Р Е Ш Е Н И Е

Номер 311 18.09.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На петнадесети септември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№724 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД срещу Н.С.Н., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 533,74 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 01.11.2012 г. – 04.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 190,91 лв. обезщетение за забава за периода от 01.01.2013 г. до 17.02.2015г. Претендира и за заплащане на направените разноски Сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди, като не е заплатил претендираната сума за посочения период. По подадено заявление по чл.410 от ГПК е образувано гр.д. №398/2015г., като ответникът е подал възражение.

Ответникът не е заявил становище по исковете. В първото с.з. се явява, като оспорва претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните няма спор, че ответникът е бил собственик на недвижим имот – апартамент в гр.Р.**** през процесния период, че същият се намира в топлофицирана етажна собственост, както и че ответникът през процесния период не е ползвал отопление чрез радиатори.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №398/2015 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 533,74 лв. за ползвана топлинна енергия за времето 01.11.2012 г. – 04.07.2014 г. и за сумата 190,91лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2013 г. – 17.02.2015 г.

В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-техническа експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез абонатна станция №** за процесния период, като са посочени началото и края на всеки отоплителен сезон. Ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за същия период на тази абонатна станция и е извършвано начисление съобразно Методиката, определена в Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В имота на ответника няма монтирани радиатори, съответно и уреди за дялово разпределение. Налице е щтранг лира, с изчислена проектна мощност от 475 вата. При начисляване на задълженията по отношение на отопление и загуба сградна инсталация са спазени правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение към нея. Задълженията на ответника през проверявания период са: за отопление от щтранг лира 171,32лв. без ДДС, за загуба сградна инсталация 273,46лв. без ДДС или общо в размер на 533,74лв. с ДДС /справка приложение №1/. Размера на законната лихва върху тези суми, от датата на падежа на всяко от задълженията до 17.02.2015 г. е 77,96 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция са потребители на топлинна енергия. Т.е. ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния период, когато е бил собственик на апартамента. Между страните са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.

За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция, според заключението на вещото лице. Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Дори и прекратили топлоподаването към отоплителни тела в имота си остават потребители на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в сградата гласи и разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ. Според разпоредбата на чл.143 ал.1 от Закона за енергетиката топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. В този смисъл като обща част сградната инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в ползите и в тежестите на същата съразмерно на частта си. Размерът на цената на отоплението от щранг лирата в случая, както и на цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е установен от вещото лице, която съдът приема, че е ползвана от имота собственост на ответника, поради което главният иск е основателен. По отношение на претенцията за законната лихва, същата е в размера посочен от вещото лице, а именно 77,96лв., поради което този обективно съединен иск в останалата част до първоначално предявения размер следва да се отхвърли.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, т.е. в размер на 466,20лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №398/2015г. на РРС

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.Н., ЕГН **********, че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 533,74 лв. /петстотин тридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 01.11.2012 г. – 04.07.2014 г., ведно със законната лихва от 24.02.2015г. до окончателното и изплащане, сумата 77,96лв. /седемдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.01.2013г. до 17.02.2015 г., като отхвърля този иск по първоначално предявения размер от 190,91лв.

ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 466,20 лв. /четиристотин шестдесет и шест лева и двадесет стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №398/2015г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: