Р Е Ш Е Н И Е

Номер 318 28.09.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 720/2015 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Русе Агро”ЕООД срещу Г. М. Ст., с която е предявен иск за установяване на обстоятелството, че ответника дължи на ищеца сумата 5,69 лв. законна лихва върху сумата 890 лв., за която има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№369/2015 г. Твърди, че ответникът е заплатил главницата, но не и законната лихва от датата на подаване на заявлението до датата на заплащане на сумата - 13.03.2015 г. Сочи, че сумата 890 лв. е недължимо платена – на неосъществено основание.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба. В с.з. заявява, че счита иска за неоснователен, тъй като поради грешка е пропуснал да заплати лихвата в размера, посочен в заповедта за изпълнение. Счита, че не следва да заплаща съдебни разноски, както и че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед делото.

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №369/2015 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 26.08.2014 г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата 12 500 лв. авансово срещу бъдеща продукция. С приемо-предавателен протокол от 31.08.2014 г. ответникът е предал на ищеца 46 440 кг. ечемик. Това количество е фактурирано с фактура №1 от 31.08.2014 г. на стойност 11 610 лв. Със заявление от 20.02.2015 г. по реда на чл.410 от ГПК ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата 890 лв. ведно със законната лихва от 19.04.2014 г. до окончателното изплащане. Със заповед от 24.02.2015 г. по ч.гр.д.№369/2015 г. сумата е присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.02.2015 г. Разноските , направени по заповедното производство са 325 лв., от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. На 13.03.2015 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата 890 лв. На 29.05.2015 г.е превел и сумата 5,69 лв. законна лихва за периода 19.02.2015 г. – 13.03.2015 г. Исковата молба по настоящото дело е заведена на 20.04.2015 г.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на сумата 5,69 лв. към датата на неговото предявяване е бил основателен и доказан. Сумата 890 лв. е била получена от ищеца с оглед на основание, което не се е осъществило. В съответствие с разпоредбата на чл.55 от ЗЗД същият е дължал връщане на тази сума. Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение има характер на покана и като такава поставя длъжника в забава. Следователно същият дължи връщане и на законната лихва върху сумата след тази дата. Това задължение е било изпълнено от ответника, но след образуване и на настоящото исково производство, поради което искът следва да бъде отхвърлен, но като погасен чрез изпълнение в хода на делото.

По отношение на направените по делото разноски същите се дължат от ответника, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на иска и тъй като към датата на предявяване на иска същият е бил основателен. Основателно е твърдението на ответника, че заплатеното възнаграждение на адвоката е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото, поради което съдът счита, че следва да присъди същото в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, а именно 300 лв. Направените разноски за държавна такса в размер на 25 лв. ответникът следва да изплати изцяло на ищеца.

В съответствие с т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК в настоящото производство следва да бъдат присъдени и разноските на ищеца, направени по ч.гр.д. №720/2015 г. Същите са в минималния размер от 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване в отношенията между “Русе Агро”ЕООД , ЕИК 202335647 със седалище гр.Русе, бул.”Цар Фердинанд”№32, ет.3, офис 7 и Земеделски производител Г. М. Ст., ЕИК 116552349 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”Добровска”, №26, че Г. М. Ст., ЕИК 116552349 дължи на “Русе Агро”ЕООД , ЕИК 202335647 сумата 5,69 лв. законна лихва върху сумата 890 лв., присъдена главница по ч.гр.д.№369/2015 г. по описа на РС Разград, изчислена за периода 19.02.2015 г. - 13.03.2015 г. поради погасяване на задължението чрез плащане на 29.05.2015 г.

ОСЪЖДА Г. М. Ст., ЕИК 116552349 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”Добровска”, №26 ДА ЗАПЛАТИ на “Русе Агро”ЕООД , ЕИК 202335647 със седалище гр.Русе, бул.”Цар Фердинанд”№32, ет.3, офис 7 сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ разноски и сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща част от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по настоящото производство, както и сумата 25 лв. разноски /двадесет и пет лева/ и 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№369/2015 г. по описа на РС Разград

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №369/2015 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: