Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                       №305, 29.09.2015г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                       състав

На единадесети септември                                        две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж.Р.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 14 по описа за 2015г. на РРС

 

           Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК.

           Депозирана е искова молба от “Енерго-Про Продажби“АД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 1444.11лв.-главница за доставена и ползвана ел.енергия за периода 14.03.14г.-27.05.14г. и сумата 40.47лв. мораторна лихва. За претенцията си ищецът има издадена заповед за изпълнение №2414/09.09.1014г. по гр.д.№1507/14г. на РРС, по която ответникът е възразил. В законоустановения месечен срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.  Представя справка за консумирана ел.енергия, извлечение от сметка, справка за платени и неплатени фактури, копия на фактури, копие от ОУДПЕЕ. Има искане за назначаване на ССЕ.

          Ответникът М.Е.Я. счита иска за неоснователен. Твърди, че през 2007г. е продал имота-вила на Б. и П. Х., които от своя страна го продали на И.Л.А.. Представя нотариален акт, констативни протоколи, уведомително писмо. Има искане за привличане на трето лице-помагач на страната на ответника- И.Л.А..

         Третото лице-помагач  И.Л.А. твърди, че е собственик на имота от 2007г., откогато го и ползва. Имотът е електрифициран. Твърди, че името на собственика на партидата не е сменено, но вече е направил постъпки за това.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ответникът е бил собственик на имот № 83764, ведно с построените в него две сгради, с абонатен номер 0301205094. На 19.07.07г. ответникът и съпругата му са продали имота на Б. и П. Х.. Продажбата е обективирана в нот.акт № 183 т.3 н.д.518/07 на нотариус Н.Стоянова. На 13.09.07г. последните двама са продали имота на третото лице-помагач И.А.. Продажбата е обективирана в нот.акт № 24 т.5 н.д.708/07г. на същия нотариус. През месец март т.г. И.А. е подал заявление за продажба на ел.енергия и за сключване на договор за достъп и пренос на ел.енергия /смяна на титуляра на партидата/.

           По делото е разпитан един свидетел- П.Н. който твърди, че е извършил проверка на СТИ в имота на 12.01.15г., за която е съставен КП № 1800209 в присъствието на И.А.. При проверката е установено наличието на неправомерно прикачен на конзолата меден проводник, като СТИ не отчита захранването в имота. На проверката И.А. обяснил, че е новия собственик на имота, а партидата се водела на ответника.

           По делото е назначена ССЕ, според която ищецът е начислил потребена ел.енергия за периода 16.04.14г.-05.09.14г. от 1444.84лв., която не е заплатена. Размерът на дължимата лихва за забава е в размер на 50.29лв.

            Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска  за допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен.

            По делото е установено по категоричен начин, че страните /ищец и ответник/ не са били в договорни отношения касаещи продажбата на ел.енергия на имот аб.№ 0301205094 през периода 14.03.14г.-27.05.14г.. През този период собственик и ползвател на имота е бил единствено И.А.. Относно този факт не се спори и от ищеца. Последният обаче твърди, че тъй като купувачът не е изпълнил задължението си по чл.17 от договора да го уведоми за сделката, то затова сумата е начислена на кл.номер на ответника. Той пък от своя страна твърди, че това не е негово задължение, а на ползвателя, т.е. на новия собственик, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана. Тезата на ответника съдът намира за правилната. Чл.4 ал.1 от ОУ дава определение за потребител на ел.енергия- физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. От самото определение става ясно, че ищецът няма качеството на потребител на ел.енергия, тъй като нито е бил собственик, нито е бил ползвател на имот с аб.№0301205094.

           Претенцията на ищеца за уважаване на иска спрямо третото лице, направена в условията на евентуалност се явява недопустима. Настоящото исково производство  е продължение на заповедното, и обосновано от него. Ищецът разполага с осъдителен иск спрямо третото лице.

           Предвид основателността на иска, съдът намира претенцията на ищеца за 332лв. разноски основателна.

           Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                       Р    Е    Ш    И :

           

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерго- Про Продажби“ ЕАД, гр.Варна, 103533691 против М.Е.Я., ЕГН ********** *** установителен иск за сумата от 1444.11лв. /хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и единадесет стотинки/- главница за доставена и ползвана ел.енергия за периода 14.03.14г.-27.05.14г. и сумата от 40.47лв./четиридесет лева и четиридесет и седем стотинки/ мораторна лихва .

           ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна да заплати на М.Е.Я., ЕГН ********** *** сумата от 332лв./триста тридесет и два лева/ разноски по делото.

            Решението е постановено при участието на И.Л.А.- трето лице-помагач на страната на ответника.

            Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: