Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На шестнадесети
Юли, 2015година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно наказателно
дело № 386 по описа за 2015година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ ДИК - 98 ”ЕООД –
Разград, ЕИК ***, с адрес на управление гр. Р., представлявано от Управител К.
Т. Н., против наказателно постановление
№ 17-0000167/26.03.2015г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на
жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение на чл.1,
ал.2 от КТ, в която счита същото за неправилно и незаконосъобразно, по същество
отрича да е извършено административно нарушение.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На
11.02.2015г., около 09,00ч., гл. инсп. в ДИТ – Разград – св. М. М. в присъствие
на св. А. С. – гл. инспектор в ДИТ – Разград и в присъствие на К. Т. Н. – управител, извършила проверка по
работни места по спазване на трудовото законодателство в обект – цех за производство на закуски в гр.
Р., в който дейност, чрез наети лица осъществява „ ДИК - 98 ”ЕООД –
Разград, ЕИК ****, при която проверка били констатирани множество
нарушения, едно от които, че в контролирания обект, по време на проверката, в
полза и за сметка на контролираното дружество работи Г. И. М. ЕГН **********,
която по време на проверката осъществява трудова дейност, характерна за
длъжност „ чистач „ -
почиствапроизводственото помещение, без възникналите по повод това
отношение да са уредени като трудови в
сключен между страните трудов договор. В хода на порверката св. Г. М.
попълнила, Декларация, в която по същество излага заявява, че е приела да
изпълнява в дружеството работа като „ чистачка” с договорено с работодателя
работно място, работно време почивки и трудово възнаграждание. При проведен на
място разговор с Г. М., свидетелите М. М. и А. С. установяват, факта на
започване на трудовата й дейност от 08.02.2015г., без възникналите
правоотношения да са уредени като трудови в сключен между страните трудов
договор. Проверката приключила със съставянето на Констативен протокол, връчен
на управителя. Проверката продължила по документи в ДИТ – Разград на
19.02.2015г., при което управителя представил сключен с Г. М. граждански
договор за поръчка от 06.02.2015г. Проверката приключила със съставянето на
Протокол № 006011/19.02.2015г. За констатираното нарушение в присъствие на от
управителя на дружеството, на жалбоподателя
бил съставен АУАН № 17-0000167/19.02.2015г., в
който нарушението било описано по посочения начин, квалифицирано като такова по
чл. 1, ал.2 от КТ и връчено срещу подпис.
В тридневният срок по ЗАНН пред адм. наказващия орган постъпило и писмено
възражение срещу съставения АУАН.
На 16.03.2015г. било издадено и процесното НП, в което нарушението е
описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл.1, ал.2,
адм. наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ,
наложил адм. наказание „ имуществена санкция ” в размер на 1500,00лв. НП
редовно връчено по пощата на представляващия дружеството на 09.06.2015г., жалбата
срещу него постъпила при административнонаказващия орган на 16.06.2015г.
Актосъставителят - св. М. М. и св. А. С.,
разпитани в с.з., по същество потвърждават изложеното в АУАН.
Обясненията на св. Г. М., противоречат на приобщените по делото писмени и
гласни доказателства, същите са и вътрешно противоречиви и колебливи. Отделно
следва да се вземе предвид и икономическата й зависимост от жалбоподателя,
поради което съдът не ги цени.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба,
срещу акт подлежащ на съсдебен контрол, жалбата е допустима, по същество неоснователна.
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно установяват, че
работникът Г. М. е осъществявала трудова дейност в полза на работодателя, като „ чистачка „ работничка на 11.02.2015г., като е извършвала почистване в цах
за закуски, поради което, това й правоотношение с „ ДИК - 98 ”ЕООД – Разград, ЕИК **** е следвало да бъде оформено
като трудово, чрез сключен между страните писмен трудов договор. Наличие на трудово правоотношение е налице,
когато има постоянно престиране на работна сила, за което е уговорено
периодичното заплащане на съответно възнаграждение, а не еднократно заплащане
при свършване на работата.
От
приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че още към
началото на започването на работата е било уговорено извършване на определена
трудова функция, която създава трудово правоотношение, тъй като не се касае
само до извършване на работа, при която се постига определен резултат с
еднократно платено възнаграждение. За извършването й е била създадена
предварително организация на труда от страна на работодателя, същата не е със
самостоятелен характер, а част от продължителен процес, работничката не е
действала самостоятелно, а под ръководството и контрола на управителя, както сама тя свидетелства.
Представеният
граждански договор противоречи на фактите, установени при извършената проверка.
Установено е от събраните по делото доказателства, че са налице признаците на
трудово правоотношение, тъй като е налице полагане на труд, създадена организация,
контрол от страна на работодателя при полагането на труда, които работникът
следва да изпълнява. Налице е многократно и повтарящо се изпълнение на
трудовата операция, периодичност на заплащането.
Касае се до налагане на имуществена санкция
на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността на
юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна отговорност. При тази
отговорност не може да се обсъжда въпросът за субективна страна на административното
нарушение като психическо състояние на дееца, изразяващо определено негово
субективно отношение към общественоопасния характер и общественоопасните
последици на деянието, тъй като никое юридическо лице не може да прояви
психическо състояние, защото това е присъщо само за физическите лица.
Правилно адм. наказващият
орган е наложил санкция по чл.414, ал.1 от КТ, същата
е определена към миминалния размер и съответства на тежестта на нарушението.
От процесуална гледна точка: Наказателното постановление, както и Актът за
установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са
съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на
изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като
са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на
нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби,
нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и
правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими
елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение,
вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то
отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Съдът намира възраженвията на процесуалния представител на жалбоподателя за
неоснователни.
От изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
17-0000167/26.03.2015г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Разград, с което на основание чл.416, ал.5
във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на „ ДИК - 98 ”ЕООД – Разград, ЕИК ***, с адрес на
управление гр. Р., представлявано от Управител К. Т. Н., в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за нарушение на чл.1,
ал.2 от КТ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: