Р Е Ш Е Н И Е

Номер 319 29.09.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№816 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу К.Е.П., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 403,59 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 01.12.2012 г. – 31.10.2014 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 38,05 лв. обезщетение за забава за периода 01.02.2013 г. – 06.02.2015 г. и разноските по ч.гр.д.№404/2015 г. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.

Ответникът оспорва исковете. Сочи, че не ползва услугите на “Топлофикация Разград” от 2008 г., когато е премахнал отоплителните тела от имота, че отоплителната система в сградата е двукръгова и апартаментите от 6 до 10 етаж не ползват топлинна енергия, че в апартамента му има течове от тръбите, което налага допълнителни ремонти. Сочи също така, че отоплителната инсталация се допълва с вода, която той заплаща. Счита, че не следва ищецът като търговец да изисква заплащане на услуга, която потребителят не е поискал.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия. На името на ответника е открита партида в счетоводството на ищеца за заплащане на сметки за апартамент в гр.Р.****

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№404/2015 г. е издадена заповед за изпълнение №579/26.02.2015 г. срещу К.Е.П. ***»ЕАД за сумата 403,59 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2012 г. – 31.10.2014 г. ведно със законната лихва от 24.02.2015 г. и за сумата 38,05 лв. обезщетение за забава за периода 01.02.2013 г. – 06.02.2015 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела в общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./

Според представеното по делото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез абонатна станция №11 за времето от 14.11.2012 г. – 23.04.2014 г., като са посочени началото и края на всеки отоплителен сезон. Апартамент №**, собственост на ответника е бил присъединен към сградната инсталация и е бил част от същата, като в този имот няма монтирани радиатори и съответно уреди за дялово разпределение съгласно индивидуалните справки при ищеца. Ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за същия период на тази абонатна станция и е извършвано начисление съобразно Методиката, определена в Наредба №2/28.05.2004 г. и Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, която влиза в сила от публикуването в в ДВ на 24.04.2007 г. и е отменила горепосочената Наредба №2. Загубата сградна инсталация за двата отоплителни сезона според вещото лице е изчислена при спазване на правилата за дялово разпределение, регламентирани от горепосочените административни актове. Топлинната енергия, разпределена на ответника е на стойност 370,99 лв., а законната лихва , съобразена с едномесечния гратисен период на плащане до датата на подаване на заявленито е 59,38 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. След като ответникът не е възразил срещу тези условия, той мълчаливо се е съгласил със същите. За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция. Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Ноторно известен факт е, че в сградите, етажна собственост в гр.Разград, отоплявани чрез топлоподаване от «Топлофикация Разград» не са монтирани отоплителни тела в общите им части. Ето защо за ответника остава задължението да заплаща отопление сградна инсталация след като е спрял топлоподаването в неговия имот. Цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е установен от вещото лице и със сила на присъдено нещо следва да бъде признат от съда.

По отношение на твърдението на ответника, че не следва да заплаща цената на отопление сградна инсталация, тъй като не ползва отопление, следва да се отбележи, че с решение №5/2010 г. на Конституционния съд на Република България е отхвърлено искането за прогласяване на противоконститиционността на чл.153 от Закона за енергетиката, с който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно подразделение са обявени за потребители на топлинна енергия и като на такива им е вменено задължението да заплащат цена на топлинната енергия при условията и по реда на съответната наредба. Според КС топлоснабдяването попада в понятието “всеобщо предлагана услуга” и служи за обезпечаване на приемливи климатични условия във всички помещения на сградите етажна собственост. Сградната инсталация по дефиниция е съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределение и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите и включва и главните, хоризонталните и вертикалните разпределителни линии. Според разпоредбата на чл.143 ал.1 от Закона за енергетиката топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. В този смисъл като обща част сградната инсталация не може да се дели и всеки собственик участва в ползите и в тежестите на същата съразмерно на частта си. След като етажната собственост е взела решение за присъединяване към топлопреносната мрежа всеки собственик придобива правото да ползва постъпващата в сградата топлинна енергия, респ. да участва в тежестите, свързани със сградата инсталация. В случая заплащането на отделената от сградната инсталация топлинна енергия следва от факта, че тази инсталация е обща част по предназвачение , от която никой не може да се откаже. При това на всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване, респ. на всяко лице, придобиващо такива права в сграда етажна собственост е известно, че същата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление.

В останалата част над посочения от вещото лице размер от 370,99 лв. искът се явява неоснователен и недоказан, поради което съдът следва да го отхвърли в тази част.

По отношение на втория от установителните искове, същият следва да бъде уважен до предявения размер от 38,05 лв. в съответствие с диспозитивното начало.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски по производството, съразмерно на уважената част от исковете в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, а именно 532,56 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските , направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От направените по ч.гр.д.№404/2015 г. разноски ответникът следва да заплати 23,15 лв. съразмерно на уважената част от иска.

Тъй като горната сума следва да бъде присъдена с осъдителен диспозитив, съдът следва да прекрати производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 25 лв. разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на същия.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Е.П., ЕГН **********, с адрес ***, че същият дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 370,99 лв. /триста и седемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 01.12.2012 г. – 31.10.2014 г. ведно със законната лихва от 24.02.2015 г. и 38,05 лв. /тридесет и осем лева и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.02.2013 г.- 06.02.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №579/26.02.2015 г. по ч.гр.д.№404/2015 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на дължимата сума в останалата му част до първоначално предявения размер от 403,59 лв.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу К.Е.П., ЕГН **********, с адрес *** за установяване на задължението за заплащане на сумата 25 лв. разноски по ч.гр.д.№404/2015 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА К.Е.П.,ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 532,56 лв. /петстотин тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ за направените по гр.д.№816/2015 г. разноски съразмерно на уважената част от първоначално заведения иск, както и сумата 23,15 лв. /двадесет и три лева и петнадесет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№404/2015 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. 404/2015 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: