Р Е Ш Е Н И Е

№ 317 24.08.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На петнадесети юли две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 340 по описа за 2015 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “*****” ЕООД против наказателно постановление № 17 – 0000047/18.05.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, на жалбоподателя на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като оспорва по същество осъществяване на санкционираното нарушение.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.03.15 г. представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех, находящ се в гр. Разград, ул. “****” № **, където дейност осъществявало дружеството на жалбоподателя. Контролните органи установили, че в обекта трудова дайност, характерна за длъжността “гладач”, осъществява Е.И. П., която към момента на проверката работела на маса за гладене. При проведения с нея разговор се установило, че тя полага труд, след като е договорила с жалбоподателя работно време, почивки и почивни дни и трудово възнаграждение, като попълнила и декларация в посочения смисъл, в която отбелязала дата на постъпване на работа – 17.02.15 г. Проверката на контролните органи продължила до 22.04.2015 г. по предоставени от дружеството документи, носещи подпис единствено на представител на жалбоподателя, сред които договори от 27.01.2015 г., от 17.02.2015 г. и от 23.03.2015 г., приемо-предавателни протокол от 01.02.2015 г., от 12.03.2015 г. и от 27.03.2015 г., разходни касови ордери от 19.02.2015 г. /за плащане по договора от 27.01.2015 г./, от 26.03.2015 г./за плащане по дговора от 17.02.2015 г./ и такъв без дата за плащане по договора от 23.03.2015 г. Сключен трудов договор между жалбоподателя и Е. П., не бил представен. Като съобразил посочените обстоятелства и съдържанието на представените документи, актосъставителя - свидетеля Ст. С., приел че на 23.03.2015 г., “*****” ЕООД , в качеството си на работодател е допуснал Е. П. да осъществява трудова дейност в проверявания обект, без с нея да е сключен трудов договор в писмена форма преди постъпването й на работа. За посоченото съставил АУАН с № 17- 0000047/22.04.2015 г. , за осъществено от жалбоподателя нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, който бил предявен и подписан от управителя на дружеството, с отбелязване на възражения. Такива писмени били депозирани и пред административнонаказващия орган, като в тях се сочи, че между “*****” ЕООД и Е.П. е бил сключен договор за изработка в устна форма, тъй като последната не предоставила документ за самоличност за сключване на писмен договор от посочения вид. Направеното възражение било обсъдено, но прието за неоснователно и на 18.05.2015 г., било издадено и атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лв. на основание чл. 414 ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. С.. Според показанията на допуснатите до разпит свидетелки Й. и К./служителки в предпирятието на жалбоподателя/ П. идвала периодично, когато имало поръчки за изготвяне на облекла, подлепяла, разглаждала и чистела конци, работела с преса и ютия, но не и като гладач, тъй като нямала необходимата квалификация. След като приключела възложената й работа за съответния ден си тръгвала. Според показанията на св. П., уговорката й с управителя на дружеството била да бъде обучавана за гладачка, като били договорени и работно време и заплата. След като близо две седмици работила в предприятието й било обяснено, че няма възможност за сключване на такъв, тъй като няма достатъчно работа. След двуседмично прекъсване – седмица преди проверката отново й се обадили и тя отново ходела в обекта, като изпълнявала възложените й задачи – гладела, махала конци. Представените пред проверяващите писмени договори й били предложени за подпис в деня на проверката.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това налице ли е административно нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя виновно, съдът намира следното: С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.3 от КТ - за това, че на 23.03.2015 г. Е. П. е осъществявала трудова дейност без отношенията между страните да са уредени в сключен между тях писмен трудов договор преди постъпването на последната на работа. Разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62 ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Неизпълнението на същото, осъществява и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работничката да осъществява трудова функция, без с нея да е сключен преди постъпването й на работа писмен трудов договор, както изисква разпоредбата на чл. 61 ал.1 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва престирането на работна сила от страна на П. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция. Установява се наличието на основните елементи на трудово правоотношение между нея и жалбоподателя – договорен е характера на работата /престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност, а не до постигане на даден резултат/, договорено е възнаграждение, договорено е и място на работа, като установено е и фактическото осъществяване на трудова функция от страна на работника. Посочените по – горе необходими елементи на трудовото правоотношение могат да бъдат открити и в представените от самия жалбоподател писмени договори, за които се твърди че представляват такива за изработка. Характера на правоотношенията между работник и работодател не се определя от именоването на сключените между тях съглашения/писмени или устни/, а от тяхното съдържание. Дейността, която П. е осъществявала е била дължима от нея на конкретно работно място, за изпълнение на поставени от жалбоподателя задачи, при посочени от него условия и при осъществен от него контрол. Ето защо, съдът намира че фактическата дейност която е осъществявана от П. е била такава по предоставяне на работна сила, доколкото разлепянето и разглаждането /упоменати като предмет на договорите представени от дружеството/, представляват не резултат, а трудова дейност. По тези съображения и правилно и законосъобразно, поведението на жалбоподателя е квалифицирано от административнонаказващия орган, като нарушение на чл. 62 ал.1 вр. с чл. 61 ал.1 от КТ. Вида на осъщественото нарушение не позволява и приложение на разпоредбата на чл. 414в от КТ, който сочи че нарушенията на чл. 61 ал.1 и чл. 62 ал.1 от КТ не са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414 ал.3 от КТ. Посочената санкционна разпоредба предвижда минимален и максимален размер на следващото се наказание “имуществена санкция” от 1 500 до 15 000 лв., в които граници е определено и настоящото административно наказание от 2 000 лв. При индивидуализацията на неговия размер обаче, съдът счита, че административнонаказващият орган неправилно е преценил обстоятелствата определящи тежестта на осъщественото нарушение. В тази насока никакви мотиви в НП не са изложени, а при липсата на други данни за осъществяване на нарушения на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя, съдът намира, че съответно на тежестта на осъщественото нарушение е административно наказание на минимума предвиден в закона от 1 500 лв. В тази смисъл и атакуваното постановление, следва да бъде изменено.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 17 – 0000047/18.05.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл. 62 ал.1 във вр. с чл. 61 ал.1 от КТ, на “******” ЕООД на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 2 000 лв. на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: