българския институт по метрология
или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, да не използват
средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1.
Съгласно чл.
43, ал. 1 от ЗИ – "Последващата проверка се извършва на
средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща
проверка". Нарушението на чл. 44, т. 4
във вр. с чл.
43, ал. 1 от ЗИ е формално, на просто извършване. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
процесното средство за измерване не е било използвано, защото се оборват от
свидетелските показания на свидетелите, присъствали при претеглянето и
продажбата на месо и месни продукти по време на проверката. Видно от приложените
по делото писмени доказателства, се установява, че процесната ел. везна не е
представена на последваща проверка и въпреки поставения знак за забрана за
употреба, същата е била използвана в обекта на жалбоподателя по предназначение
в нарушение на посочените разпоредби. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя и за допуснати процесуални нарушение при съставянето на АУАН и
издаването на НП, същите са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните
законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на
които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и
конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и
основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по
своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН
от формална страна.
Относно приложението на чл.28 от ЗАНН. С оглед препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН
разпоредбите на Наказателния кодекс (НК), включително и относно
обстоятелствата, изключващи отговорността са приложими и в административно-
наказателния процес. Такова обстоятелство, изключващо отговорността, е
предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК - деянието формално
осъществява признаците на предвиденото в закона административно нарушение, но
поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. Общественоопасно е деянието, което застрашава или
уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията
правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото, т. е. при използване на
процесната везна въпреки поставения знак за забрана, установяващ, че същата е
технически неизправна са засегнати законните интереси на неограничен кръг лица
– клиенти в търговския обект и това, няма как да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН.
Наложената от адм. наказващия орган санкция е в
минималния предвиден размер и се явява съответна на извършеното нарушение.
В този смисъл като правилно и законосъобразно,
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03 – 1088/ 14.05.2015г. на Началник Регионален отдел « МН – Северна
България « на ГД « МН « към ДАМТН - София, с което на « Месокомбинат Свищов «
ЕООД, с ЕИК 814189992, със седалище и адрес на
управление гр. Свищов, ул. „ 33-ти Свищовски полк „ №91, представлявано от
Управител И. М. Ш. ЕГН **********, за нарушение на чл. 44, т.4
вр. чл.43, ал.1 от ЗИ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 200,00лева на
основание чл.85, ал.2 от ЗИ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: